Решение № 464 от 04.11.2020, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 449 04.11.2020г. град Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 557 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на „ВАС 19“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Околчица“ №9, представлявано от В.С.А., подадена чрез пълномощника му адв. С.В. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-460-0381858/ 21.08.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на „ВАС 19“ ЕООД, гр.

Стара Загора е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 16 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че доколкото налагането на принудителната административна мярка се свързва с извършване на административно нарушение, издаването на оспорената заповед и прилагането на ПАМ преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение, е незаконосъобразно. Счита, че установеното в обекта нарушение, макар формално да осъществява хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за издаване на заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС, в конкретния случай не може да обуслови налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, като преди налагането на мярката незаконосъобразно не е била извършена преценка на необходимостта от прилагане на ограничението за постигане целите на закона. Твърди, че определената продължителност на срока на приложената ПАМ, е необоснована, като изложените в оспорената заповед мотиви са бланкетни и не се свързват нито с тежестта на конкретно установеното нарушение, нито са основани на други релевантни обстоятелства.

Поддържа, че доколкото от обуславящото налагането на ПАМ нарушение не са произтекли значителни вредни последици за фиска, обжалваният административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният срок на действие на ПАМ налага необосновани ограничения, надхвърлящи тези, произтичаща от преследваната от закона цел с прилагането на принудителната административна мярка. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-460-0381858/ 21.08.2020г., да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в търговския обект, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният орган в условията на обвързана компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-460-0381858/ 21.08.2020г., за което излага подробни съображения.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На

11.08.2020г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, са извършили проверка на обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 16, стопанисван от „ВАС 19“ ЕООД, гр.

Стара Загора. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0381858/ 11.08.2020г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена контролна покупка на 590гр. праскови на стойност 1.77 лева, която е била заплатена в брой от проверяващия служител Е.С., преди легитимация, като плащането е прието от В.А.- управител, за която покупка не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-460-0381858/ 21.08.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „ВАС 19“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 16 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената на 11.08.2020г. оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 16, стопанисван от „ВАС 19“ ЕООД, при която е установено, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки или услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено при извършена контролна покупка на 590гр. праскови на стойност 1.77 лева, заплатена в брой на лицето В.А.– управител, от Е.П.С.– проверяващ преди легитимация, за която продажба на стоки не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с ИН на ФУ DТ406325 и ИН на ФП 02406325, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение се сочи за доказано и от установената касова разлика между разчетената касова наличност и установената фактическа такава в размер на 43.99 лева, като за установените факти и обстоятелства е съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. АА № 0381858/ 11.08.2020г. Въз основа на констатациите е направен извод, че „ВАС 19“ ЕООД не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. Извършеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „ВАС 19“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 16 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-460-0381858/ 21.08.2020г., в т.ч Протокол за извършена проверка сер. АА № 0381858/ 11.08.2020г., Акт за установяване на административно нарушение № F566274 от 22.08.2020г. и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018г. на

Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.18 по делото/. Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ №

ФК-460-0381858/ 21.08.2020г. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на

НАП правомощие, така и фактическото основание за осъщественото публичното право за налагане на ограничителната административна мярка, от гл. т на констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото извършване, като са изложени отделни мотиви за продължителността на срока на мярката. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство. Не представлява такова нарушение обстоятелството, че обжалваната заповед е издадена преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение, във връзка с което нарушение е приложена ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От посочената норма следва извода, че налагането на принудителните административни мерки по чл.186, ал.1 от ЗДДС, е самостоятелна и отделна процедура от тази по реализирането на административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез налагане на административни санкции по реда на ЗАНН.

Предвидената в чл.187, ал.4 от ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ от органа, който я е наложил, при заплащане на следващата се за извършеното нарушение глоба или имуществена санкция, не поставя изисквания към издаването на заповедта за налагането на ПАМ, а се отнася до изпълнението на мярката.

Анализът на нормативното правило по чл.187, ал.4 от ЗДДС сочи, че издаването на наказателно постановление за налагане на административна санкция е релевантно за действието на наложената принудителна административна мярка, като заплащането на санкцията представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпил след налагането на ПАМ. Трайна е съдебната практика, че образуването на административнонаказателно производство по реда на ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.

„а" от ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред или начин за отчитане на продажбите в търговските обекти. В приложимия специален материален закон – ЗДДС, съставянето на АУАН и съотв. издаването на наказателно постановление не са предвидени като изискуеми се материалноправни предпоставки за постановяване на заповедта за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, поради обстоятелството, че производствата за налагане на административни санкции /по реда на ЗАНН/ и за налагане на ПАМ /по реда на АПК/, са регламентирани като самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по отношение на другото. Ето защо обстоятелството, че Акт за установяване на административно нарушение № F566274 от 22.08.2020г., е съставен един ден след издаването на обжалваната заповед, е ирелевантно за преценката за материалната и/или процесуалната законосъобразност на наложената със заповедта принудителна административна мярка.