Решение № 604 от 17.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20241001000370 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №17127/14.02.2024 година от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК-121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Витоша“,№89Б срещу решение №133/23.01.2024 година, постановено по т.д.487/2023 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав, с което са отхвърлени предявените искове срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК-040638060 и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК121265113 за заплащане на сумата от по 97162,73 лева, припадаща се част от изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 08.06.2016 година и е осъдено да заплати съдебни разноски.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно поради на първо място допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като е изменена правната квалификация на иска на иск с правно основание чл.213, ал.1, изр.2 КЗ/отм./. Не са събирани доказателства за обстоятелства, на които съдът едва с решението си придава релевантност. По безспорен начин е доказано, че е налице принос на водача на трактор „Джон Диър“, към който е било прикачено нестандартно и нерегистрирано ремарке и който поради 1 прилошаване е увеличил скоростта на движение и е направил неуспешен опит да спре.Участието на двамата водачи със застраховки към ответните дружества представлява 50% от общия обем фактори, довели до настъпването на произшествието и на вредоносния резултат от него, като приносът на двамата застраховани е поравно. Съдът е приел, че приносът на двамата водачи е равен, но е приел, че ремаркето не е било в движение, поради което не е налице основание за пораждане на отговорност за застрахователя на трактора по застраховка „гражданска отговорност“ защото ремаркето не е било в движение като част от обща композиция с трактора. По отношение на другия съпричинител-водача на л.т.а. „Дачия докер“ съдът приема, че не е налице причинно-следствена връзка доколкото спирането на ремаркето на пътя не е неизбежен резултат от поведението на водача на т.а. „Дачия докер“, а е резултат от поведението на водача на трактора, който от показанията на св.

А. и св.П. се установява, че след първия удар е имал време да изведе ремаркето извън пътя, както и техническа възможност да го стори.

Неправилни са правните изводи в решението, тъй като прикачената към трактора конструкция не представлява ремарке, а самоделно и нерегистрирано приспособление, което не е било обезопасено, същото е без спирачна система и светлинна сигнална система, с изключително опасна конструкция за другите участници в движението, без собствен регистрационен номер, която не може да представлява обект на самостоятелно застраховане по застраховка „гражданска отговорност“ по аргумент, извлечен от разпоредбата на чл.259, ал.1 КЗ /отм./. Неправилен е и правният извод на съда, че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на водача на л.т.а „Дачия докер“, тъй като той е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата като е причинил ПТП с движещия се пред него трактор с ремаркето, в което се е блъснал. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат уважени, както и присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Въззиваемата страна ЗАД „Алианц България“ АД е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се присъдят направените разноски.

Въззиваемата страна „ЗД „Евроинс“ АД е депозирала писмен отговор, в 2 който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се присъдят направените разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 14.03.2023 година ищецът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД излага, че на 08.06.2016 година в област Добрич поради ПТП е настъпила смърт на И. Х. И. – пътник в л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.

№***, управляван от М. Х. И.. Наказателното производство е завършило с влязла в сила присъда, по която М. Х. И. е признат за виновен по отношение настъпването на произшествието и причиняване смъртта на И. Х. И.. Ищецът е страна по сключен застрахователен договор „гражданска отговорност“ за л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.N ********, поради което след настъпване на застрахователното събитие е изплатил сума в размер на 388 650,93 лв. , от които доброволно изплатено застрахователно обезщетение по 65 000 лева на всеки един от родителите, още по 65 000 лева главница за всеки един от родителите, 55719,43 лева – законна лихва; сума в размер на 66131,50 лева съгласно съдебно решение по в.гр.д.3840/2020 година по описа на САС, както и сумата от 6800 лева държавна такса в полза на бюджета на съда.

Произшествието, при което е настъпила смъртта е протекло при следния механизъм: На 08.06.2016 година по път III-7105 в посока от с.Козлодуйци към гр.Добрич, в района след разклона за път II-97 в дясна пътна лента се е движил трактор „Джон Диър“ с рег.N ********, към който е било прикачено нестандартно и нерегистрирано ремарке, движещо се на два метра вляво от десния край на пътя, в лентата, по която се е движел л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.N ********, управлявано от Д. Д.. В същото време зад него се е движил л.т.а. „Дачия Докер с водач М. П. със скорост от 90 км/ч. Поради внезапно прилошаване водачът П. застигнал в опасна близост трактора с ремаркето и въпреки, че задействал спирачките аварийно не успял да спре. С предна лява част на автомобила ударил задната част на ремаркето, след което двете МПС се установили върху платното за движение. Водачът П. излязъл от автомобила, а Д. Д. и спътникът му от трактора и се насочили към водача на автомобила, за да проверят дали е пострадал. Зад тях приближавали автобус, следван от л.а.“Фолксваген голф“, управляван от М. Х. И.. До него пътувал брат му И. И., а към колата било прикачено туристическо ремарке.

Лекият автомобил се движел с около 90 км/ч прекомерно близко до автобуса и 3 при значително ограничена от габаритите му видимост, когато водачът на автобуса възприел установените в собствената му лента катастрофирали автомобили и предприел заобикаляне, което продължило до подминаване на трактора. Същата маневра предприел и водачът М. И., но веднага след като заобиколил „Дачията“ се върнал в собствената си лента, при което възприел разположеното ремарке и опитал да спре, но последвал удар, при който поради съприкосновението на надлъжните шини от задната лява част на ремаркето, проникнали в дясната част на купето на автомобила, причинявайки смъртта на возещия се на предната дясна седалка И. И., което предизвикало смъртта му. По силата на влязлата присъда за виновен е приет водачът на „Фолксваген Голф“ М. Х. И., но в мотивите към присъдите е прието за смекчаващо вината обстоятелство противозаконното извеждане на пътя на нерегистрираното ремарке. Налице е принос към настъпването на вредоносния резултат поради неправомерното движение на нерегистрирано ремарке. Налице е принос и на водача на л.т.а.“Дачия Докер“ с рег.N ********, който поради прилошаване е увеличил скоростта на движение, направил е неуспешен опит да спре, но се е блъснал в трактора с прикаченото към него ремарке. Тъй като за трактор „Джон Диър“ с рег.N ******** е бил сключен застрахователен договор „гражданска отговорност“ със ЗД“Евроинс“ АД, а за водача на л.а. „Дачия“ е сключен застрахователен договор „гражданска отговорност“ със ЗАД“Алианц –България“ тези двама ответници следва да отговарят за вредите от процесното събитие като съпричиняването е в размер на 50% . Позовава се и на задължителната сила на мотивите по гр.д.7522/2018 година по описа на СГС I-17 –ти състав.Моли да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата от по 97 162,73 лв. , както и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът ЗД“Евроинс“ АД е подал писмен отговор, в който не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и водача на трактора. Оспорва предявения иск с възражението, че мотивите на решението на САС по делото, по което ищецът е бил страна, не се ползват със задължителна сила, а и принос на водача на трактора не е установен.

Поддържа се, че не е налице основание за отговорност, защото се касае за ремарке с неустановена собственост, което не е било регистрирано, и не е било функционално зависимо от земеделската техника, поради което и за водача на трактора не е възникнала деликтна отговорност. Сочи се, че изводите в 4 присъдата на наказателния съд не се ползват от правилото на чл.300 ГПК и не установяват принос за настъпване на вредата. Заключението на в.лице по гр.д.

N 7522/18 г. на СГС не притежава доказателствена стойност по настоящето дело. Оспорва се Д. Д. в качеството на водач на трактора да има принос за настъпване на вредата от второто произшествие с л.а.“Фолксваген“, защото се е състояло ПТП между трактора и л.а. „Дачия“, като той е оказвал помощ на пострадалото лице. Не е налице причинна връзка между двете произшествия.

Навежда се довод, че ищецът няма право да претендира законна лихва и разноски, защото платената от него законна лихва е поради собствената му забава. Прави възражение за погасителна давност. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявените искове.

Ответникът ЗАД “Алианц –България“ е подал писмен отговор, в който не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и водача на л.а.“Дачия Докер“. Оспорва предявения иск с възражението, че на основание чл.223 ал.2 ГПК мотивите на решението по предявения срещу ищеца иск имат задължителна сила за привлеченото трето лице, а в тях е прието, че вина за станало произшествие има единствено М. И., който е бил водач на застрахования при ищеца автомобил. Поддържа се, че по това дело е установено настъпването на второ произшествие, в което са участвали водачите на трактор „Джон Диър“ и л.а.“Дачия Докер“ с прикачено към него ремарке, но те нямат връзка с настъпилата смърт на И. Х.. Първоначалният удар между л.т.а. „Дачия докер“ и ремаркето на трактора имат за закономерна последица установяване на двете превозни средства за проверка на щетите и оказване на помощ на пострадалите лица. Всяко едно от двете превозни средства представлява препятствие на пътя, задължаващо останалите водачи на ППС да се съобразят с него в изпълнение на задължението си по чл.20, ал.2 ЗДвП. Водачът М. И. не е спазил нужната дистанция от движещия се пред него автобус, който е ограничавал видимостта му, поради което не е могъл да възприеме в зоната му на видимост установилите се след катастрофата на пътя ППС и да съобрази поведението си с тях, както е направил водачът на автобуса.

При условията на евентуалност се твърди, че поведението на водача на л.а.“Дачия Докер“ има най-малък по степен принос за настъпване на вредата.

Оспорва се искът по чл.86 ЗЗД с довода, че не е налице забава, защото ищецът не изпълнил изискванията на чл.404 ал.1, вр. с чл.496 ал.4 КЗ. Моли съдът да 5 постанови решение, с което отхвърли предявените искове и присъди направените по делото разноски.

В допълнителната си искова молба ищецът поддържа предявените искове като твърди, че първопричина за настъпилото произшествие е поведението на М. П. – водач на л.т.а.“Дачия Докер“ , като фактът, че му е прилошало е ирелевантно по отношение задължението на ответното дружество негов застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ – чл.493 ал.2, т.6 КЗ, защото действията му на деликвент са първопричина за настъпване на произшествието, а за отношенията между ответниците следва да се прилага правилото на чл.493 КЗ. Наказателният съд също е отчел вината на останалите двама водачи, а извеждането на пътя на ремаркето с надлъжни пръти и без обезопасени краища представлява условие, без което не би настъпило произшествието.