Решение № 356 от 17.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Бургас, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20242100500223 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, чрез адв.

Димитър Проданов от Адвокатска колегия – Варна, срещу Решение № 2351 от 21.11.2023 г. по гр. д. № 6996/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което са отхвърлени кумулативно съединени искове, както следва: 1) иск по чл. чл. 76, предл. 1 ЗС, предявен от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД срещу Д. А. З. и „ДЕЛТА ГАРД” ЕООД, за осъждането им да върнат отнетото на 29.04.2022 г. чрез насилие владение върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, с площ от 1 943 кв.м., находящ се на територията на къмпинг „Каваци”, м. „Мапи”, землището на гр. Созопол, ведно с находящите се в този имот ваканционно бунгало с размери 3,00 на 3,00 м, ваканционно бунгало с размери 3,00 х 4,00 м, рецепция с навес, дървена конструкция с площ от 50 кв. м. и масивна стоманобетонна постройка – поща с площ от 180 кв.м; 2) евентуален иск по чл. 75 от ЗС, предявен от ХЕЛИО-ТУР-С” АД срещу Д. А. З. и „ДЕЛТА ГАРД” ЕООД, за осъждането им да предадат отнетото на 29.04.2022 г. владение върху същите имоти; 3) иск по чл. 76, предл. 1 ЗС, предявен от „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД срещу Д. А. З. и „ДЕЛТА ГАРД” ЕООД, за осъждането им да върнат отнетото на 29.04.2022 г. чрез насилие държане върху същите имоти.

Въззивниците считат, че първоинстанционното решение е неправилно.

Сочат, че процесният имот е включен в актове за държавна собственост.

1

Фактът на собствеността следвало да бъде взет предвид, доколкото в случая се касаело за упражняване на владение върху специфична територия, отредена от държавата за задоволяване на определени стопански цели, а именно къмпинг. Оспорват се изводите на съда, че последният договор за наем на „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД е бил прекратен. На основание чл. 236 ЗЗД договорът следвало да се счита продължен за неопределен срок при липса на противопоставяне на наемодателя. Според въззивниците обстоятелството, че ответникът е Д. А. З. е закупил имота през 2021 г. и се легитимира като собственик, не е пречка за защита на владението върху процесния имот поради факта, че ищцовите дружества, въпреки ефекта от прехвърлителната сделка, не са губили владението върху имота. Спрямо тези дружества последиците от разпоредителния акт не се зачитали. Развиват се подробни съображения, че дори да се приеме, че на процесната дата ответникът оправдано е искал да осигури достъп до имота, който е закупил през 2021 г., действията му са в противоречие с правните интереси на ищцовите дружества, чието присъствие там датира много преди същата дата.

Сочи се, че съдът не е обсъдил подробно и критично свидетелските показания. Така например според въззивниците е логично лицето, което е на работа в къмпинга, да сигнализира на своите работодатели за случилото се, а показанията на ангажираните от ответниците свидетели били в обратен смисъл. Освен това съдът следвало да ги счита за заинтересовани, тъй като имали висящи дела с идентичен предмет с ищцовите дружества.

Същевременно се изтъква, че показанията на ищцовия свидетел са интерпретирани прекалено стеснително от съда. Съдът бил отделил малко внимание на доказателствата, че на посочената дата е имало навлизане на товарна техника в процесния имот, която е превозвала съоражения, предназначени само и единствено за ограждане.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Д. А. З., чрез адв. Стефан Петров от Адвокатска колегия – Пловдив, е подал отговор на въззивната жалба. В него разяснява, че първоинстанционният съд само е упоменал, че горецитираният акт за държавна собственост е представен по делото, но не е направил извод, че процесният имот е включен в него. Освен това от акта не можела да се установи никаква връзка с „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД. От диспозитива на Решение от 09.03.2006 г. по гр. д. № 2546/2004 г. на ВКС следвало собственическото качество на праводателите на ответника и че имотът не е част от приватизационна сделка. Излагат се доводи, че договорът за наем на „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД е прекратен, тъй като страните изрично са договорили това да стане с изтичане на срока, освен ако действието му не бъде продължено по общо съгласие. Въззиваемият настоява, че по делото не е доказано нито владение, нито държане върху процесния имот. От доказателствата се установявало, че на процесната дата въззиваемият не е извършвал никакви действия по отношения на собствения си имот. Сочи се, че на тази дата представители на дружеството „Трансформър“ ЕООД са заградили имоти, собственост на това дружество, които нямат никаква връзка 2 с имота на въззиваемия. В тази връзка се цитират показанията на св. Г. и Н..

Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба и от „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД, чрез адв. Десислава Миразчийска от Софийска адвокатска колегия. В него излага, че съдът правилно е приел, че от събраните доказателства не се установява нито факта на осъществено от „ХЕЛИОС-ТУР-С“ АД владение, нито факта на държане на имота от страна на „ТР РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД към датата на твърдяното насилствено отнемане. Изтъква се, че при владелческите искове не се изследва собствеността, а само фактическата власт върху имота. От свидетелските показания се установявало, че владението върху процесния имот преди и към дата на твърдяното отнемане е осъществявано от собственика З.. Сочи се, че дори свидетелят на ищците при разпита си е заявил, че имотът е собственост на З. и с него се занимава *** му Г.Д.. Приложените по делото договори за наем между ищцовите дружества нямало как да докажат наличието на държане или владение по отношение на който и да е имот, тъй като касаят облигационни отношения и не доказват самия факт на владението или държането към определен момент. На следващо място, въззиваемият изтъква, че според свидетелите „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД нито е охранявало, нито е заграждало процесния имот. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

Относно валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно. В обжалваната част то е частично недопустимо, като аргументите за това са следните:

Съобразно извършената по делото съдебно-техническа само пощата е трайно прикрепена към терена, а останалите посочени от ищците обекти: ваканционно бунгало с размери 3,00 на 3,00 м, ваканционно бунгало с размери 3,00 х 4,00 м, рецепция с навес, дървена конструкция с площ от 50 кв. м. са преместваеми обекти, т.е. движими вещи и за тях не може да се води иск по чл. 75 ЗС. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в тази част.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба се твърди, че от 2000 г. „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е владяло процесния имот, въпреки че с влязло в сила Решение от 09.03.2006 г. по гр. д. № 2546/2004 г. на ВКС, IV- Б г. о., е установено по отношение на праводателите на Д. А. З., че „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД не е собственик на този имот. Твърди се още, че от 2016 г. до 29.04.2022 г. „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е осъществявало владение върху имота чрез наемателя „ТХ РУСАЛКА 3

ХОИДЖЕЙЗ“ ЕООД. Излага се, че в периода от 19.06.2017 г. до 22.07.2021 г. фактическата власт върху процесния имот е била отнета от „ДЖИ ЕНД ДЖИ – 90“ ЕООД и „ДЕЛТА ГАРД “ ООД. С влязло в сила Решение № 1387 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 9467/2017 г. на Районен съд – Бургас било постановено връщане на имотите, поради което според ищците владението/държането им не следвало да се счита за прекъснато.

Тезата на ответника Д. А. З. е, че е закупил имота на 07.12.2021 г., но е установил владените върху него на 24.03.2022 г., тъй като дотогава „ДЖИ БИ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД и/или „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД незаконосъобразно не са го допускали до имота.

„ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД твърди, че не е отнемало владението/държането на ищците върху процесния имот на сочената от тях дата и не е установявало фактическа власт впоследствие.

Предявени са главни искове по чл. 76, предл. 1 ЗС от владелеца и държателя и евентуален по чл. 75 ЗС от държателя.

Следва да се отбележи, че според практиката на ВКС е възможна различна правна квалификация при идентична фактическа обстановка, защото тя се извършва с оглед твърденията на ищеца в исковата молба и заявения от него петитум (Определение № 1126/12.10.2009 г. по гр.д. № 1008/2009 г. на ВКС, I г.о.).

За да бъде уважен искът по чл. 75 ЗС, следва да се докажат: 1) фактът на установеното от ищеца владение на недвижима вещ, продължило поне шест месеца, и 2) фактът на неправомерното му отнемане от ответника.

За да бъде уважен искът по чл. 76, предл. 1 ЗС, следва да се докажат следните предпоставки: 1) фактът на установеното от ищеца владение или държане на движима или недвижима вещ и 2) владението или държането да му е отнето от ответника чрез насилие.

Законът определя, че исковете по чл. 75 и 76 ЗС следва да бъдат предявени в шестмесечен срок от отнемането на владението. В случая това е изпълнено, тъй като се твърди, че отнемането е станало на 29.04.2022 г., а исковата молба е подадена на 28.10.2022 г. Дали действително е било налице такова отнемане е въпрос по същество.

Съгласно скица от СГКК (л. 54 от първоинстанционното дело) понастоящем процесният имот е с идентификатор ***, а по предходен план – 10.94.

По делото е представен протокол за въвод (л. 104 от първоинстанционното дело), от който се установява, че праводателите на Д.

А. З. са установили владение върху процесния имот на 31.01.2001 г. Ищците са оспорили съдържанието на този документ, като са твърдели, че въвод не е извършван на посочената дата. С протоколно определение от 21.06.2023 г. е открито производство по оспорване на съдържанието на документ. Съдът е указал на ищците, че е в тяхна тежест на докажат истинността му. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават съдържанието на протокола за въвод (свидетелските показания касаят по-късен период), 4 поради което следва да се приеме, че през 2001 г. владението върху имота е упражнявано от праводателите на З., а не от ищците. Разбира се, това не изключва възможността владението да е установено в следващ момент.

Като доказателства по делото са представени сключени между „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД (наемодател) и „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД (наемател) договори за наем на къмпинг „Каваците“: договор за наем от 01.02.2009 г. (л. 28 от първоинстанционното дело) и анекс към него от 25.01.2012 г. (л. 27 от първоинстанционното дело), договор за наем от м.

04.06.2013 г. (л. 37 от първоинстанционното дело), договор за наем от 05.01.2015 г. (л. 38 от първоинстанционното дело) и договор за наем от 01.05.2016 г. (л. 23 от първоинстанционното дело). Договорът от 04.06.2013 г. е с нотариална заверка на подписите. С първите три договора са били отдадени под наем недвижими имоти, част от които са терен с площ от 217 400 кв.м., представляващ къмпинг „Каваците“ и находящи се в него търговски и туристически обекти, а с последния договор къмпинг „Каваците“ отново е отдаден под наем, но вече като терен с площ от 32 400 кв.м. Не е ясно от къде произтича разликата в площта на къмпинга, нито кои имоти се включват в обхвата на договора. Липсва приложението по чл. 1.1 от договора, което е неразделна част от него. Дори да се приеме, че договорът за наем е сключен за целия къмпинг, включително процесният имот, последният договор за наем (този от 01.05.2016 г.) е със срок на действие 3 години от датата на подписването му. Първоинстанционният съд е приел, че на основание т. 1.2 договорът следва да се счита за прекратен. Това виждане е правилно, тъй като цитираната от въззивниците норма на чл. 236 ЗЗД е диспозитивна. Същевременно следва да се отбележи, че според практиката на ВКС държането, което се защитава с иска по чл. 76 ЗС не зависи от основанието, от което е възникнало, нито от продължителността му.

Разпечатката съдържа 39 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/452775c9-ee6c-4094-9294-8eeff14f5060