Решение № 634 от 12.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330206432 по описа за 2022 година Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-1030 -006538 от 15.09.2022 г. на Началник сектор ОДМВР – Пловдив, секгтор Пътна полиция , с което на Р. И. Д. ЕГН: ********** са наложени административни наказания: на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП ,на основание чл.183ал.4т.7пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв.за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗдвП и на основание чл.179 ал.5 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв.за нарушение на чл.100 ал.3 от ЗдвП.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление, с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се явява лично и се представлява от процесуален представител – адв. Ч. като жалбата се поддържа и се прави същото искане. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява от процесуален представител. В изпратено по делото молба – 1 становище се излагат съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се иска потвърждаването му. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Н а 17.08.2022 г. около 15.5 0 часа жалбоподателят управлявал в с. гр.Пловдив на улОрфей на хкръстовището с бул.Пещерско шосе посока ул.Елин Пелин личния си автомобил , БМВ 320 Д с рег. №** . Именно на това кръстовището започнал да извършва резки маневри, преднамерено да извежда МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/.По същото време на същото място са станали свидетели на това полицейски служители-С. Т. и и П. К.. Същит е били на посоченото място в служебния автомобили. Полицейският автомобил бил спрял на червен светофар на кръстовището с ул.“Орфей“ и именно по този начин възприели водача на лекия автомобил впоследствие установен като Р.

Д..Тъй като приели, че водачът на лекия автомобил Д. с действията си /резки маневри, преднамерено извеждане на МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми - дрифт/, използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, както и че водача не ползва обезопасителен колан ,както и че не е залепирл в долния ляв ъгъл на стъклото валиден стикер за сключена задължителна застраховка на автомобилистите,свид. Т. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA с № 752060 от 17.08.2022 г, в който квалифицирал нарушени ята по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, чл.137а ал.1 от ЗдвП и по чл. 100 ал.3 от ЗдвП. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който се запознал със съдържанието му и изрично отбелязал, че няма възражения.

2

В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН , жалбоподателят не направил и писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства – показанията на свид. Т. и К. които съдът кредитира като обективни и достоверни. Съдът изцяло се доверява на свидетелските показания на актосъставителя Тиков считайки ги за подробни, логични и лишени от субективизъм,като същите се допълват и от тези на св.К. ,без да си противоречат. В показанията си двамата свидетели потвърждават авторството на АУАН и направените в него констатации. Същи те в детайли описват поведението на водача Д. В този смисъл и тезата на защитата и самия жалбоподател не може да бъде възприета от съда ,тъй като не се подкрепя от доказателствата по делото.Поради това и следва да се приемат посочените в АУАН обстоятелства. Нещо повече самият жалбоподател е подписал АУАН /в който изрично е посочено, че извършва резки маневри и преднамерено извежда МПС извън контрол чрез загуба на сцепление на предните гуми дрифт/, с изричното отбелязване, че има възражения.Като,обаче не е подал такива в срока на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН .

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, предвид приложените по делото заверени копия на Заповед рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. въз основа на АУАН, който е съставен от оправомощено лице.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че жалбоподателят Д., като водач на лек автомобил –" БМВ 320 Д ", с посочен по-горе номер лична собственост, в процесното време и място е извършил резки маневри, преднамерено е извадил МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/, Всъщност е без значение за съставомерността на деянието конкретните способи, чрез които се постига крайният резултат. Следователно жалбоподателят с поведението си 3 е ползвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие за тяхното предназначение - за превоз на хора и товари, а именно вместо да се движи по пътя, за да превози себе си, е извършил резки маневри, преднамерено е извадил МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/. В тази насока са и показанията на разпитаните полицейски служители.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да ползва пътищата за обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал настъпването на последиците – извеждане на МПС - то извън контрол, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.Което оборва тезата на защитата за липса на умисъл в действията на Д..

Логично при така установената противоправна деятелност за наказващия орган е възникнало задължението за санкционирането по реда съответно н а чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП с налагане на глоба в законоустановения размер от 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, които са законодателно фиксирани и нито съдът, нито наказващият орган имат правомощието да ги изменят.

Досежно нарушението , а именно по т.2 от НП ,настоящият съд счита следното:Нарушението по т.2 – а именно ,че водачът от категории М1,М2, М3,N1,N2,N3 –когато е в движение ,не използва обезопасителен колан ,с който е МПС е оборудвано –нарушение по чл.137 А ал.1 от ЗДВП.Това задължение за водачите на превозни средства е формално и само факта на неговата констатация е достатъчен да се счита ,че е нарушен законовата разпоредба от съответния водач.Дори в съдебно заседание самия жалбоподател Д. , не отрече самото нарушение .Предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗАНН и съобразно свидетелските показания на свидетелите не оборени от други доказателства по делото ,то съдът счита ,че деянието е доказано и в този смисъл правилно ,ясно и точно е описано съгласно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН .

Относно нарушението по пункт 3 от НП -че водачът на МПС ,което не е 4 спряно от движение ,не е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка -нарешуние по чл.100ал.3 от ЗДВП. Отново се касае за формално нарушение ,което е вменено като задължение на водачите на МПС и неизпълнението му е доказано посредством обсъдените по-горе доказателства ,необорени с доказателства от жалбоподателя.А,напротив самото нарушение не се отрича от жалбоподателя. То съдът счита,че се касае за виновно нарушение на тази разпоредба по чл.100ал.3 от ЗДвП.Правилно е описано самото нарушение както в АУАН и НП ,не липсват елементи ,няма неяснота .В този смисъл и това нарушение по т.2 от НП следва да бъде потвърдено .Правилно са определени и приложени санкционните норми досежно нарушенията по пункт 1 и пункт 2 от НП.Наказващият орган е наложил наказания именно в посочените стойности, поради което преценката му се явява законосъобразна.

По отношение на възраженията за място на нарушението и за сгрешения регистрационен номер на лекия автомобил не е необходимо ново обсъждане.

Неоснователни са възраженията за недоказаност на нарушенията и за липсата на умисъл при извършването им.В тази насока бяха по-горе от съда бяха изтъкнати аргументи.На следващо място АУАН и атакуваното НП съдържат необходимите реквизити по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН .

И в двата акта на администрацията нарушението е описано пълно, точно и ясно, като оплакванията на жалбоподателя в тази насока съдът не споделя.

Елементите на нарушението от обективна страна са ясно и подробно посочени. От съдържанието на АУАН и на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия – "извършва резки маневри, преднамерено изважда МПС извън контрол чрез загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/". Този метод на управление на превозното средство несъмнено представлява ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, несъобразена с предназначението му за превоз на пътници и товари.

Същите ясно са отразени и в АУАН и в атакуваното НП - вместо да се движи по пътя, за да превози себе си, жалбоподателят е извършил резки маневри, преднамерено е извадил МПС – то извън контрол, чрез предаване до 5 загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/. Безспорно е, че извършените действия не съответстват на изискването за разумно шофиране, без да създават опасност за останалите участници в движението. Посоченото в скоби в АУАН и в НП, че описаното нарушение представлява "дрифт", за което понятие действително не се съдържа легално определение в ЗДвП и в Правилника за приложение на ЗДвП /ППЗДвП/, не е довело до никаква неяснота за жалбоподателя относно извършеното нарушение, съответно не е ограничило правото му на защита.

В случая неприложим се явява и институтът на маловажния случай с оглед изричната норма на чл. 189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Всъщност, съдът намира за необходимо да подчертае, че се касае за поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй като подобно поведение в градовете и селата застрашава живота и здравето на хората, на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващите пешеходци. Ето защо съдът намира, че така наложеното наказание на жалбоподателя, би способствало да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства превъзпитателно и предупредително и върху останалите граждани на обществото.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.