Решение № 1617 от 06.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1617 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330111236 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М.

В. М., ЕГН **********, против България еър АД ЕИК 000633828, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 6, пар. 1, б. „а“ във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за признаване на установено между страните, че ответника дължи на ищцата сумата от 488.96 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет № ***, планиран да излети на *** в *** часа от летище ***, *** и да кацне на *** в *** на летището в гр. ***, Република България и който полет е имал повече от три часа закъснение, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 09.04.2025 г. до окончателното изплащане на обезщетението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3142 ОТ 10.04.2025 год. по ч.гр.дело № 6613/2025 год. по описа на РС Пловдив.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и България Еър АД са сключили договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да превози ищцата, в качеството й на пътник, с полет ***, излитащ 1 по разписание на *** в 13.30 часа от летище ***, *** и пристигащ по разписание на *** в *** часа на летище ***, Република България. На ищцата бил издаден електронен билет, обективиращ сключения договор.

Излагат се твърдения, че полетът кацнал на летище *** с голямо закъснение в сравнение първоначалното разписание - над три часа. Счита се, че с оглед така посоченото закъснение над три часа, ищцата се ползва със защитата по чл.7 от Регламент (ЕО) № 261/2004, поради което й се дължи обезщетение. Предвид факта, че разстоянието между началната и крайна точка на полета било до 1500 км. се претендира възнаграждение в размер на 250 евро или 488.96 лева на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламента.

На 13.12.2024 год. до България Еър АД била депозирана жалба.

По депозирано заявление по чл. 410 ГПК от ищцата било образувано ч.гр.дело 6614/2025 год. по описа на РС Пловдив, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която било подадено възражение от ответника, че не дължи претендираната сума.

Твърди се, че и към настоящия момент ответникът не е заплатил дължимото обезщетение.

Иска се от съда да уважи исковата претенция, претендират се разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Твърди се, че цитираните от ищцата норми на Регламент /ЕО/ 261/2004 год. са приложими, но при закъснение на полет 3 или повече часа, докато в настоящия казус закъснението било с 2 часа и 59 минути.

Иска се исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявения иск:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 6613/2025 год. на Районен съд Пловдив, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, издадена по цитираното частно гражданско дело.

2

Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си. Настоящият иск е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на иска:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1, вр. чл. 7, § 1, б. „а“ във вр. с чл. 6, ал.1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

В тежест на ищцата е да докаже пристигане на полет № *** до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. В тежест на ищцата е да установи и размера на претендираното обезщетение, обусловен от установяване на разстоянието между двете дестинации на пътуване.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае, въведените в исковата молба твърдения на ищцата, вкл. да установи и твърденията си, че закъснението на процесния полет е по-малко от три часа.

С Определение 14871/18.11.2025 год. /л.32,33/ съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за въздушен превоз за полет № ***, планиран да излети на *** в *** часа от летище ***, *** и да кацне на *** в *** часа на летището в ***, Република България. Горното се установява и от представения по делото самолетен билет на името на ищцата /л.6/

Във връзка с направено доказателствено искане за установяване обстоятелството, че ищцата е била на борда на пътническия самолет, изпълняващ процесния полет № ***, с протоколно определение от 14.01.2026 год., съдът е задължил дружеството ответник да представи пътнически манифест, съдържащ списък на пътниците на процесния полет и конкретно за ищцата, като изрично е предупредил за приложението на разпоредбата на чл.

161 гпк. Доколкото указанието на съда не е изпълнено, а и предвид безспорно установеното, че между страните е сключен договор за въздушен превоз за 3 полет № ***, то съдът прилагайки разпоредбата на чл. 161 ГПК, приема за установено по делото и че ищцата е пътувала на борда на пътническия самолет на България Еър АД, изпълняващ полет №***, планиран да излети на *** в *** часа от летище ***, *** и да кацне на *** в *** часа на летището в ***.

Съгласно чл.7, §4 от Регламент № (ЕО) 261/2004 г., разстоянията, дадени в § 1 и §2 /§1, б. „а“ и б. „б“, определящи размера на обезщетението, дължимо при закъснял полет/, се измерват по метода на дъгата на големия кръг. По делото е приета като писмено доказателство, неоспорено от ответника, екранна снимка от сайта gsmap.com /л.41/, в превод, който посредством инструмента Great Circle Mapper, предоставя информация за разстоянията между летищата по метода на дъгата на големия кръг. Видно от приетата екранна снимка разстоянието между двете дестинации - на излитане и кацане, е под 1500 км., а именно 769 км., поради което в настоящата хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г Видно от приетото, като писмено доказателство по делото, писмо от *** на „***“ ЕАД пътническият самолет, изпълняващ процесния полет *** се е приземил на летище *** на *** в *** ч., а вратите на самолета са били отворени в 18.27 часа. на същата дата.

С оглед така изложените обстоятелства съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция – установи се от събрания доказателствен материал, че ищцата е пътувала на борда на пътническия самолет, изпълняващ полет **** от летище *** до летище *** на ***, с планиран час на пристигане на летище *** в 15.05 часа и действителен час на пристигане 18.27 часа. Тоест, установи се че процесният полет е закъснял с пристигането си на летище *** повече от три часа, от планираното, поради което попада в обхвата на разпоредбата на чл. 7, § 1, б.

„а“ във вр. с чл. 6, ал.1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., регламентиращ дължимо обезщетение от превозвача в размер на 250 евро при закъснял полет три и повече часа за всички полети до 1500 км. Приложимостта на чл. 7, § 1, във вр. с чл. 6, ал.1, от Регламент № 261/2004 г., произтича от разпоредбите на §3.3.2 и §4.4.5 от Тълкувателните насоки към Регламент /ЕО/ № 261/2004 г, в които изрично е посочено, че закъснение с най-малко три часа при пристигане поражда същите права по отношение на обезщетяването като при отмяна и че 4 обезщетението се изчислява в съответствие с член 7, § 1 от регламента.

Относно определяне времето на пристигане, съдът намира за нужно да акцентира, че намират приложение отново Тълкувателните насоки към Регламент (ЕО) № 261/2004 г и по – специално §3.3.3, където изрично се посочва, че „време на пристигане“, което се използва за определяне на продължителността на закъснението на пътниците от полет, обозначава момента, в който се отваря поне една от вратите на самолета, с уговорката, че в този момент на пътниците е позволено да напуснат машината.

С оглед на гореизложените обстоятелства и правни доводи и доколкото не се установи наличие на извънредно обстоятелство и полагането на дължимите грижи, които да освободят от отговорност ответника от заплащане на обезщетения на ищците /такива и не се твърдят/, то предявеният иск следва да се уважи.

По отношение на разноските.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски има ищцовата страна. На ищцата следва да бъдат присъдени сторените разноски както в настоящото исково производство, така и тези, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 6613/2025 г. на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В хода на настоящото производство и заповедното производство ищцата е сторила разноски в размер от по 25 лева /12.78 евро /за държавна такса.

В рамките на настоящото производство, а и в производството пред заповедния съд, на ищцата са предоставени правни услуги от адв. В. Ч.- М., като съобразно представените Договори за правна защита и съдействие по настоящото дело и в заповедното производство, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата.

В настоящото производство е сторено възражение за присъдените в заповедното производство разноски.

По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Ч.- М. и в настоящото, и в заповедното производство, съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела 5

C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.