Определение № 2245 от 06.07.2026, Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2245

Плевен, 06.07.2026 г.

Административният съд - Плевен - II състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ като разгледа докладваното от съдията Николай Господинов административно дело № 554/2026 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 27а, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.).

Административното дело е образувано по жалба на Х. Т. М. от [населено място], [улица], подадена чрез адв. Р. И. от ПлАК, с което се оспорва Заповед № ЗД/Д-ЕН-081/16.06.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], с която е наредено спешно настаняване в социална услуга за резидентна грижа “ЦНСТ“ – Плевен, [улица]до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет., по отношение на детето З. Х. М., [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място], [улица], с родител: Х. Т. М., [ЕГН], настоящ адрес: [населено място], [улица].

С жалбата е направено и искане за спиране на изпълнението на посочения административен акт. Конкретните съображения по същество се свеждат до това, че предварителното изпълнение на заповедта би нанесло на жалбоподателя значителна и трудно поправима вреда, изразяваща се в нарушаване на родителските й права и отчуждаване на детето, което е в противоречие с най-добрия интерес на детето, а именно да бъде отглеждано от своите родители.

След като обсъди доводите, изложени от страна на жалбоподателя и приложените писмени доказателства, съдът в настоящия състав намира, че искането за спиране изпълнението на оспорения акт е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно.

На основание чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет. заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона и може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Обжалването е по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата на чл. 166, ал. 4 АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно правилото на чл. 166, ал. 2 АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на определена категория административни актове, се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл.60, ал.1 от АПК. За да разпореди друго, съдът следва да установи, че предварителното изпълнение ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. От анализа на правилото на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК следва извод, че съдът извърша преценка на искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение само на базата на нови обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. За да е налице основание за спиране, то вредата в нейния вид и размер трябва да бъде доказана. Вредите следва да са значителни или трудно поправими и да са обосновани с доказателства, тъй като целта на спирането на предварителното изпълнение на оспорената заповед е да се осигури на оспорващия защита от настъпването на евентуална вреда, която обаче следва да бъде установена. Доказателствената тежест за наличието на нови факти и обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, изр. второ, както и за въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя.

Поради горното в конкретния случай Х. Т. М. следва да докаже, че предварителното изпълнение на настаняването в социална услуга за резидентна грижа “ЦНСТ“ – Плевен на детето З. Х. М. до произнасянето на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет., е в противоречие с целите на чл. 60, ал. 1 от АПК, както и че същото ще причини на оспорващата значителни и/или трудно поправими вреди. В подадената жалба е налице бланкетно твърдение в тази насока, което обаче не е подкрепено с каквито и да е доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че на важния обществен интерес относно опазване живота, здравето и най-добрия интерес на детето, жалбоподателят не е релевирал конкретни доводи, като не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. С разпоредбата на чл. 27а ЗЗДет. законодателят е допуснал активно въздействие чрез актовете на органите в защитата на здравето и живота на детето, както е в конкретният казус. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че интересът на детето надделява над личния на жалбоподателя. В случая в тежест на оспорващата е да установи липсата на посочените в законовата норма предпоставки, респ., че от предварителното изпълнение за нея ще настъпи значителна или труднопоправима вреда. Следва изрично да се посочи, че законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от акта.

Както бе посочено по- горе, в тази насока жалбоподателят не представя каквито и да било доказателства, с които да обори законовата презумпция, респ. такива, свързани с доказване на материалните предпоставки на чл. 166, ал. 2 АПК. Останалите съображения в жалбата касаят законосъобразността на издадената заповед и те не следва да се обсъждат при разглеждане на настоящото искане.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че наведените в жалбата доводи не обосновават извод за оборване на законовата презумпция, респективно за наличие на предвидените от закона обстоятелства, даващи основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на жалбоподателя Х. Т. М. с [ЕГН], направено чрез адв. Р. И. от ПлАК, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЗД/Д-ЕН-081/16.06.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място].

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138 от АПК препис от определението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�