Решение № 138 от 04.03.2022, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 1951/2020
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 04.03.2022
- В сила
- 22.03.2022
- Състав
- Еманоел Василев Вардаров
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.212 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.342 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.129 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.17 · Семеен кодекс
- чл.19 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.21 · Семеен кодекс
- чл.21 ал.1, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.21 ал.2 · Семеен кодекс
- чл.21 ал.3 · Семеен кодекс
- чл.21 ал. 4 · Семеен кодекс
- чл.23 · Семеен кодекс
- чл.23 ал.1, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.23 ал.1, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.32 ал.2 · Семеен кодекс
- чл.51 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Горна О., 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20204120101951 по описа за 2020 година
Делба във фазата по допускането.
Съделителkaта П. Н. Д.(чрез адв.Л.И. от ВТАК и адв.Р.И. от ВТАК) твърди в исковата молба, че с М. Д. Д. са бивши съпрузи, като сключеният между тях на 06.06.1987г. в гр.В.Търново, граждански брак, бил прекратен чрез развод с Решение№589/17.12.2019г.(влязло в законна сила на 17.12.2019г.) по гр.дело№1738/2019г. на ГОРС. Със същото решение съдът одобрил постигнато от страните споразумение по чл.51 от СК, с което имуществените отношения били уредени в следния смисъл: семейното жилище, находящо се в гр.Г.О. ул**** се предоставило за ползване на М. Д. Д., а придобитите по време на брака недвижими имоти и движими вещи оставали в режим на обикновена съсобственост. С влизането в сила на бракоразводното решение, режимът на съсобственост върху тези движими и недвижими вещи, които са придобити по възмезден начин и в резултат на съвместен принос от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност, се трансформирал от бездяловата съсобственост, на дялова такава при равни права. Твърди се, че през време на брака М. Д. Д. придобил от родителите си Г.М. Д. и Д.Х. Д. собствеността върху недвижим имот: дворно място с площ от 488.00кв.м., ведно с построените в него: жилищна сграда със застроена площ от 105.00кв.м., пристройка от 15.00кв.м., избено-складово помещение под сградата с полезна площ от 11.00кв.м., масивен гараж със застроена площ от 26.00кв.м., както и всички подобрения и насаждения в мястото(към момента на придобиването – 1997г. - УПИ XI-674 в квартал 25), съгласно нотариален акт№37 за покупкопродажба на недвижим имот томV нот.дело№2487/1997г. на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС. Имотът бил придобит срещу задължението на М. Д. Д. да издържа и гледа продавачитепрехвърлители, докато са живи, като им осигури един спокоен и нормален живот, да им доставя храна, облекло, отопление и грижа при болест и немощ, а след смъртта им да ги погребе според обичая. Tова представлявало алеаторен възмезден договор, в който се съдържа неопределеност на имуществената престация - задължението за издръжка и гледане е за едно бъдеще време, защото 1 не се знае колко време ще живеят прехвърлителите на_имота и, респ. обем и продължителност на дължимата престация, изразяваща се в издръжка и грижи(гледане), дължими от приобретателя на имота. Придобиването на този имот(по възмезден начин) станало по време на сключения между страните граждански брак то съгласно СК имотът е общ на съпрузите. След влизане в сила на бракоразводното решение, режимът на съсобственост върху този недвижим имот, се трансформира от бездяловата съсобственост на дялова такава при равни права. С приемането на КККР на Общ.Г.О., одобрени със Заповед№РД-18-863/08.12.2017г. на Изп.директор на АГКК, имотът като урегулиран поземлен имот придобил идентификатор, но вече като поземлен имот с идентификатор№16.359.515.5600(едноетажна сграда с идентификатор№16.359.515.5600.1, а гаражът е с идентификатор№16.359.515.5600.2). Твърди се, че понастоящем в имота не живеел никой. По време на брака си страните правили множество подобрения в имота. Предявен е иск за делба по чл.341 и сл. от ГПК на недвижим имот с идентификатор№16.359.515.5600, находящ се в гр.Г.О. ул****, представляващ дворно място с площ от 488.00кв.м., ведно с построените в него: жилищна сграда с идентификатор№16.359.515.5600.1, със застроена площ от 105.00кв.м., пристройка от 15.00кв.м., избено-складово помещение под сградата с полезна площ от 11.00кв.м., масивен гараж с идентификатор№16.359.515.5600.2, със застроена площ от 26.00кв.м., както и всички подобрения и насаждения в мястото(към момента на придобиването – 1997г. - УПИ XI-674 в квартал 25) при квоти за всеки от съделителите: за П. Н. Д. – 1/2ид.част; за М. Д. Д. – 1/2ид.част.
Съделителят М. Д. Д.(чрез адв.Н.К. от ВТАК) оспорва претенцията за делба на недв.имот.
Счита, че правото на собственост върху имота не е придобито в резултат на съвместен принос на двамата бивши съпрузи, а само благодарение и вследствие действията на М. Д. Д.. Придобит при тези условия, имотът е станал изключителна собственост на М. Д. Д., а не притежание на двамата съпрузи в режим на СИО. На основание чл.21 ал. 4 от СК, прави възражение за липса на съвместен принос за придобиването на процесния имот като твърди, че същият е придобит изцяло благодарение и със средствата и усилията на М.Д.. Процесният недвижим имот бил придобит от М.Д. по силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с неговите родители - Г. Д. и Д. Д.. Като насрещна престация за придобитото право на собственост, приобретателят се е задължил да се грижи и да издържа родителите си. Очевидно е, че договорът е сключен с оглед личността(intuito personae) на М.Д., който сам поел едно неделимо задължение, каквото е това за гледане и издръжка. В случая, имотът бил придобит на изключително лично основание. В случая се дължала грижа(когато тя е нужна) или осигуряване на средства за издръжка на продавачите и именно престирането на тези блага обуславя приноса за придобиване на имота. Твърди се, че ежемесечно Д. е помагал финансово, като е ангажирал и хора, които при необходимост са помагали на родителите му, когато той е бил в чужбина(чрез осигуряване на дърва за огрев в зимните месеци, закупуване на различни стоки, лекарства и пр.).
П. Н. Д. по никакъв начин не била допринесла за придобиването на имота. Липсвали дори твърдения в исковата молба, още по-малко пък са ангажирани доказателства. П. Н. Д. нямала пряко материално съдействие за придобиване на процесния имот, тъй като същият е бил собственост на родителите на Д., прехвърлен е лично на последния чрез алеаторна сделка, в основата на която централно място заемат именно неговата личност и близките му отношения с неговите родители. П. Н. Д. нямала дори косвено съдействие за придобиване на процесния имот, доколкото липсва какъвто и да е (дори минимален) принос в гледането и издръжката на двамата родители на М.Д.. П. Н. Д. не била предоставяла парични средства на продавачите по договора, нито е била съпричастна към отглеждането им и към задоволяване на текущите им битови нужди - 2 нито лично, нито чрез трето лице. Счита, че е опровергана(оборена) презумпцията за съвместен принос, предвидена в чл.21 ал.3 от СК, поради което недвижимият имот станал изключителна собственост на М.Д.. Така, искането за неговата съдебна делба следва да бъда оставено без уважение. Дори чисто хипотетично да се приемело, че П.Д. също има частичен принос за придобиването на процесния недвижим имот(на която теза категорично се противопоставям по горните съображения), то този принос е незначителен. В условията на евентуалност, дори хипотетично да се приемело, че е налице съвместен принос за придобиване на имота, от което е възникнала съсобственост, то е налице частична трансформация на лично имущество, която следва да бъде съобразна при определяне на дяловете на съделителите. Дори чисто хипотетично да се приемело, че П.Д. също имала частичен принос за придобиването на процесния недвижим имот. В резултат на посочената трансформация на ответника М.Д. следвало да бъде определен дял от 99/100ид.части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, предвид незначителния принос на П.Д. - ако изобщо се установяло, че такъв съществува. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Безспорно е установено, че П. Н. Д. и М. Д. Д. са бивши съпрузи, които са сключили граждански брак на 06.06.1987г. в гр.В.Търново. С Решение№589/17.12.2019г.(влязло в законна сила на 17.12.2019г.) по гр.дело№1738/2019г. на ГОРС е бил прекратен брака между П. Н. Д. и М.
Д. Д.. Със същото решение съдът одобрил постигнато от страните споразумение по чл.51 от СК, с което имуществените отношения били уредени в следния смисъл: семейното жилище, находящо се в гр.Г.О. ул **** се предоставило за ползване на М. Д. Д., а придобитите по време на брака недвижими имоти и движими вещи оставали в режим на обикновена съсобственост.
По време на брака М. Д. Д. придобил от родителите си Г.М. Д. и Д.Х. Д. собствеността върху недвижим имот с адрес: гр.Г.О. ул****, представляващ дворно място с площ от 488.00кв.м., ведно с построените в него: жилищна сграда със застроена площ от 105.00кв.м., пристройка от 15.00кв.м., избено-складово помещение под сградата с полезна площ от 11.00кв.м., масивен гараж със застроена площ от 26.00кв.м., както и всички подобрения и насаждения в мястото(към момента на придобиването – 1997г. - УПИ XI-674 в квартал 25), съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт№37 за покупко-продажба на недвижим имот томV нот.дело№2487/1997г. на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС. Имотът бил придобит срещу задължението на М. Д. Д. да издържа и гледа продавачите-прехвърлители, докато са живи, като им осигури един спокоен и нормален живот, да им доставя храна, облекло, отопление и грижа при болест и немощ, а след смъртта им да ги погребе според обичая. Процесният имот е закупен от Г.М. Д. и Д.Х. Д. с договор за покупко-продажба на недв.имот, обективиран в нот.акт№34 том VI нот.дело№1679/1994г. на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС.
С Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 24.11.1993г. М. Д. Д.(по време на брака си с П. Н. Д.) е закупил недв.имот, в гр.Г.О. ул.****, представляващ апартамент със застроена площ 69.16кв.м, ведно с избено помещение и съответните ид.части за сумата 49830.00лв.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№213 том II, per.№2314, нот.дело№170/2002г. на нотариус А.М. с район на действие ГОРС, М.Д. и П.Д. продават своя недв.имот, в гр.Г.О. ул.****, представляващ апартамент със застроена площ 69.19кв.м, ведно с 3 избено помещение и съответните ид.части за сумата 4737.10лв., която сума продавачите получили изцяло от купувача.
Според удостоверение от 07.08.2015г., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ г.В.Търново, М. Д. Д. е служил в транспортни войски като военнослужещ през периода: 01.01.1990г.-30.09.1999г.
По делото и от двете страни са ангажирани свидетелски показания. Св.Н. П.Н.(баща на съделителката П.Д.) твърди, че родителите на съделителя М.Д. не са живели заедно с младите в гр.Г.О.. След като починал бащата на М.Д., синът довел майка си в Г.О., за да не е сама.
Свидетелят заявява, че поддържал имота в гр.Г.О. на ул.**** и повече години. М.Д. закупил процесния имот, след като продал панелен апартамент в гр.Г.О. на ул.****, който му бил предоставен от поделението(по думите на Д. панелният апартамент бил продаден за 9000.00лв.).
М.Д. питал св.Н. дали може да му помогне с някакви средства. Това станало преди повече от 25 години. Св.Н. П.Н. казал, че повече от 4000.00лв. не можел да му даде и му дал тези пари. Счита, че тези пари Д. ги „понадил“, защото купил къщата на ул.****“ за 15000.00лв. Когато давал парите свидетелят смятал, че ги дава на дъщеря си(не давал парите на заем, за да му ги връща).
Съделителката П.Д. работела в детска градина като медицинска сестра. Съделителят М.Д. напусна армията по собствено желание. Впоследствие работел в едно заведение до „Детския кът“ в гр.Г.О., като охранител в хлебозавода, а впоследствие замина за Р.Гърция. Св.М.П.А.(майка на съделителката П.Д.)потвърждава факта, че родителите на М.Д. са притежавали апартамент в гр.Т., както и жилище(къща) в гр.Д., което продали. Според свидетелката средствата за имота на ул.**** в гр.Г.О. били след продажба на имота в гр.Т., друга част дал М.Д. след продажбата на ведомствения апартамент, а Н. Н.(баща на П.Д.) дал 4000.00лв. Свидетелката твърди, че П.Д. след като се устроила в гр.Атина Р.Гърция пращала пари до М.Д.(седмично, месечно) за издръжката на М.Д., дъщеря им и майката на М.Д.. Твърди, че между 2002г.-2004г. М.Д. работел сезонно в заведение „Л.“ и временно в хлебозавода. След 2004г. М.Д. също дошъл в Р.Гърция и работел на различни места. През това време Г. Д.(майката на М.Д.) живеела в имота ул.**** в гр.Г.О., заедно с внучката Галия. Свидетелката отрича М.Д. да се е грижил за майка си, като заявява, че погребението на Г. Д. било заплатено от дъщеря и П.Д.. Св.Г.М.Х.(дъщеря на страните) заявява, че не и било известно дядо и Н. Н. да е давал сумата 4000.00лв. на баща и М.Д., в т.ч. и не била чувала да се коментира от родителите и. Родителите на баща и(баба и Г. и дядо и Д.) имали имот в гр.Д., който те продали и с тези пари закупили други три жилища - за баща и М.Д., за леля и Ж. Д. и за тях. Не и било известно някой друг да е давал пари за закупуването на имота на ул.****.