Решение № 2939 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2939 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100500688 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 14930/20.12.2022 г. по гр.д. № 28142/2022 г. по описа на СРС, 78 състав ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на „А.Б.“ АД на основание чл. 411 от КЗ сумата от 590,78 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата, като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 977,55 лева. С решението ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 362,60 лева – деловодни разноски, а ЗАД „А.Б.“ АД е осъдено да заплати на ответника сумата от 102,86 лева – деловодни разноски.

Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна жалба вх. № 290509/29.12.2022 г., подадена от ЗК „Л.И.“ АД, в която се излагат съображения за неговата неправилност. Поддържа, че с отговора на исковата молба е оспорен изцяло описания механизъм на ПТП, като същевременно били въведени твърдения, че водачът на товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № КН **** ВР е нарушил чл. 44 от ЗДвП, вследствие на което е реализирано ПТП с товарен автомобил ДАФ с рег. № 1

РК **** ВМ. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установявало, че причина за настъпване на ПТП било поведението и на двамата водачи. Неправилно районният съд приел, че вина за настъпване на ПТП има само водачът на товарния автомобил, като не е кредитирал заключението на експертизата и не е събрал поисканите с отговора на исковата молба доказателства, с което бил допуснал съществено процесуално нарушение. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 10887/16.01.2023 г, подаден от ЗАД „А.Б.“ АД. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 28142/2022 г. по описа на СРС, 78 състав е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А.Б.“ ЕАД против ЗК Л.И.

АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 08.06.2021 г. в гр. Кюстендил водачът на МПС „ДАФ“ с рег. № РК **** ВМ, станал причина за реализиране на ПТП и виновно причинил вреди на МПС „Рено Мастер“ с рег. № КН **** ВР, собственост на Спектър комс ООД, за което бил съставен двустранен протокол за ПТП от 08.06.2021 г. Твърди, че на същата дата постъпило уведомление за щета във връзка със застраховка „Каско“, сключена със застрахователна полица № 01-121000728682. Причинените вреди били описани по образуваната щета с № 0306-21-777-501811. Стойността на вредата била в размер на 1940,99 лева, която била платена от застрахователя, а ликвидационните разноски били 15 лева. Твърди, че отговорността на виновния водач била застрахована по застраховка „гражданска отговорност“ 2 при ответника. Посочва, че ответникът плизнал претенцията, но на 28.09.2021 г. заплатил само част от претенцията – 977,54 лева, но останали дължими 977,55 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати неплатената част от обезщетението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗК „Л.И. “ АД, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че е извършил плащане на сумата от 987,55 лева, която представлява стойността на действителните вреди, с което бил изпълнил задължението си по застрахователния договор и ликвидационни разходи. Оспорва претендирания размер на застрахователното обезщетение, тъй като поддържа, че виновен за настъпване на ПТП е и водачът на товарен автомобил Рено Мастер, който не е изпълнил задължението си по чл. 44 от ЗДвП. Моли предявеният иск да бъсе отхвърлен.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен, като не кредитира заключението на САТЕ в частта, с която вещото лице е дало заключение, че вина за настъпване на ПТП имат и двамата водачи.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск.

Съгласно разпоредбата на разпоредбата

3 на чл.

411 от

КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

С въззивната жалба са въведени доводи за неправилност на първоинстационното решение като се оспорва механизма за настъпване на ПТП, както и разпределянето на отговорността между участниците в него.

Във връзка с установяване на механизма на ПТП са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която е отговорила на въпроси, поставени от ищеца и ответника.

Въз основа на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност въззивният съд приема, че застрахователното събитие е настъпило на 08.06.2021 г. около 11,30 часа в с. Цървеняно, местност „Странджата“, на завой. В този участък към момента на ПТП се извършвали строителни дейности на пътя, като имало стеснение от багер, който почиствал (показания на разпитания пред въззивния съд свидетел К. Й. и свидетеля К. И.). Багерът се намирал в платното, в което се движел автомобил Рено Мастер. Водачът на автомобила – К. И. спрял, за да изчака движещият се насреща товарен автомобил ДАФ. В показанията си свидетелят Й. установява, че автомобил Рено е спрял, но след като навлязъл в неговото платно за движение. При разминаване на двата автомобила, настъпило съприкосновение, в резултат на което на застрахования при ищеца автомобил настъпили вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, вещото лице дава заключение, че причина за настъпване на ПТП е, че и двамата водачи не са осигурили достатъчно странично разстояние при разминаването си.

4

При така установеното по делото, въззивният съд не споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно причинет за настъпване на ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 44 от Закона за движение по пътищата при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства (ал. 1), а ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От събраните по делото доказателства се установява, че водачите на двата автомобила не са изпълнили задълженията си да осигурят разстояние за разминаването им. Това е така, доколкото водачът на товарен автомобил Рено, макар и спрял, за да пропусне насрещно движещият се товарен автомобил ДАФ, е навлязъл частично в платното му, а водачът на товарния автомобил ДАФ – продължил движението си, въпреки че е възприел местоположението на спрелия автомобил и не е съобразил невъзможността за безопасно разминаване при стеснение на пътя. Следователно, основателно е възражението на ответника – въззивник в настоящото производство, за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото и двамата водачи са нарушили правилата за движение и в частност разпоредбите на чл. 44 от Закона за движение по пътищата. Доколкото не е спорно между страните, че ответникът е платил половината от действителната стойност на причинените към датата на събитието вреди, то и с оглед приноса на всеки от водачите, предявеният иск за разликата до платеното по застраховка „Каско“ обезщетение се явява неоснователен.

Предвид на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски, съразмерно с уважената от първоинстанционния съд част от предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 205 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. ЗАД А.Б. следва да бъде 5 осъдено да заплати и сумата от 157,14 лева – част от разноски в първоинстанционното производство, включително и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 260 лева, като се съобрази сумата от 102, 86 лева, за която ищецът е осъден с първоинстанционното решение, което е влязло в сила в тази част.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 14930/20.12.2022 г. по гр.д. № 28142/2022 г. по описа на СРС, 78 състав в обжалваната част, с която ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на „А.Б.“ АД на основание чл. 411 от КЗ сумата от 590,78 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата , както и в частта, с която ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 362,60 лева – деловодни разноски и вместо него постановява:

ОТХВЪЛЯ предявения от ЗАД „А.Б.“, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата от 590,78 лева, представляващи невъзстановена част от платено от застрахователя по застраховка „Каско“, сключен със застрахователна полица № 01-121000728682 на автомобил Рено Мастер с рег. № КН **** ВР обезщетение по преписка по щета № 0306-21-777-501811 за вреди, причинени от ПТП настъпило на 08.06.2021 г. в резултат на виновно деяние – покрит риск по застраховка “Гражданска отговорност”, сключена с ответника относно товарен автомобил ДАФ с рег. № РК****ВМ като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК ЗАД „А.Б.“, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** сумата от 205 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 102, 86 лева – разноски в първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част на иска с настоящото решение.