Решение № 2055 от 05.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2055 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110213675 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по жалба на С. С. С., ЕГН ********** чрез адв. В. Е. срещу наказателно постановление изх. № СОА24-РД11-734, издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на основание чл. 29, ал. 1 от Наредба за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на

Столична община

/НРУПММООИВПОПШЖСТСО/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 19, ал. 2 от цитираната наредба.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не съдържа изчерпателно описание на вмененото нарушение и по-конкретно не е посочено кой е установил създаването на шум, как е замерен шумът и въз основа на какво е прието, че е създаден от жалбоподателя. Поддържа се, че в АУАН не са посочени релевантните разпоредби, които са нарушени, тъй като в него се извършвани поправки и зачертавания при изписването на нормативния акт, който се твърди да е нарушен, и по този начин за жалбоподателя остава неясно кой е този нормативен акт. Според жалбоподателя също така незаконосъобразно АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел по съставянето му. Намира, че 1 липсата на датата на издаване на НП и негов номер представлява съществено нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 2 от ЗАНН. Алтернативно, ако съдът приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение, то се иска същото да бъде квалифицирано като маловажен случай. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят С. С. не се явява, представлява се от адв. Е., който пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията, изложени в жалбата. Поддържа, че в АУАН не е описан елемент от състава на нарушението, а именно, че се касае за почивен ден. Намира, че по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че именно жалбоподателят е извършителят на нарушението.

Моли в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски, съобразно представен списък.

Въззиваемата страна – заместник-кмета на Столична община, се представлява от юрк. Димитрова, която моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 27.01.2024 г. свидетелите Я. Х. и Р. А.- полицейски служители в 07 РУ- СДВР били изпратени за извършване на проверка на адрес гр. София, бул.

„***“ № 97, вх. В, ет. 3, ап. 8. При посещение на адреса свидетелите установили, че от вътрешността на апартамента се чували висок говор и силна музика. На опити на свидетелите да установят контакт с живущи на адреса никой не отговорил и не отворил вратата. За установеното свидетелят Я. Х. съставил докладна записка.

Въз основа на докладната записка на 01.02.2024 г. свидетелят Х. К. Х. – полицейски инспектор от 07 РУ- СДВР съставил срещу жалбоподателя С. С.

С. акт за установяване на административно нарушение №2/01.02.2024 г. за нарушение на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична община. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел по съставяне и бил предявен на С. за запознаване. Същият го подписал като посочил, че има възражения, които ще представи в законоустановения срок. Такива обаче не били подадени нито в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито по-късно.

Въз основа на така съставения АУАН на 12.07.2024 г. заместник –кмета на СО издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 29, ал. 1 от НРУПММООИВПОПШЖСТСО наложил на жалбоподателя глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 19, ал. 2 от същата наредба. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя чрез неговата майка на 21.08.2024 г., а на 04.09.2024 г. била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно –показанията на свидетелите Я. *** Х., Р. *** А., Х. К. Х., извлечения от имейли, изпратени на електронната поща на СРС, доклад на началника на АС „Регистратура“ при СРС, удостоверение № 513р-109914/29.10.2024 г., издадено от началника на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, заповед № СОА24-РД09-584/10.01.2024 г. на кмета на Столична община.

По отношение показанията на свидетелите Я. Х. и Р. А. съдът отчете, че 2 липсата на детайлен спомен у свидетелите относно извършената проверка и точния адрес, на който са били изпратени е лесно обяснима, предвид изпълняваната от тях трудова функция, свързана с множеството извършвани проверки по различни поводи, в т.ч. и относно излъчване на шум, с който се нарушава нощната тишина. Въпреки това показанията и на двамата свидетели са еднопосочни относно извършената проверка, при която от вътрешността на апартамента, на чийто адрес са били изпратени се чувала силна музика /а според свидетеля Х. и силен говор/, както и относно обстоятелството, че при опит за установяване на контакт с живущ на адреса никой не им отворил вратата. Видно от показанията на свидетелите същите не установили лицето, което е създавало шума – тоест лицето, което е пускало музиката или говорило на висок тон.

Показанията на свидетеля Х. К. Х. не допринасят съществено за изясняване на релевантната фактология - същият заяви, че е съставил процесния АУАН единствено въз основа на докладна записка от патрулните полицаи, посетили адреса, но същият нито е установил лично процесното нарушение, нито нарушителя. Свидетелят не депозира каквито и да било сведения относно случилото се на 27.01.2024 г., поради което по-подробен анализ на показанията му се явява ненужен.

Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства, от които се установява компетентността на актосъставителя и АНО. От приетия доклад от началника на АС „Регистратура“ при СРС се установява, че поради технически проблем всички постъпили имейли на електронната поща на СРС в периода 04.09-11.09.2024 г. автоматично са генерирани с дата 12.09.2024 г. без възможност за извличане на коректна дата. Същевременно от извлечение от електронна поща e видно, че жалбата е била изпратена до електронната поща на съда на 04.09.2024 г., преди изтичане на срока за обжалване на наказателното постановление.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е в законоустановения преклузивен срок /с оглед посоченото по-горе/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от НРУПММООИВПОПШЖСТСО актовете за установяване на нарушения на наредбата се съставят от органите по чл. 20, а в чл. 20, т. 3 са посочени и служителите на СДВР /каквото качество, видно от представеното удостоверение актосъставителят е притежавал/.

Компетентността на АНО следва от разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредбата във връзка със заповед № СОА24-РД09-584/10.01.2024 г. на кмета на Столична община.

АУАН и НП са издадени при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН- актът е съставен две седмици след твърдяното нарушение, е НП е издадено в рамките на 6-месечен срок от датата на съставяне на АУАН.

3

Съдът не споделя тезата, изложена в жалбата, че нарушаването на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при съставяна на АУАН съществено е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Вярно е, че когато АУАН не може да се състави в присъствието на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, законът в чл. 40, ал. 3 от ЗАНН предписва той да се състави в присъствието на двама други свидетели. Целта на това изискване е при необходимост те да бъдат разпитани относно процедурата по съставяне на АУАН, тъй като доколкото не са присъствали при извършване или установяване на нарушението, те не могат да свидетелстват за други факти.

Неспазването на това изискване обаче не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, самостоятелно водещо до отмяна на НП – аргумент за това е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, изискваща АУАН да се подпише от поне един от посочените в него свидетели. Следователно дори и в АУАН да са посочени множество на брой свидетели, то достатъчно е само един от тях да подпише акта. В случая АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, който лично е могъл да възприеме действията на актосъставителя и присъствието на свидетеля. АУАН е подписан от актосъставителя, присъстващия свидетел, предявен е за запознаване на жалбоподателя, който също го е подписал и посочил, че ще възрази допълнително. Ето защо съдът намира, че неспазването на изискването на чл.

40, ал. 3 от ЗАНН не е съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и не може самостоятелно да доведе до отмяна на НП.

За неоснователно съдът прие и възражението, че не е коректно изписан нормативният акт, чиито разпоредби се твърди да са нарушени, тъй като в АУАН има зачертавания – това не се установява от представения с преписката АУАН – в същия както сочената за нарушена правна норма, така и наименованието на наредбата са изписани ясно и без поправки и корекции.

Зачертавания не се установиха и в представения от адв. Е. екземпляр на АУАН /връчен на жалбоподателя/. Видно е, че при съставяне на АУАН е използвана химизирана хартия, позволяваща копиране без индиго между два и повече пласта хартия, като чрез натиск се активизира химична реакция или се осъществява мастилен трансфер. В този случай очевидно поради разместване на пластовете при изписването на нарушената разпоредба и наименованието на Наредбата се е получило застъпване на текста. Това обаче не означава, че е налице разминаване в текста на АУАН, приложен по преписката и този, връчен на жалбоподателя. В допълнение следва да се посочи, че при предявяването за запознаване и подписване на АУАН на жалбоподателя е представен първият екземпляр, в който разместване не е налице и същият е могъл да се запознае с текста на АУАН.

Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че в наказателното постановление липсва съществен реквизит, а именно номер и дата на издаването му. Посочените реквизити се съдържат в нарочен стикер, прикрепен в титулната част на наказателното постановление по начин, който не позволява да бъде премахнат без да се наруши неговата цялост и представлява гаранция за посоченото датиране на наказателното постановление и неговото съдържание към този момент. Както е посочено в Решение № 5879/21.05.2024 г. по адм. Дело № 2986/2024 г. на АССГ, ХХIV касационен състав, разглеждал идентичен въпрос „в стикера на процесното наказателно постановление е посочен номерът на наказателното постановление и датата на издаване на наказателното постановление, която е датата на регистриране на наказателното постановление в деловодната 4 система на Столична община. „Датата на издаване“ е нещо различно от „дата на подписване“ и „дата на съставяне“ на наказателното постановление. Те могат да съвпадат, но не е задължително. В случая датата на регистрирането на наказателното постановление с изходящ номер в деловодната система на съда се сочи за дата на издаване и това не представлява какъвто и да било порок на формата, напротив, това е възможно най-лесно установимата по безспорен начин дата, с което правата на наказаното лице са дори по-добре защитени, а не обратното“.