Решение № 226 от 17.12.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 583/2025
- Вид
- Решение № 226
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 226 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500583 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т. И. К. чрез процесуалния му представител адвокат В. Ц. против решение № 27/22.01.2025 г., постановено по гр.д. № 21/2024 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, в частта, в която е отменен нотариален акт по обстоятелствена проверка № ************* г. на нотариус Д. Н. с рег. № *** на НК и с район на действие района на Районен съд - Стара Загора. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, тъй като издаденият нотариален акт не засяга правата на ищците, като се иска той да бъде отменен в тази част и искането за отмяна на нотариалния акт да бъде оставено без уважение. Претендира разноски.
Въззиваемите Д. С. Г., действащ чрез процесуалните си представители адвокат К Л.а и адвокат Л. Л., Н. Г. С. и С. С. М., действащи чрез процесуалния си представител адвокат Л. Л., оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят съда да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Считат, че легитимирайки се с нотариален акт за покупко-продажба като собственик на ½ ид.ч. от 1 дворното място и с процесния нотариален акт по давностно владение за още ½ ид.ч., ответникът би имал възможността да злоупотреби с правата си, доколкото привидно ще се легитимира като собственик на цялото дворно място, с което пряко засяга правата им. Претендират разноски за въззивната инстанция.
Постъпила е частна жалба от Т. И. К. чрез процесуалния му представител адвокат В. Ц. против определение № 857/09.07.2025 г., постановено по същото гражданско дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските чрез освобождаването му от заплащане на такива. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като той с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което моли съда да го отмени, както и да отмени решението в частта за присъдените разноски.
Ответниците по частната жалба Д. С. Г., Н. Г. С. и С. С. М., действащи чрез процесуалните им представители адвокат Л. Л. и адвокат К Л.а, я оспорват като неоснователна и молят съда да я остави без уважение, доколкото ответникът е признал иска, но е дал повод за завеждане на делото, поради което дължи разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащи на обжалване съдебни актове от лице, имащо право на жалба, изпълнени са останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Д. С. Г., Н. Г.
С. и С. С. М. чрез процесуалния им представител адвокат Л. Л. против Т. И. К. обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, съединени с искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Ищците твърдят, че са собствениците общо на ½ ид.ч. от дворно място в гр. С З ул. Л К № ***, съставляващо поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр. Стара Загора, с площ от 323 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота, като първият от тях притежава 22/48 ид.ч., другите двама по 1/48 ид.ч., а другата ½ ид.ч. от имота е собственост на ответника Т. К., първият ищец е единствен собственик на сгради, находящи се в поземления имот – самостоятелен обект в сграда с 2 идентификатор **********.1.2 по КККР на гр. Стара Загора, ведно с изба № 2, ½ ид.ч. от стълбищната клетка, водеща от първия до втория етаж; както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.1.4 по КККР на гр.
Стара Загора, склад и тоалетна в сутерена, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; ищците притежават в съсобственост самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.1.3 по КККР на гр. Стара Загора, ведно със склад в сутерена, както и сграда с идентификатор **********.3 по КККР на гр. Стара Загора, от които първият ищец притежава 4/6 ид.ч., а другите двама по 1/6 ид.ч. Твърди се също, че по повод сделка при нотариус С Ч в края на 2023 г. установили, че ответникът се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 140, т. I, рег. № 2553, дело № 119/2023 г. на нотариус Д. Н. с рег.
№ *** на НК и с район на действие района на Районен съд - Стара Загора, с който бил признат за собственик по покупко-продажба и давностно владение върху ½ ид.ч. от описания поземлен имот, а в първия абзац на стр. 2 от нотариалния акт в скоби било записано, че за останалата част от дворното място и за постройките в него молителят притежава нотариален акт за собственост, като от този запис в нотариалния акт е видно, че К. претендира да е собственик на цялото дворно място и на всички постройки в него, което обуславя правния интерес на ищците да установят по съдебен ред правото си на собственост. Ищците приемат, че ответникът притежава ½ ид.ч. от описаното дворно място по силата на договор, сключен с н.а. № 64, т. III, рег.
№ 4000, дело № 350/2001 г. на нотариус И Т, както и на самостоятелен обект с идентификатор **********.1.5 и сграда с идентификатор **********.2, двете по КККР на гр. Стара Загора, но останалата ½ ид.ч. от дворното място не е била придобита по силата на договор за покупка, какъвто не е бил сключван, и давностно владение върху дворното място и постройките, каквото не е било осъществено от К., а те и техните праводатели никога не са преставали да се чувстват собственици и да владеят имотите, заплащали са данъците за тях, стопанисвали са ги, ползвали са ги и никой не е оспорвал собствеността им, докато ответникът много рядко дори ги е посещавал. Предвид изложеното ищците считат, че ответникът се е снабдил с нотариален акт без никакво правно и фактическо основание, поради което молят съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че те са собственици по силата на договор за дарение, делба и правоприемство на ½ ид.ч. от дворно място, 3 съставляващо поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр.
Стара Загора, находящ се в гр. С З ул. Л К № ***, с площ от 323 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при описаните в исковата молба граници на имота, заедно с всички подобрения и приращения в него, при права: 22/48 ид.ч. за първия ищец и по 1/48 ид.ч. за останалите двама, както и че Д. Г. е собственик на сгради, находящи се в този поземления имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.1.2 по КККР на гр. Стара Загора, намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор **********.1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ от 86,45 кв.м., с прилежаща изба № 2, заедно с ½ ид.ч. от стълбищната клетка, водеща от първия до втория етаж, и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.1.4 по КККР на гр.
Стара Загора, намиращ се на етаж 2 в сграда с идентификатор **********.1, с предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ от 46,45 кв.м., с прилежащи склад и тоалетна в сутерена, и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.1.3 по КККР на гр. Стара Загора, намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор **********.1, с предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ от 25,30 кв.м., с прилежащ склад в сутерена, при права: 4/6 ид.ч. за първия ищец и по 1/6 ид.ч. за останалите двама, и на сграда с идентификатор **********.3 по КККР на гр. Стара Загора, със застроена площ от 23 кв.м., с предназначение: гараж, при права: 4/6 ид.ч. за първия ищец и по 1/6 ид.ч. за останалите двама. Доколкото с издадения на ответника нотариален акт по обстоятелствена проверка № 140, т. 1, рег. № 2553 дело № 119/2023 г. на нотариус Д. Н. с рег. № *** на НК и с район на действие района на Районен съд - Стара Загора са засегнати техните права на собственици, ищците молят също на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК съдът да отмени цитирания нотариален акт. Претендират разноски.
Ответникът Т. И. К. чрез процесуалния му представител адвокат В. Ц. признава исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК и правото на собственост на ищците върху описаните недвижими имоти в претендирания обем, но моли да бъде отхвърлено искането за отмяна на цитирания нотариален акт. Твърди, че 4 с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 63/1995 г., е закупил от Т И П и съпругата му П Н П 1/4 ид.ч. от дворно място, тогава с площ от 314 кв.м., представляващо парцел пл. № ****** по плана на гр. Стара Загора, заедно с партерния етаж на масивната жилищна сграда, намираща се в северозападната част на дворното място, с площ от 41,16 кв.м. и ½ ид.ч. от обособената източна половина на избено помещение, находящо се в описаната жилищна сграда, клозет, застроен в североизточната част на дворното място и 1/8 ид.ч. от съществуваща яма и канализация, ¼ ид.ч. от наличната водна инсталация и ¼ ид.ч. от общите части на сградата. Впоследствие с договор, сключен с н.а. № 178/1999 г., ответникът продал на Б И Б 157/654 ид.ч. от дворното място, заедно с партерния етаж от масивната жилищна сграда, намираща се в северозападната му част, и жилищна сграда със застроена площ от 32,64 кв.м., намираща се от източната страна на тази жилищна сграда, клозет в североизточната част на дворното място и ½ ид.ч. от съществуваща яма и канализация, ½ ид.ч. от наличната водна инсталация и ½ ид.ч. от общите части на сградата, но с договор, сключен с н.а. № 64/2001 г., Б Б продал на ответника обратно същия този недвижим имот и построените в него сгради. С одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора със заповед № РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК поземлен имот с пл. № 981 бил отразен като поземлен имот с идентификатор **********, целият с площ от 323 кв.м., като за разликата за притежаваната от него ½ ид.ч. от дворното място между площта на поземлен имот пл. № 981 /от 314 кв.м./ и поземлен имот с идентификатор ********** /с площ от 323 кв.м./ ответникът не притежавал документ за собственост, поради което подал молба до нотариус Д Н за снабдяване с нотариален акт за придобиването на тази част от имота по обстоятелствена проверка, била извършена проверка на представените книжа и разпит на свидетели, след което нотариусът съставил нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, с който признал К. по силата на горепосочения договор за покупко-продажба и давностно владение за собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр. Стара Загора. Според ответника той никога не е оспорвал правото на собственост върху останалата ½ ид.ч. от дворното място на ищците, не е владял и не е придобивал правото на собственост върху нея или върху техните сгради, а записът в нотариалния акт, че за останалата част от дворното място и за постройките в него 5 молителят притежава нотариален акт за собственост, не удостоверява придобиването от негова страна на право на собственост, а само препраща към документи, като нотариусът не е признал на К. право на собственост върху останалата ½ ид.ч. от поземления имот и притежаваните от ищците постройки, а по негова инициатива нотариалният акт бил поправен със заличаване на този запис. Претендира разноски.
С обжалваното решение е признато за установено по отношение на Т.
И. К., че Д. С. Г., Н. Г. С. и С. С. М. са собственици на ½ ид.ч. от дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр. Стара Загора, находящ се в гр. С З ул. Л К № ***, с площ от 323 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при описаните в исковата молба граници на имота, заедно с всички подобрения и приращения в имота, при права: 22/48 ид.ч. за Д. С. Г. и по 1/48 ид.ч. за Н. Г. С. и С. С. М., както и че Д. С. Г. е собственик на сгради, находящи се в описания поземления имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.1.2 по КККР на гр.