Решение № 508 от 11.11.2019, Районен съд - Ловеч

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

Ловеч, 11.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА при секретаря.......Петя Маринова.................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 965 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

Иск с правно основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР.

Постъпила е искова молба от А.И.М. ***, чрез пълномощник адв. В.В. от АК-Плевен, срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР – гр. София, за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.

Ищецът твърди в исковата си молба, че в процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е работил на длъжност „пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - гр. Ловеч при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - гр. Ловеч - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - гр. София МВР. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР.

Посочва, че на основание чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Изтъква, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г./обн. в

ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.

Счита, че в съответствие с чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Ищецът твърди, че за процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил нощни дежурства както следва:

За 2016 г. м. 05. - 32 ч.; м. 06. - 40 ч.; м. 07.

- 56 ч.; м. 08. - 56 ч.; м. 09. - 48 ч.; м. 10. - 56 ч.; м. 11. - 24 ч.; м. 12.

- 16 ч. - Общо - 328 ч.

За 2017 г. м. 01. - 16 ч.; м. 02. - 0 ч.; м. 03.

- 48 ч.; м. 04. - 24 ч.; м. 05. - 40 ч.; м. 06. - 32 ч.; м. 07. - 56 ч.; м. 08.

- 40 ч.; м. 09. - 56 ч.; м. 10. - 24 ч.; м. 11. - 40 ч.; м. 12. -56 ч. - Общо - 432 ч.

За 2018 г. м. 01. - 64 ч.; м. 02. - 48 ч.; м. 03.

- 24 ч.; м. 04. - 48 ч.; м. 05. - 56 ч.; м. 06. - 24 ч.; м. 07. - 56 ч.; м. 08.

- 32 ч.; м. 09. - 56 ч.; м. 10. - 56 ч.; м. 11. - 48 ч.; м. 12. - 32 ч. - Общо - 544 ч.

За 2019 г. м. 01. - 56 ч.; м. 02. - 24 ч.; м. 03.

- 64 ч. - Общо- 144 ч., или общо за периода 1304 ч. нощен труд.

Въпреки че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, ищецът счита, че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното време. В конкретния случай, за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил общо 1304 часа нощен труд, който счита, че следва да се преизчисли в съответствие с чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 207 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Посочва, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.04 лв. или за 207 часа труд му се дължи сумата от 1664.28 лв.

Въз основа на изложеното, ищецът моли да бъде осъден ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да му заплати, на основание чл. 178 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1664.28 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2016 г. - 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор, подаден от ответника, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Емилия Рашева, с който оспорва предявения иск по изложени съображения. Не оспорва, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение в МВР, както и че същият е работил на смени при сумирано изчисляване на работното време. Според ответника няма основание да се приложи общата уредба по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която е предвидено нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Ответникът счита, че следва да се приложи специалната уредба по ЗМВР и издадената в изпълнение на този закон Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., според която нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а за положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, при което съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа/8 часа, или равно на коефициент 1, за разлика от уредбата по КТ – 7 часа към 8 часа /с коефициент 1.143/. От това следвало, че когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи /х 0.25 лв. на час/. Ответникът счита също, че дори при общата хипотеза /КТ, НСОРЗ/ часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд, не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат по реда, определен за заплащане на нощен труд, които вече са заплатени на ищеца. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и да им се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Относно претендираните от ищеца разноски по делото, ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В подадена писмена молба, пълномощникът му счита, че искът е доказан и моли да бъде уважен, като в полза на доверителя му се присъдят направените разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Безспорно е, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния период, по силата на което ищецът е заемал длъжност „пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Ловеч при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Ловеч, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР – гр. София.

Не се спори също, че предвид характера на заеманата длъжност, ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време, като е полагал труд и през нощта /22.00 – 06.00 часа/.

Безспорно е още, че съгласно издадена

Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази Заповед е отменена с друга Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е определен същият размер на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 часа, а именно по 0,25 лв. на час.

От приетото заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява, че за процесния период – от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., общият брой часове, положени от ищеца като нощен труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период, са 1507 часа. През процесния период приравнените нощни часове в дневни са изчислени от вещото лице на 1723 часа, на база чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време с коефициент 1,143 - равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разликата между положените и приравнени нощни часове е 216 часа. Вещото лице е констатирало, че през процесния период не е правено преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарното работно време. Положените часове нощен труд са начислени и изплатени от работодателя по 0,25 лв. за всеки отработен нощен час, като за процесния период на ищеца е изплатена общо сумата 376.75 лева /съгласно справка към заключението/. Вещото лице е посочило, че паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен е 1425.89 лева. Положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен през процесния период не е начисляван в заплатите на ищеца и съответно не е заплатен от ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл.

179 ал. 1 от ЗМВР, за заплащане на възнаграждение за извънреден труд.

Легално определение на понятието “извънреден труд” е дадено в разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя в повече от установеното за него работно време.

Безспорно е по делото, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява длъжността „пожарникар“ и има качеството на държавен служител.

Правната уредба на отношенията се съдържа в ЗМВР и подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и такова за извънреден труд – чл. 178 ал. 1, т. 3. Съгласно чл.

187 ал. 9 от ЗМВР - „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.

В Наредба № 8121з-407 от

11.08.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 3 ал. 3/. В чл. 31 ал. 2 от същата наредба изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.