Решение № 1517 от 08.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1517 гр. Пазарджик, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220102135 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Д. Х. от с. Г., общ. П., за признаване за установено, че договорът за потребителски кредит, сключен между нея и ответното дружество "Сити Кеш" ООД на 29.05.2025 г., за нищожен поради противоречие със закона - иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 11, чл. 19, чл. 22 от ЗПК, чл. 143 и 146 от ЗЗП, евентуално на клаузата на чл. 11, ал. 1 от него на същите основания, и освен тях - заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД), както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 481 лв. като недължимо платена при начално липсващо основание - иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Излагат се доводи, свързани с предвидената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение, която според ищцата представлява скрита лихва и следва да бъде калкулирана в ГПР, а след като не е, това води до неточно посочване на ГПР в договора и нищожност.

Представен е отговор от ответната страна, която оспорва иска по основателност, като излага също подробни доводи за това, че става дума за неустойка по характера си и договорът не е нищожен. Не оспорват получаването на сумата, чието връщане се иска, но твърдят, че е налице основание.

В хода на делото страните поддържат становищата си.

Фактическата обстановка не е спорна и се установява въз основа на писмените доказателства. На 29.05.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит в размер 1000 лв., при описаните в исковата молба условия: сумата следва да се върне на 17 месечни вноски, от които три по 8,65 лв. и 14 по 76,15 лв. - общо 1092,05 лв., при фиксиран 1 лихвен процент от 44,5% годишно и годишен процент на разходите от 56,7%. Чл. 5 от договора обаче предвижда заемателят в тридневен срок от сключванено на договора да осигури обезпечение чрез банкова гаранция или един или двама поръчители, отговарящи на определени минимални условия за постоянен доход (поне 7, съответно 4 минимални заплати месечно) и кредитна история. Неизпълнението на това задължение да се осигури такова обезпечение водело според чл. 11, ал. 1 от договора до задължение за неустойка в общ размер 437,95 лв, платима на масти заедно с месечните вноски.

Не се спори, че размерът на неустойката не е включен в годишния процент на разходите по кредита.

Не се спори, че ищцата е платила сума, равна на сбора от гланицата от 1000 лв. и претендираните за връщане 481 лв.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Договорът е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание чл. 22 от ЗПК. Уговорената неустойка фактически представлява разход по кредита, заобикалящ ограничението за годишния процент на разходите, уредено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Формално чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, но това задължение не е нито пряко нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неизпълнението му води до имуществена санкция за потребителя в размер, по-висок от отпуснатата заемна сума по кредита, и която се прибавя към нея, т.е дългът на заемателя се увеличава необосновано дори при точно изпълнение.

Такава неустойка не може да бъде оправдана. Искът на кредитора не може да бъде гарантиран и обезпечен по този начин и във вреда на потребителя. Макар да не съществува договорна и законова пречка да бъде уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума от страна на длъжника, в случая потребителят се санкционира за непредставяне на обезпечение за неизпълнение на задълженията си, за което дължи неустойка с възможност само на това основание за предсрочно прекратяване на договора дори и да заплаща редовно главницата и лихвите в уговорените срокове и размери съгласно погасителните вноски. Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора.

Тя не обезпечава изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата сума и възнаграждението за това: условието за дължимост е не неплащане на това задължение, което съставлява съществен елемент на договора за заем, а странично такова, срещу което обаче длъжникът не получава насрещна престация. Обезпечителната функция липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за непредставяне на обезпечение, тоест, обезщетителна функция също отсъства. Неустойката е прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимият размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, при сключване на договора кредитополучателят остава заблуден относно действителния размер на ГПР, доколкото посоченият в договора размер не включва сериозния разход под формата на неустойка.

Клаузата за неустойка и нейното невключване в ГПР не дава освен това възможност на 2 потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и може да се квалифицира като наравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 11 от ГПК. Изложеното води до извод за недействителност на целия договор, оттам и не подлежи на разглеждане искът за прогласяване на нищожност само на една клауза от него.

Платеното в повече следва да се върне на ищцата.

По отношение на разноските, които да се заплатят по реда на чл. 38 от ЗА - претендираният размер е 1209,25 лв., от които обаче 400 се отнасят за неразгледания евентуален иск. Следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по останалите два иска, като съдът ги определя в общ размер от 800 лв. От една страна, делото е с ниска правна и фактическа сложност и невисок материален интерес, а от друга страна, тези възнаграждения се заплащат за квалифициран труд на лице, упражняващо свободна професия.

С оглед изложеното Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

ПО ИСКА на И. Д. Х., ЕГН **********, настоящ адрес: с. Г., общ. П., ул. „*** № **, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"Цариградско шосе" № 115Е, ет. 5, ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, сключения между страните договор за потребителски кредит № 9213575 от 29.05.2023 г., като оставя без разглеждане предявения при условията на евентуалност иск за обявяване на нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от него, предвиждаща заплащането на неустойка, като неравноправна на основание чл. 143, ал. 2 от ЗПП и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ОСЪЖДА ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищцата И. Д. Х., на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 481 лв., която е получена от ответника без основание /в изпълнение на нищожния договор за кредит/.

ОСЪЖДА ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на адвокат С. В. М. от АК - Пазарджик, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

ОСЪЖДА ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати в полза на РС Пазарджик, на основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

3