Решение № 282 от 01.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Бургас, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20212100501942 по описа за 2021 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от СТ. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. С., ул. “Д.“ № *, чрез адв. Калин Коцев, против Решение № 278/29.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 332/2018 г. по описа на РС Карнобат, с което съдът е отхвърлил иска за осъждане на ответника ИВ. СЛ.

ИВ., ЕГН ********** на основание чл.50 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 18 415 лв., от които: 18 300 лв. – обезщетение за причинена в края на м.август – началото на м.септември 2017 г., вреда върху насажденията в масив № 000115 от землището на с. Славянци, и 115 лв . – разноски за извършената оценка, ведно със законната лихва за забава, считано от 02.09.2017 г. до окончателното плащане. Със същото решение, СТ. М. М. е осъден да заплати на ИВ. СЛ. ИВ., сумата от 1500 лв. за направените по делото разноски.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно и необосновано. Твърди, че съдът допуснал нарушения при преценката на събраните по делото доказателства, довело до необоснованост на съдебния акт, което е последица от допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото. Посочва се, 1 че по делото не е бил изготвен проекто-доклад по чл.140 ГПК, като вместо това в първото съдебно заседание, съдът пристъпил директно към устен доклад по смисъла на чл.145, ал.3 ГПК, като при разпределяне на доказателствената тежест не било дадено конкретно, точно и ясно указание на всяка от страните за кои факти носи тежестта на доказване. В тази връзка се сочи, че приетите от КРС като недоказани обстоятелства, свързани с това къде точно се намира животновъдния обект на ответника, колко животни наброява през 2017 г., има ли други животни в близост до масива на ищеца и пр., въобще не фигурират в доклада като обстоятелства, за които на ищеца да е указано от съда, че носи за тях доказателствена тежест, а се поставят за първи път в решението, като в доклада не се съдържат никакви указания за кои от твърдените от ищеца факти той не сочи доказателства и това отново се поставя за първи път в обжалваното решение, поради което във въззивната жалба са направени доказателствени искания на основание чл.266, ал.3 ГПК.

Според въззивника, по делото са налице доказателства, че животните, увредили посевите на ищеца са собственост на ответника, установено от показанията на свидетеля И. Х., но съдът неправилно е приел, че са събрани доказателства единствено за това, че ответникът е отглеждал крави към 2017 г. От същите показания бил установен и периода, през който около десетина пъти е заварвал кравите на ответника в масива на ищеца и броя на животните, потвърдено и от другите свидетели, което не е взето предвид от съда и решението му е необосновано. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковата претенция. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в законовия двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия ИВ. СЛ. ИВ., чрез адв. Момчил Пантелеев, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.

Претендират се направените по делото разноски.

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд – Карнобат е с правно основание чл.

50 от ЗЗД.

С решение № ІІ-11/02.10.2020 г. по гр.д. №769/2020 г. Бургаският окръжен съд е отменил решение № 278/29.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 332/2018 г. по описа на РС-Карнобат, в частта, с която е отхвърлен иска на СТ. М. М. против ИВ. СЛ. ИВ., за осъждане на ответника на основание чл.50, изр.второ ЗЗД, да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди за сумата до 6 835 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.09.2017 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските, с която е оставено без уважение искането на СТ. М. М. за присъждане на разноски и същият е осъден да заплати на ИВ. СЛ. ИВ. сумата от 1500 лв.разноски по делото. Съдът е осъдил ИВ. СЛ. ИВ. на основание чл.50, изр.второ ЗЗД да заплати на СТ. М. М. сумата от 6 835 лв., от която: 6 720 лв ., представляваща обезщетение за причинени в края на м.август – началото на м.септември 2017 г. имуществени вреди от животни, собственост на ответника, изразяващи се в унищожаване на посеви в масив № 000115 в землището на с. Славянци, и 115 лв., представляващи платени от ищеца разноски за оценка на щетите, ведно със законната лихва върху сумата от 6835 лв., считано от 04.09.2017 г. до окончателното плащане, като в останалата обжалвана част, решението е потвърдено.

С Решение № 60242/04.11.2021 г., постановено по гр.д. №650/2021 г. на ВКС, ІV-то г.о., е обезсилено въззивно решение № ІІ-11/02.10.2020 г. по гр.д. №769/2020 г. на БОС. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд, като са дадени указания за извършване процесуални действия във връзка с отстраняване нередовността на исковата молба (съгласно т.4 от ТР №1/17.07.2001г. на ОСГТК на ВКС) и разглеждане спора по същество с произнасяне по всички направени възражения на ответника.

С оглед приетото от ВКС, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, настоящата инстанция указа на ищеца (въззивник) СТ. М. М. да конкретизира в какво се изразява твърдяната от него щета - в стойността на посева като разход за неговото засяване, поддръжка, обработка 3 или като пропусната полза от реализацията на продукцията, както и да уточни цената на иска, доколкото с молба на основание чл.214, ал.1 от ГПК (л.131 от делото пред БРС) е направено увеличение с 11580 лева от предявените 6720 лева, на 18300 лева.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото е образувано по иск на въззивника С.М. против И.И. с правно основание чл.50 от ЗЗД, като се твърди, че през пролетта на 2017 година ищецът-въззивник в масив №000115 в землището на с. Славянци, община Сунгурларе е засял 70 дка с метла и 30 дка с люцерна.

По твърдение на ищеца в края на месец май 2017 година, а по твърдение на въззиваемия И. през месец юли 2017 година, е установено, че стадото на И. е в земеделския масив на въззивника и при проведен разговор помежду им е организирано изваждането на стадото от засятата с метла нива, като страните са постигнали съгласие въззивникът да получи като обезщетение за причинените вреди две телета, които той лично е избрал и които са му били дадени.

На 02.09.2017 г. въззивникът установил, че в засятата от него нива с метла са причинени значителни по размер щети, като същият установил, че в нивата има следи от крави и изпражнения. Той направил оплакване до кмета на община Сунгурларе с искане да бъде назначена комисия, която да обследва случая. На 04.09.2017 г. със Заповед № *52 от 04.09.2017 г. на кмета на Община Сунгурларе е назначена комисия за установяване на щетите в процесната нива. Представеният по делото констативен протокол от 04.09.2017 г. констатира наличие на нови и стари следи от копита на едри животни в нивата и изпражнения от тях. Според комисията масивът се намира на място отдалечено от селото, но с прокарани полски пътища и с възможен достъп на животни до посевите. С протокола е установено, че общата щета възлиза на 6720 лева, като за изготвяне на протокола въззивникът е заплатил сумата от 115 лева. В хода на делото пред първата съдебна инстанция е направено увеличение на иска, като съдът е приел, че претенцията е за сумата от 18415 лева, от които 18300 лева представлява обезщетение за причинената в края на месец август и началото на месец септември вреда върху насажденията, както и сумата от 115 лева – разноски 4 за извършената оценка.

След изпълнение на дадените от ВКС указания, пред настоящата съдебна инстанция постъпи молба от адвокат Калин Коцев, пълномощник на С.М., с която страната е уточнила, че претендира нанесените имуществени вреди върху засетите и отглеждани от въззивника посеви. Страната е изложила, че имуществените вреди се проявяват в две форми – претърпяна загуба и пропусната полза, които, макар и да имат някои особености, се обезщетяват по реда на едни и същи правила. Пряката и непосредствена реална последица от увреждането се явява пропусната полза да се придобие сигурната облага от вложената инвестиция за създаване на насажденията от сорго в случай, че то, увреждането, не е настъпило. Реалната последица в стойностно изражение, налична към момента на увреждането, е по-голяма от сторените разходи за отглеждането му. Затова, твърди страната, не са правени доказателствени искания за остойностяване на вложения посадъчен материал, труд, препарати и прочие агротехнически материали, необходими за отглеждане на въпросната култура. Настоява се на даденото пред първата съдебна инстанция заключение на вещото лице по извършената съдебноагротехническа експертиза.

Пред първата съдебна инстанция, освен извършената експертиза, са разпитани свидетели, показанията на които следва да бъдат обсъдени от настоящата инстанция. От показанията на свидетеля И. Х. се установява, че същият познава и двете страни по делото. Ответникът И.С. към 2017 година е отглеждал телета и крави в с. Скала, като разстоянието между мястото в което са отглеждани животните и процесната нива със сорго е около 1 километър. Според свидетеля в с. Скала няма друг животновъден обект с крави. В периода юни – август свидетелят поне 10 пъти бил виждал животните в нивата. Единият път същите са били около 40, а имало и случаи с по-малко животни. Не винаги е могъл да каже за това, че животните са навлезли в нивата на собственика, тъй като с кравите не винаги е имало пастир. Веднъж е бил с другия свидетел по делото – Г.Х., обадили се на С. и на И., който дошъл с баща си и са изгонили кравите. Свидетелят твърди, че е присъствал когато И. дал като обезщетение две телета на С.. Свидетелят не знае на други места, включително и в с. Славянци, да отглеждат крави.

Според показанията на свидетелката В. П., която през месец септември 5

2017 г. е работила като г. е. о. с., подразделение „О.п.ф.“ към Община Сунгурларе, във връзка с оплакванията на ищеца в общината е издадена заповед на кмета по чл.8 от ЗОСИ и свидетелката е участвала в изготвянето на констативния протокол от 04.09.2017 г. Не е обект на изготвения протокол евентуалното откриване на извършителя, тъй като това е било въпрос на разследване на полицията. По нейни твърдения площта засята с метла е била във физиологично състояние преди прибиране на насажденията, като посевът е бил стъпкан и унищожен и е имало единични стръкове в добро състояние.

Според свидетелката с просто око се виждали следи от крави, които не само са минали през посева, но и са пребивавали в него. Констатирани са изгризани и съборени стъбла на земята, както и такива както не могат да бъдат ползвани вече. Свидетелката посочва, че при изготвяне на констативния протокол за установяване на щетата е използван способа на 100 кв.м. площ, като са установени 40 броя растения годни за нормален добив.

Според свидетелката 60% от посева е без възможност да се рекултивира и по този начин комисията е установила, че са унищожени 42 дка изцяло. При тези констатации комисията е изчислила нанесените вреди като е взела прогнозен среден добив на сорго със семена от 200 кг/дка и е изчислила общия размер на вредата на 6720 лева /42 дка по 200 кг/дка = 8400 кг по 0,80 лв./кг = 6720 лева/.