Решение № 149 от 04.03.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Благоевград, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Гражданско дело № 20251210100655 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Б. С. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. Б чрез адвокат Г. М. със съдебен адресат адвокат Г. М., гр. Б против Об пл. „Г. Измирлиев“ № 1, представлявана от Кмета на Общината М С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ответника О с административен адрес в гр. Б…представлявана от Км че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор: *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ., трайно предназначение на територията, „земеделска“, начин на трайно ползване: „нива“, категория на земята при неполивни условия: 9, при граници (съседи): ***, ***, ***, ***, въз основа на давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ищцата твърди, че през 1995 г. тя и съпругът й И започнали да отглеждат прасета в процесния имот, който е бил занемарен по това време. Поддържа, че в имота по това време били изградени навеси и боксове за отглеждане на селскостопански животни. Мястото било оградено още тогава. Б. и семейството й започнали да владеят имота като свой и да отглеждат прасета в него, след като човек от селото ги насочил към имота, показал им го и им казал, че имотът е изоставен и е по-добре да го вземе някой и облагороди, отколкото да пустее. Твърди, че през следващата години е започнала да владее и ползва и съседния имот с идентификатор № ***, който също е бил пустеещ и изоставен, като в него тя и семейството й започнали да отглеждат кози. Поддържа, че през годините в спорния поземлен имот тя и съпругът й отглеждали прасета, като малките ги продавали, а с друга част от тях се изхранвали. Поддържа се, че в имота има изграден обор, с размери 9 метра на 30 метра, или целият с площ около 270 кв.м. Назад в годините е бил ограден с мрежа, а през 2020 г.

1 семейството е оградило имота с дървени врати. През годините в имота са извършвани редица подобрения от семейството на ищцата - подмяна на оградата, покрива на обора също е подновен. Твърди се от ищцата в исковата молба, че процесният имот се владее от 1995 г. до 1 днес явно, необезпокоявано и непрекъснато от нея и съпруга й с действия, демонстриращи за всички, че именно Б. Т. е собственикът. Сочи, че на 31.01.2025 г. с цел да се сдобие с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, подавала Молбадекларация до Община Благоевград, като в отговор получила Удостоверение с изх. № 94/21.02.2025 г., с което я уведомяват, че „поземлен имот с идентификатор M*** по КК на с. П.е общинска собственост, съгласно Протоколно решение Ма 3/25.07.2008 а на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ“, като в същото време не е отбелязано, че е налице конкретен Акт за общинска собственост. Поддържа, че е собственик на основание давностно владение, като от 1995 г. до настоящия момент, в продължение на 30 години, владее лично, явно, спокойно и непрекъснато спорния поземлен имот, че описаните действия изпълват фактически съдържанието на правото на собственост, придобито чрез давностно владение, налице били всички признаци на владението. Твърди се, че считано от 1995 г. владението на имота от нея е постоянно, изразяващо се в трайна воля да държи вещта за себе си; непрекъснато - не е отнемано от никое друго лице; несъмнено и спокойно, защото не е установено по насилствен начин и явно — ищцата е демонстрирала по явен и безусловен начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот. До настоящия момент трети лица не са имали претенции към собствеността на процесния имот. Никой не се е противопоставял на явното владение на имота от ищцата. Оспорва наличието на правното основание, въз основа на което …основава твърдението си, че е собственик на процесния имот. Сочи се, че не е известно дали е издаден акт за общинска собственост, като от Общинската администрация обосновават твърденията си за собственост на имота на следните основания: Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл 19, ал 2 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл 19, ал. 1 ЗСПЗЗ - общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците.

След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ - определянето на имотите по ал. 1 се извършва от комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие ", в която участват представители на общинската служба по земеделие, на, , на общината, на държавните горски стопанства или държавните ловни стопанства. Поддържа се, че имотът е отразен в системата КАИС като частна общинска собственост, поради което от гледна точка на реституционното законодателство и изложеното по-горе не е налице основание за включването му в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ. Поради изложената причина, въпросният имот не фигурира и в обхвата на Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал 2 ЗСПЗЗ. Въпреки, че е отразен като частна общинска собственост той се владее като частна лична собственост от ищцата и нейното семейство. Твърди се, че процесният имот не е общинска собственост, а собственост на ищцата, която е придобила същия въз основа на разпоредбата на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 2

ЗС, а именно давностно владение в продължение на 30 години - от 1995 г. до настоящия момент. С Разпореждане № 1257/05.04.2025г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с 2 нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответника Община Благоевград е връчено на 09.04.2025 г. чрез - деловодител. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 09.05.2025 г. е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се сторените в производството разноски. Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот. Твърди се, че …е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. На следващо място, ….твърди, че е собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗСПЗЗ. Поддържа се още, че ….е собственик на претендирания имот и на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон и придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. На следващо място, съгласно чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Оспорва твърдението на ищцата, че процесният имот не фигурира в обхвата на Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които не са заявени в законните срок и не са възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на Общината, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган решение. Твърди се, че за процесия имот това решение е Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Б. Предвид посоченото се оспорват всички възраженията в исковата молба. Сочи се, че общината не е участник в процедурата по определяне на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, която е от компетентността на друг административен орган - комисия, назначена от директора на областна дирекция „З“ и се извършва при изчерпателно уреден законов ред. Определянето на имотите, останали след възстановяването на правата на собствениците от комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено пряко в закона. В случая комисията е назначена по предвидения в закона ред, в състава и са включени членове 3 съобразно изискванията на чл.191, ал.2 от ЗСПЗЗ и решението е взето с абсолютно мнозинство. При постановяване на решението комисията се е съобразила изцяло с данните по чл.45в, ал.2 от ППЗСПЗЗ, а именно съобразила е решението си с извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 3 ЗСПЗЗ и с картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл.

19, ал. 1 ЗСПЗЗ за землищата на община Благоевград, и в решението е отбелязала и начина на възстановяване на собствеността върху имотите, така както изисква нормата на чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ. Протоколното решение на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ може да бъде преразглеждано при условията на чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ при откриване на закононарушения, нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение по искане на министъра на земеделието и храните или на заинтересуваните лица в срок от една година от откриване на новите писмени доказателства, но не по-късно от две години от влизане в сила на протокола по чл. 45в ал. 7 от ППЗСПЗЗ. В случая такава процедура за процесния имот не е проведена от заинтересованите лица. Твърди се, че след влизане в сила на плана за земеразделяне, одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници и решението на комисията, същите придобиват стабилитет и пораждат целените от закона правни последици. Като влязъл в сила административен акт, издаден от компетентен орган, съобразно законово установена процедура, посоченото протоколно решение е напълно законосъобразно и се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените с него обстоятелства, а именно, че процесният имот е имал качеството на земеделска земя, която е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, но за нея не са постъпили реституционни претенции от бившите собственици, поради което е предаден в собственост на Община Б. Сочи се, че видно от Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, че процесният имот е включен в Приложение № 1 за земи - общинска собственост на основание чл. 19, ал.

1 от ЗСПЗЗ за землището на с. П. Процесният имот е посочен под № 583 като имот 108148, с площ: 0,81 кв.м., начин на трайно ползване: Нива, начин на възстановяване: в съществуващи СРГ. Видно от посоченото решение, както и от одобрената КВС и регистъра към нея, процесният имот е включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост.

Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 45г от ППЗСПЗЗ за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се съставят актове за общинска собственост, в които като основание за съставянето им се вписва протоколното решение на комисията. Твърди се, че с Акт за общинска собственост № 14442/04.04.2025 г. поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. П, с номер по предходен план: 108148 по КВС на с. П на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение №. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е актуван като общинска собственост. Съобразно скица, процесният имот е заснет с идентификатор *** по КККР на с. П, одобрени със Заповед № РД-18-, находящ се в с. П“, с площ: 810 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Нива, категория на земята; 9, номер по предходен план: 108148. Сочи се още, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се 4 стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост, т.е. земята останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Като административен орган на поземлена собственост, ОСЗ има задължение не само да признае правото на възстановяване собствеността на правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши докрай предвидената в закона процедура като определи границите на възстановените имоти по картата на възстановената собственост. Посочено е и че следва да се има предвид, че обект на изследване от ОСЗ са всички земеделски земи за съответното землище, независимо дали са били внесени в ТКЗС или други подобни организации. В тази насока е и нормативното правило, уредено в чл. 10, ал. 1 4 ЗСПЗЗ /в последната редакция/, който предписва, че се възстановяват правата върху земеделските земи, които са притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. При проследяване редакциите на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ се налага изводът, че първоначално възстановяването на собствеността е обусловено от включването на земите в съответните селскостопански организации, но след последната редакция, по този ред се възстановява собствеността върху земи, които към момента на обобществяването са били със земеделско предназначение и характер, независимо от това дали са били включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. По отношение на твърдението на ищеца, че от гледна точка на реституционното законодателство не е налице основание за включването на процесният имот в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ, е посочено и че: Съгласно чл. 15, ал. 6 (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ППЗСПЗЗ, земи, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС, се възстановяват на собствениците им. В тази връзка се поддържа, че следва да се отчетат и мотивите в Решение № 7/19.06.1995 г. по к. д. № 9/1995 г. на Конституционния съд, с което е обявено за противоконституционно изменението на чл.