Решение № 207 от 11.10.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Враца, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500231 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. В. Р., ЕГН ********** от гр. ***, представляван от адв. Б. Т. от АК-Враца, против решение № 236/21.04.2022г., постановено по гр. дело № 3709/2021г. на Районен съд - Враца, в частите, с които е: признато за установено, че дължи на „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Враца, ЕИК ***, следните суми: на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ, сумата 6 729,46 лева, представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода от 19.03.2020 г. до 30.06.2020 г. за имот, находящ се в с. ***, община Мездра, ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението 13.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД, сумата 519, 66 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.09.2020 г. до 16.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2981/2021 г. по описа на PC - гр. Враца, ГО, VII състав и е осъден на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Враца, ЕИК *** сумата 675,32 лева - разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част на исковете, както и 194,44 лева разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 2981/2021 г. по описа на PC - гр. Враца, съразмерно с уважената част на исковете.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваните части решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Сред допуснатите съществени нарушения 1 на съдопроизводствните правила при разглеждане и решаване на делото жалбоподателят сочи на първо място несъобразяване на императивната норма на чл. 7, ал. 3 ГПК - съдът не е приложил в пълнота принципа на служебно начало, като е оставил без уважение направените с отговора на исковата молба искания: по чл. 190, ал. 1 ГПК ищецът да бъде задължен да представи в оригинал фактурата, за която споменава в исковата си молба и справката-декларация и дневника си за продажби по чл. 125, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС, вр. чл. 124, ал. 1, т. 2 ЗДДС; ищецът да бъде задължен да представи в оригинал на основание чл. 183 ГПК извлеченията от Партидна книга (карнет), както и направените в първото по делото с. з. на 16.02.2022 г. искания за разпит на свидетел и за задължаване на ищеца да представи доказателства относно обстоятелства, които счита за относими и допустими към спора.

Друга група процесуални нарушения според жалбоподателя са липсата на произнасяне по своевременно заявени от него оспорвания на истинността на справка-извлечение 1354 и извлеченията от Партидна книга (карнет) и на пет броя протоколи, представени в първото по делото с. з. на 16.02.2022 г., както и липса на произнасяне на съда да открие производство по реда на чл. 193 ГПК с нарочно определение. Следващата посочена от жалбоподателя група процесуални нарушения са свързани с обосноваването на съдебния акт върху данни, за които липсват доказателства или представените такива са негодни, каквито са неназованата в исковата молба фактура, т. нар. покана № 105633 за доброволно изпълнение, справка-извлечение 1354 и всички оспорени страници от карнети, а кредитирането на протокол № 53172 от 19.03.2020 г. за подмяна на общия водомер с нов също е неправилно. Процесуално нарушение /на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК/, според жалбоподателя, е и кредитирането на свидетелски показания за обстоятелства, които подлежат на доказване с писмени документи и за които е недопустимо събирането на гласни доказателства, като колко, какви и на кои места са водопроводните отклонения след общия водомер и абонатите. Като процесуално нарушение се посочва и приемането за установено от съда какви са били единичните цени на водата в рамките на исковия период на база преразкази в ССЕ на заповеди на управителя на ищеца. Жалбоподателят излага и подробни съображения за противоречие на решението на материалния закон. Твърди, че о т страна на ищеца не е доказано изпълнението на две от поетите от него със сключения Договор за предоставяне на ВиК услуги три негови задължения, поради което и претенцията за заплащане на процесните суми е лишена от правно и фактическо основание. Посочва, че в рамките на исковия период за времето от 01.06.2019 г. до 30.06.2020 г. в нарушение на Общите условия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите от област Враца не е извършвано регулярно отчитане на показанията както на общия водомер, така и на индивидуалните такива на трите подвързани потребители след общия водомер, в това число не е отчитан и неговия водомер, с което не е спазвано правилото на чл. 21, ал. 2 от Общите условия индивидуалните водомери след общия водомер да се отчитат най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер. Това е довело до невъзможност да се установи периодично нито общото потребление на трите подвързани обекта, нито индивидуалното такова на всеки от тях, нито евентуално губещи се ежемесечни разлики. Поддържа, че ищецът не е изпълнил и задължението си по чл. 31, ал. 1 от Общите условия за издаване на ежемесечни фактури - не е издал нито една фактура за месеците от юни 2019 г. до май 2020 г., включително и не е издал и фактурата, на която се позовава в отклонение от нормите на ЗДДС, ЗСч и международните счетоводни стандарти, както и от собствените си общи условия. На последно място изтъква, че съдът напълно е игнорирал съображенията му за нарушени права на потребителя, извлечени от Общите условия на ищеца (чл. 31, ал. 1 и ал. 2) и от нормите на ЗРВКУ (чл. 7, т. т. 2 и 3) и ЗЗП (чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 3). Твърди, че к ато не е извършвал дължимите регулярни отчети на общ и индивидуални водомери и като не му е издавал ежемесечни фактури ищецът като търговец е накърнил правата му на потребител и в частност правото му да знае какво е месечното му потребление, каква цена дължи за него, 2 как следва да участва в разпределението на загубите по общ водомер. В тази връзка посочва, че в договора за предоставяне на ВиК услуги не е предвидена едностранна корекция на цената, въпреки което едностранно е променена цената по договора, че ищецът не е изпълнил задълженията си за регулярно отчитане на общ и индивидуални водомери, както и задължението си да му издава ежемесечни фактури, въпреки което иска плащане. Поддържа, че във връзка с акцесорния иск съдът е пренебрегнал факта, че приложената към исковата молба покана за доброволно изпълнение няма правна стойност, защото не е подписана, същата не му е връчена, поради което не е поставен в забава и не дължи процесните суми, в това число и претендираните лихви. Жалбоподателят изтъква също, че решението е необосновано, тъй като не почива на обективен анализ на доказателствата по делото и същевременно е акцентирано върху множество спорни доказателства. Моли съда да отмени решението на Районен съд Враца в обжалваните части и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани всички искови претенции срещу него, както и да осъди ищеца да му заплати всички сторени от него разноски в исковото производство пред двете инстанции и да му присъди в пълен размер адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Враца, ЕИК ***, чрез пълномощника й юрк. В. И., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба и счита процесното решение за обосновано, правилно и законосъобразно. Твърди, че съдът правилно, на базата на доказателствата по делото, е установил действителните отношения между страните и е формирал обосновани правни и доказателствени изводи по всички релевантни з а спора факти и обстоятелства. Моли съда да остави без уважение жалбата, като неоснователна, съответно да остави в сила атакуваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, с всички законни последици, като й присъди направените пред въззивната инстанция съдебни разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер 100,00 лв. на основание чл.78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания, по които настоящият съдебен състав се е произнесъл в закрито заседание. Същите са оставени без уважение, като неоснователни, за което са изложени подробни съображения в определението по чл.267 ГПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят П. В. Р., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и представя писмена защита, а въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Враца, чрез процесуалния си представител, оспорва същата.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

3

Въз основа на подадено на 13.07.2021г. от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.

Враца, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-Мездра е образувано ч.гр.д. № 925/2021 г. по описа на съда. Делото е изпратено по подсъдност на РСВраца, където е образувано под № 2981/2021г., по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение от 09.08.2021г., по силата на която длъжникът П. В. Р., ЕГН ********** от гр. Враца, е осъден да заплати на заявителя сумите: 6 729,46 лева главница, представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2020 г. за имот, находящ се в с. ***, община Мездра, местност ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението 13.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, 598,17 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2019 г. до 16.06.2021 г., както и 196, 55 лева разноски за платена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в срок е подал възражение по чл.414 ГПК срещу нея и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове против длъжника по делото.

В исковата молба, с която са предявени тези искове, се твърди, че ответникът П. В. Р. е абонат на ищеца "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца и потребител на вода и други услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ,,В и К” ООД - Враца за предоставяне на В и К услуги за недвижим имот на адрес: с. ***, община Мездра, местност ***. Поддържа се, че за потреблението през периода 01.06.2019 г. - 30.06.2020 г. на ответника-потребител е издадена една фактура за изплащане на дължимите 6 729,46 лева - главница, и начислената лихва върху главницата за периода от 01.07.2019 г. до 16.06.2021 г. в размер 598,17 лева, или общо 7327, 63 лв., които не е заплатил. Посочва се, че е била изготвена покана за доброволно изпълнение с приложена справка за дължимата сума, но абонатът не бил открит на адреса за връчването й, че поради тази причина се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена от РС-Враца по ч.гр.д. № 2981/2021г., срещу която длъжникътответник е подал възражение, което определя интереса му да иска установяване на вземането си със съдебен акт. Иска се от съда да признае съществуването на вземането на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца срещу П. В. Р. в общ размер 7327, 63 лв., от които 6 729,46 лева - главница и 598,17 лева лихва, заедно със законната лихва върху главницата от 16.06.2021г. до окончателното изплащане, като претендира и разноските.