Решение № 754 от 25.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. София, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211000503060 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260879/10.02.2021 г., постановено по гр.д. № 9483/2019 г., Софийски градски съд, I-23 състав, е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Е. Л. И. по иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., като е отхвърлил предявения иск за разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв., заедно със законната лихва върху тези суми от 19.06.2019 г. до окончателното изплащане. ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на адвокат О. 830 лв. адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт-сумата от 400 лв. държавна такса.

Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от ищцата Е.И. в отхвърлителната му част за сумата от 16000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 26000 лв. Въззивницата-ищцата поддържа неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, поради което моли съда да постанови решение, с което да го отмени и да 1 уважи предявения иск до пълния предявен размер от 26 000 лв., ведно със законната лихва от 19.06.2019 г. Твърди се, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в занижен размер, който не съответства на причинените на ищцата неимуществени вреди, претърпените от нея болки, страдания и стрес. Поддържа се, че при постановяване на решението, първоинстанционният съд не е отчел продължителността на оздравителния период, така и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания.

Твърди се, че съдът се е отклонил от дадените с ППВС № 4/68 г. задължителни разяснения относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено обезщетението за произтичащи от деликт неимуществени вреди, за да бъде спазен установеният от законодателя принцип на справедливост. Ищцата счита, че искът й е основателен в пълен размер, тъй като е получила много тежки увреждания, в активна работоспособна възраст, които са необратими.

Претендират се съдебно-деловодните разноски и за двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение с ДДС, предвид безплатно оказваната правна помощ.

В срока по чл.263 от ГПК отговор от ответната по тази жалба страна, не е постъпвал.

Срещу постановеното по делото решение е постъпила въззивна жалба и от ответника, който обжалва същото в частта, с която е осъден да заплати на ищцата сумата от 5000 лв., представляваща разликата над сумата от 5 000 лв. до присъдения размер от 10 000 лв. Счита решението в тази част за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че така определеното от 10 000 лв. обезщетение е в неоправдано завишен размер, който не съответства на изискванията на чл.52 ЗЗД и съдебната практика при дела с подобен предмет.

На следващо място счита, че неоснователно съдът не е отчел възражението за принос, поради не поставен предпазен колан.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част за сумата от 5000 лв. и да постанови нова такова, с което да отхвърли предявения иск за тази сума. Претендират се направените разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна по тази жалба е подала отговор, с който я оспорва като неоснователна и моли съда да я остави без 2 уважение.

С оглед предмета на настоящото въззивно производство, Решение № 260879/10.02.2021 г., постановено по гр.д. № 9483/2019 г., в частта, с която Софийски градски съд, I-23 състав, е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Е. Л. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от 19.06.2019 г., е влязло в сила, поради необжалването му.

Предмет на настоящото производство е и въззивната жалба на ищцата срещу Решение № 263553/31.05.2021 г., с което съдът не е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260879/10.02.2021 г., постановено по гр.д. № 9483/2019 г. на Софийски градски съд, I-23 състав, относно ЕГН на ищцата. Твърди се неправилност на обжалваното решение, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, при условията на необоснованост. Твърди се, че в цялото решение се съдържа ЕГН на ищцата, което ЕГН не се съдържа в нито един документ представен от ищцата, както и от събраните доказателства по делото.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият ЗД „БУЛ ИНС“ АД е подал отговор срещу тази въззивна жалба, оспорвайки я като неоснователна. Счита, че не се касае за очевидна фактическа грешка. Твърди, че ако лице с посочено ЕГН не съществува, то решението е недопустимо. Моли съда да не допуска исканата поправка, а да обезсили процесното решение като недопустимо.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа своите въззивни жалба, оспорва въззивната жалба на ответника.

Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител оспорва въззивните жалби на ищцата, поддържа своята. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност, в случай че разноските на въззивницата-ищца са над минималните.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа 3 страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Е. Л. И. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

От констативен протокол № К-389 от 11.05.2016 г., от показанията на свидетеля А. А. Х., както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 11.05.2016 г. около 20,30 часа лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.№ ***, се е движил по бул. „Акад.Иван Евстратиев Гешов“ с посока от бул. „Цар Борис III“ към бул. „Възкресение“ в лявата от три пътни ленти. В същото време, в лявата пътна лента пред него са спрели колона от автомобили, като най-отзад е л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег.№ ***, в който като пътник на задна дясна седалка пътувала ищцата, а пред него л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ***. Установява се, че водачът на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.№ *** не е възприел, или ако е възприел не е реагирал своевременно на намиращите се, спрели пред него в колона автомобили и е последвал удар на предна челна част на лек автомобил Фолксваген Пасат в задната дясна зона на лек автомобил Фолксваген голф.

След този удар лек автомобил Фолксваген голф отскача напред и удря спрелия пред него лек автомобил Опел Астра в неговата задна зона.

Вещото лице установява, че от техническа и професионална гледна точка, причина за настъпване на произшествието е субективното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.№ ***, който не е възприел, или ако е възприел не е реагирал своевременно с аварийно спиране на спрелия пред него лек автомобил Фолксваген голф. Вещото лице установява, че лек автомобил Фолксваген голф е оборудван с триточкови инерционни колани на предно ляво и дясно място, както и на задно ляво и дясно място в автомобила. На задно средно място, коланът е двуточков неинерционен. Вещото лице установява още, че с оглед механизма на настъпване на произшествието и получения „камшичен удар“, предпазният колан не е ефективен, тъй като направлението на инерционната сила е назад и няма компонента, която да блокира инерционния механизъм.

4

Между страните не е било спорно, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 11.05.2016 г., лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.№ *** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/02/116000487199 от 02.02.2016 г., валидна до 06.02.2017 г., прекратена на 22.08.2016 г.

Веднага след произшествието, ищцата е настанена за болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“-ЕАД, където пролежава до 14.05.2016 г.

Проведено е консервативно лечение. От приетото по делото и неоспорено заключение на СМЕ, се установява, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие ищцата е получила: 1.мозъчно сътресение без изпадане в безсъзнателно състояние, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, 2.контузия на челната област на главата, 3.навяхване на шията, като последните две травми са мекотъканни и са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота и 4.контузия на гръдния кош без увреда на вътрегръдни органи, която травма е причинила болки и страдания.

След проведеното болнично лечение в продължение на три дни, ищцата е продължила с домашно за период от 61 дни. Получените от ищцата травми са се възстановили за около два месеца, като през това време ищцата е търпяла болки и страдания. Сегашното състояние на ищцата е стабилизирано, но продължават оплакванията от периодично главоболие при преумора и попродължително натоварване, болки и опъване в шията, загуба на равновесие, нестабилна походка, замайване. Вещото лице установява обективнонапрегнатост на шийната мускулатура, сухожилно-надкостен рефлекс с отслабен на ниво 5-ти-6-ти шийни прешлени, движенията на шийния отдел на гръбначния стълб, се извършват в обем по-малък от нормата с 20%. При извършена консултация с невролог на 16.04.2020 г. на ищцата е поставена диагноза: световъртеж от централен произход, хронично посттравматично главоболие, мозъчно сътресение, увреждане на шийните коренчета, синдром на притискане на вертебралните и предните спинални артерии. Вещото лице установява, че получените при ПТП травми са утежнили наличните при ищцата заболявания по време на оздравителния и възстановителния периоди.

Установява се, че ако ищцата е била с поставен предпазен колан, би могла да получи сътресение на мозъка, навяхване на шията и контузия на гръдния кош.

5

Малко вероятно е получаването на контузия на челната област на главата от удар в предната седалка с правилно поставен предпазен колан.

От приетата по делото съдебно-психологична експертиза се установява, че следствие претърпяното от ищцата на 11.05.2016 г. ПТП, са били породени негативни емоционални преживявания и състояния, които са довели до влошаване на психичното й функциониране и ограничаване на социалната й активност. Непосредствено след инцидента са били налице негативно емоционално състояние с характеристики на остра стресова реакция, в следващите около два месеца се е чувствала напрегната и тревожна, във връзка с преживяното мозъчно сътресение, имала опасения от сериозно увреждане и инвалидизация, притеснения, болки, както и усещане за безпомощност и намален капацитет да изпълнява задълженията си, потиснато настроение. Налице са остатъчни невротични фиксации. Всичко това е довело до загуба /разход/ на психоемоционална енергия, което е намалило общата адаптивност.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено извършването на деликт от застрахования при ответното дружество водач, приел за неоснователно въведеното от ответника възражение за принос от страна на ищцата, както и че справедливият размер на обезщетение възлиза на сумата от 10 000 лв.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валидни и допустими съдебни актове, подлежащи на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни жалба си процесуално допустими.

Разпечатката съдържа 42 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45241786-21b0-46ff-aa67-2b0dd1bed4a0