Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4358 от 18.09.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8112/2025
Вид
Решение № 4358
Подписан
18.09.2026
В сила
18.09.2026
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4358 гр. Пловдив, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330108112 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Московска“ № 19, чрез упълномощения представител З. Х. Б., срещу Ш. А.

М., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, с предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено съществуването на парично вземане по договор за кредит.

Ищецът поддържа в исковата си молба, че на **** г. между „Банка ДСК“ АД и А. Т. М., ЕГН **********, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 7000,00 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването, и краен падеж на **** г. Посочва се, че сумата е усвоена изцяло на **** г. Кредитополучателят А. Т. М. е **** на **** г. С констативен нотариален акт по извършена обстоятелствена проверка от ****** г. ответникът Ш. А. М. е придобил Поземлен имот с идентификатор **** с площ от 375 кв.м., находящ се в *****, ведно с построена в имота сграда с идентификатор **** с площ от 62 кв.м., с което и предвид вписаните откази от наследство от останалите наследници, същият е приел конклудентно 1 цялото наследство на починалия кредитополучател.

Ищецът твърди, че поради допуснато забавяне в плащанията на повече от три дължими вноски (общо 49 неплатени вноски) и изпратена поканауведомление от *** г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

По подадено заявление по чл. 417 от ГПК от 05.12.2024 г. е образувано ч.гр.д. № 21105/2024 г. по описа на Пловдивския районен съд и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Поради възражение от длъжника ищецът предявява настоящия установителен иск за присъждане на претендираните суми.

Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл.

131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание, прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание лично. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК,.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от 2 представените към исковата молба писмени доказателства – седем броя двустранно подписани фактури, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на исковата молба в съда., до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на Ш. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, съществуването на вземането на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, за сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 21105/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV граждански състав, както следва: сумата от 4749,88 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от **** г.; сумата от 1706,06 лева, представляваща неплатена договорна лихва за периода от 07.11.2020 г. до 16.11.2024 г.; сумата от 521,35 лева, представляваща обезщетение за забава до датата на настъпване на предсрочна изискуемост за периода от 07.11.2020 г. до 16.11.2024 г.; сумата от 30,57 лева, представляваща лихва за забава след датата на настъпване на предсрочна изискуемост за периода от 17.11.2024 г. до 03.12.2024 г.; както и сумата от 120,00 лева, представляваща разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 4749,88 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда Ш. А. М., ЕГН **********, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, 3

ЕИК 121830616, направените разноски по ч.гр.д. № 21105/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив в размер на 386,78 евро в исковото и заповедно производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив по реда на чл.240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4