Решение № 128 от 30.08.2023, Районен съд - Дулово
- Съд
- Районен съд - Дулово
- Дело
- Гражданско дело 531/2022
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 30.08.2023
- В сила
- 03.10.2023
- Състав
- Николай Костадинов Кънчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 ал.1, т.1 и т.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 ал.1, т.1 и т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. ***, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Веселинка В. Русева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20223410100531 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 500 ал.1, т.1 и т.3 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори *** и ***, твърди в исковата си молба, че на 06.07.2017г. в района на гр.Шумен, на кръстовище образувано от ул. Цар Освободител и ул. П.Волов, в посока ДКЦ – 1, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, собственост на ответника Т. Х. С. и управлявано от него и лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, собственост на Р.Ц.А и управляван от същия.
Според представения Протокол за ПТП № *** от 28.09.2017 г., съставен от органите на КАТ причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на ответника Т. Х. С. който поради неспазване на дистанция блъска отзад лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, като в следствие на удара са нанесени материални щети – охлузвания по задна броня.
МПС „Опел Вектра“ с рег. № *** е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ***** със застрахователна полица № BG/02/***, която е валидна към момента на събитието. В *** е заведена щета под № *** от собственика на увреденото имущество.
За ремонта на увреденото моторно превозно средство „*** е заплатило сума в размер на 118.72лв. След изпращане на регресна покана и завеждане на щета в *** последният е изплатил на „*** сума в общ размер на 133.72лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв.
Видно от Протокол за ПТП № *** от 28.09.2017 г. ответника Т. Х. С. е напуснал мястото на ПТП, в следствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
На основание чл. 500 от КЗ, *** има право да получи от ответника платеното 1 застрахователно обезщетение. С регресна покана от 19.09.2018г. ищецът е поканил ответника да заплати претендираната сума, но до момента това не било сторено от негова страна.
За ищеца *** е възникнал правен интерес за предявяване на настоящият иск.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 148.72 лв., представляваща сбора от стойността на заплатеното застрахователно обезщетение -133.72лева и стойността на ликвидационните разходи в размер на 15.00 лева, , ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба - 19.10.2022г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не депозира писмен отговор на исковата молба, не изразява становище по допустимостта и основателността на исковата претенция. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания
Ищецът – редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Депозира писмено становище, с което моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и не оспорва предявеният иск. В хода по същество заявява, че след като получи съдебното решение ще заплати дължимата сума.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото, а и от писмените доказателства е видно, че като застраховащ/застрахован: ответника Т. Х. С. има по отношение на МПС „Опел Вектра“ с рег. № ***, собственост на същият, сключена със застраховател: *** застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № BG/02/***, със срок на застраховката: 12 месеца, валидност: от 20.11.2016г. до 19.11.2017г. Няма спор, че застрахованото МПС, собственост на ответника Т. С. е управлявано на 06.07.2017г. от самия него.
Видно от Протокол за ПТП № ***/28.09.2017г., съставен от *** - мл.автоконтрольор , сектор ПП при ОДМВР-Шумен , на 06.07.2017г. в 17.30 ч. в с на кръстовище образувано от ул. Цар Освободител и ул. П.Волов, в посока ДКЦ – 1, участник №1 - лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, собственост на Т. Х. С. и управляван от него реализира ПТП с участник № 2 - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, собственост на Р.Ц.А и управляван от същия, като са установени материални щети на лекият автомобил управляван от ***. Отразените в протокола за ПТП причините и условията за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на участник № 1-Т. Х. С., който поради неспазване на дистанция блъска отзад лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, като при удара е причинил материални щети на удареният автомобил, изразяващи се в охлузвания на задна броня.
Безспорно е, че след настъпване ПТП-то ответникът е напуснал местопроизшествието, с което виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
Собственикът на увреденият автомобил е подал на 14.11.2017г. уведомление за настъпила щета по застраховка „Каско+ на МПС“ до ***
От опис-заключение на щета № ***/14.11.2017г., се установи, че описаните щети са: лека деформация на задна броня и необходимост от боядисване, като определеният размер на обезщетението е 118.72 лв.
Така определеното обезщетение за ремонт на увреденото моторно превозно средство е платено „***. Няма спор, че ликвидационните разноски са в размер на 15 лв.
2
От своя страна ищецът е възстановил след регресна покана на „*** сума в общ размер на 133.72лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв.
Видно от писмените доказателства, застрахователят изпратил регресна покана изх. № ОК-683383/19.09.2018г., с обратна разписка, която е получена лично от ответника Т. С. на 20.09.2018г.
Предвид така установената безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 и т.3 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.500 ал.1, т.1 и т.3 от КЗ /“Право на регрес“/ от Глава 47 „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ от КЗ:
Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало МПС, при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
В конкретния случай по отношение на ответника, в качеството му на водач причинил ПТП е налице хипотезата на чл. 500, а.1, т.1 от КЗ. Освен това същият е нарушил правилото на чл.20 ал.2 от ЗДв.П. Съгласно Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление.
Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДв.П., водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.; Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите чл. 500, ал. 1 от КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочената разпоредба основания.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в действащия Кодекс на застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона /напр. умисъл, употреба на алкохол, наркотици, напускане на местопроизшествието и др./ То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл. 500, ал. 1 от КЗ /умисъл, алкохол, липса на правоспособност за управление и др./ именно с този момент. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към него момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, 3
ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на застрахованото МПС. Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания за възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" към третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание. В този смисъл и Решение № 20 от 02.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК.
За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на осн. чл.500 ал.1 т.1 и т.3 от КЗ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
1/настъпването на описаното в исковата молба ПТП; 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на ПТП - то, по силата на което ищецът да е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица; 3/ отговорност на ответната страна като причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите; 4/ ответникът да е отказал да се подложи на проверка за алкохол или да е осуетил извършване на такава проверка; 5/ изплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увреденото лице. Безспорно е по делото, че има валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, между застрахователя и застрахования. От обсъдените по-горе, неоспорени от ответника, писмени доказателства: Протокол за ПТП са установени извършеното деяние от водача на МПС, неговата противоправност и вина. Допуснатите нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДв.П от водача на л. а., са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Налице са изискуемите предпоставки по чл.500, ал.1, т.1 и т.3 от КЗ, тъй като застрахователят е изплатил обезщетение на пострадалото лице; виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП –то и виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Имуществените вреди, настъпили за третото лице и причинната връзка между тях и поведението на водача на МПС са доказани от писмените доказателства, които не се оспорват от ответника. Регресното право на застрахователя възниква спрямо застрахования от момента на деликта и в конкретния случай това е от 28.09.2017г., тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл. 500, ал. 1 от КЗ именно с този момент.