Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 723 от 05.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 533/2024
Вид
Решение № 723
Подписан
05.06.2024
В сила
05.06.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иванка Петрова Гоцева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300500533 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 от ГПК във вр. с чл.150,ал.1 от СК.

С Решение №4397 от 02.11.2023 г., постановено по гр.д.№12957/2022 г. по описа на ПдРС съдът е увеличил размера на месечната издръжка , която ответникът С.

С. А. ЕГН **********, заплаща на малолетния си син– С. С. А. ЕГН **********,чрез неговата майка и законен представител – З. Ж. Ж. ЕГН **********,по силата на Решение №211/22.01.2015г. на ПдРС, ІІ бр.с. по гр.д. №17277/2014г. , от 150лв. на 600лв./ шестстотин лева / месечно ,начиная от депозиране на исковата молба пред съда –09.09. 2022г. занапред , до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на обстоятелства,водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка ,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане.

От съдебното решение недоволен е останал ответника в първоинстанционното производство- С. С. А. ЕГН **********, който в подадената въззивната жалба чрез пълномощника по делото адвокат Т., е изложил доводи за неправилност в частта му, с която предявения иск по чл.150 от СК е уважен за разликата над 400 лева до уважения размер от 600 лева. Твърди се в жалбата, че така определената от съда месечна издръжка е завишена, не е съобразена с възрастта и нуждите на непълнолетното дете.

Поддържа се в жалбата,че при определяне на размера на издръжката съдът не е отчел, че бащата също полага грижи за малолетното дете. Искането до съда е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковата претенция над 400 лева да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 1 въззиваемата страна З. Ж. Ж., ЕГН ********** - действаща като майка и законен представител – на малолетното дете – С. С. А., ЕГН **********, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършили пълнолетие лица при произнасяне по въпроса за издръжката им. При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. По отношение на правилността на решение съдът намира следното:

Очертаният от валидно упражнените права на жалба, предмет на въззивното производство, е иск с правна квалификация чл.150,ал.1 от СК, за намаляване на увеличената над 400 лева до 600 лева размер на месечната издръжка, която бащата С.

С. А. ЕГН **********, следва да заплаща на малолетното си дете С. С. А. ЕГН **********,чрез неговата майка и законен представител – З. Ж. Ж. ЕГН **********, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда. Исковата претенция е мотивирана с изменение на обстоятелствата, изразяващи се, както с настъпили промени в икономическата обстановка в страна, така и настъпили такива след постановяване на предходното решение, свързани с възрастта на детето и нарасналата с оглед на това нужда от допълнителни финансови средства за задоволяване на културните, образователни и битовите потребности, които майката З. Ж. Ж. не е в състояние да задоволи. Ответникът заявява,че е в състояние да престира месечна издръжка в размер на 400 лева, тъй като детето няма извънредни нужди, които да налагат заплащане на издръжка в по-висок размер. Акцентира върху обстоятелството,че не само е редовен платец на дължимата издръжка, но задоволява допълнителните потребности на детето.

От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че ответникът С. С. А. ЕГН **********, е баща на малолетното дете С.

С. А., родено на 16.09.2011 г., като по силата на утвърдено от съда споразумение с влязло в сила на 22.01.2015 г. съдебно решение същият се е задължил да му заплаща, чрез неговата майка и законен представител З. А.а, месечна издръжка в размер на 150 лв. От представените в първоинстанционното и въззивното производство и неоспорени своевременно писмени доказателства е документално установено, че през учебната 2021/2022 г. С. А. е ученик в 4-ти клас в ОУ „***“, град Пловдив, както и че провежда дентално лечение със спемаем ортодонтски апарат на стойност от 670 лева. На малолетното детето е провеждано психологическо консултиране – 6 консултации, включващи терапия за справяне със страхове ,тревожност ,кошмари ,ниска самооценка 2

,развод и трудни семейни взаимоотношения. От приетите в първоинстанционното производство справки относно доходите на родителите и имущественото им състояние, е документално установено, че майката работи в ,КИЕМ ,, ЕООД – собственост на настоящия й партньор, като за периода м.ноември 2021г. - м. октомври 2022 г. е получила средно месечно от 700 лева. Бащата работи в Хели Ер –Сау АД и за периода м.ноември 2021г. - м. октомври 2022 г. е получил средно месечно от 2000 лева.

Майката има родено на 30.03.2018 г. още едно малолетно дете-Е.К., за която се грижи и издържа.

В първоинстанционното производство са снети и показанията на свидетеля Е.К.

- настоящ партньор на майката, от който се установява, че от седем години живее с ищцата, като заедно отглеждат детето С.. Грижат се и за общото си дете –Е. ,което е на 5 години. Детето С. е ученик в 5-ти клас, като посещава уроци по математика и тренировки по плуване. Два пъти в седмицата е на плуване, като за 12 тренировки картата му е на цена от 216лв , а за уроците по математика заплащат месечно по 280лв.- по 35лв. на урок. Детето С. е в период на активен растеж поради това се налага често да му се закупуват дрехи и обувки, като в училище носи задължително униформа, имат зимен и летен екип, както и официална униформа. В периода на учебната година се налага постоянно да му се закупуват помагала ,от училище се организират екскурзии ,в които детето се включва. По 5 лв. дневно са джобните на С. като 5,60лв. дневно е училищният стол, където детето се храни. Детето има телефон, месечната му такса е 25лв. Има лаптоп, също закупен от свидетеля на цена над 1000лв.

Свидетелят му е закупил велосипед на стойност 475лв. Когато С. е при баща си и получи подаръци от него, същите не се носят в дома му. Към момента детето има нужда от по-хубав компютър ,има нужда от дрехи , има нужда да излиза ,да ходи на ски/ обича да ходи на ски/, да се отделят средства за хобита ,които практикува със социалния си кръг .Тъй като детето имало страх от тъмното, се наложило да посети няколко сеанса при психолог, като таксите били заплатени от свидетеля. Бащата на детето работи в ,,Хели Ер ,, ,като е част от инженерния екип ,по 3-4 месеца има командировки в чужбина ,конкретно Африка. Всички деца имали плейстейшън -5 и свидетелят също му закупил – на цена от 1500лв .Водил го на ски с инструктор ,детето обича да ходи на ски и очаква това , а свидетелят няма как да му откаже. Два пъти седмично детето посещава уроци по математика в комплекса ,в който живеят,свидетелят не знае бащата да е заплатил урок .Бащата взима детето за 1 месец през лятото ,като от детето свидетелят знае ,че са били на почивка в Гърция.

Свидетелката В.Ц., която се намира във фактическо съпружеско съжителство с ответника, споделя пред съда, че детето С. посещава баща си три или повече пъти в месеца – първа ,втора и пета седмица от месеца. По банков път бащата заплаща издръжка от 150лв. ,но това не са всички средства, които осигурява на детето. Бащата взима и връща детето от и до дома на майката. Бащата живее в собствено жилище в гр.София кв.,, Витоша, като често дава на детето пари за екскурзии , за училищен стол, закупува му вещи по негово желание . От две години му закупуват дрехи, които остават в дома на бащата. Ответникът работи като механик на самолет , а свидетелката е безработна. В дома на бащата детето има велосипед ,плейстейшън , игри и др. Детето е посещавало психолог поради постоянните скандали между родителите, като скандалите са най-често за пари. Майката непрестанно изисквала от бащата да закупува за детето вещи ,да му предоставя пари, обвинявала го , че не дава достатъчно средства. Един път детето е празнувало рожден ден при бащата,той е организирал празника и заплатил разходите по него .Рожденият ден се провел в Пловдив в зала за пейнтбол. Детето посещава тренировки по плуване в ,,Гранд Хотел Пловдив,,, като 3 бащата го е водил на плуване, но на друго място , като е заплащал тренировките.

Когато бащата взима детето , остават в гр. Пловдив в жилището на майка на С.. Имало случаи , в които бащата водил детето на уроци по английски език ,като цената за урок била 20лв. и бащата я заплащал .Това било преди 6 месеца .Към момента свидетелката знае ,че детето посещава уроци по математика .Веднъж го завел бащата ,урокът струвал 35лв. През лятото детето искало да посети летен лагер.Бащата имал нагласа да заплати същия ,но майката отказала да пусне детето ,тъй като условията не били добри.

В началото на учебната година бащата винаги превежда допълнителни средства за помагала, като С. постоянно получава подаръци от баща си , плейстейшъна ,който му закупил бащата ,остава в неговия дом ,детето не го взима със себе си в дома на майката ,велосипедът също ,цената му е 1300лв.Много пъти бащата превеждал допълнителни средства, но въпреки това майката на детето непрестанно му искала .Последният път заплатил таксата за стол на детето – 90лв .След скандал между родителите преди две години ,всеки от тях закупува отделно дрехи и вещи на детето и те остават в неговия дом.

При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е определил, че за издръжката на непълнолетното дете са необходими 1000 лева месечно, от която сума бащата следва да заплаща 600 лева, а разликата следва да се поеме от майката и е увеличил размера на месечната издръжката на детето от 150 лева на 600 лева.

Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Задължението за издържане до навършване на пълнолетие на детето възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице". Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от общото им задължение по чл. 122, ал. 2 СК да се грижат за децата си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл.