Решение № 483 от 02.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100504805 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20003479 от 13.01.2022 г., постановено по гр. д. № 42078/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 67 състав, ГД „П.Б. И З. НА Н.“ –МВР е осъдена да заплати на К. Т. Б., на основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, сумата от 1 600 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2017 г. – 06.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2020 г. до окончателното плащане, на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от падежа на всяко вземане (първо число на месеца, следващ тримесечието), до 01.09.2020 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 360 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата от 114 лв., представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 180 лв., представляваща платени от бюджета на съд разноски за експертиза.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника ГД „П.Б. И З. НА Н.“, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа, че не е налице празнота в нормативната уредба на МВР относно изчисляване и заплащане на 1 час нощен труд. Отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР намира правната си регламентация в чл.179, ал.1 и ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.3 и ал.9 ЗМВР, както и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. та МВР. Неговият размер се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Часовата норма е 8 часа, а не 7 часа, както 1 е предвидено в чл.140 КТ. С оглед на това счита, че не следва да се прилага чл.9, ал.1, ал.2 и ал.3 НСОРЗ. Поддържа, че служителите на МВР имат права и задължения по действия ЗМВР, който е специален закон, уреждащ техните служебни правоотношения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца. По делото са представени писмени бележки, с които процесуалният представител на страната оспорва въззивната жалба.

Излага съображения, че е налице непълнота на специалната нормативна уредба през исковия период, поради което субсидиарно приложение намират общите правила, установени в чл.9, ал.2 НОСРЗ счита, че нормата на чл.187 ЗМВР относно часовете нощен труд, които могат да се полагат, не изключва възможността този труд да се преизчислява с коефициент 1, 143. В противен случай служителите в МВР ще са поставени в по – неблагоприятно положение спрямо лицата, работещи по трудов договор. . тази празнота е запълнена с прочени в ЗМВР ДВ бр.60 от 07.07.2020 г. Позовава се на решението на СЕС по дело С-262/2020 г. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, в приложимата за исковия период редакция, вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че е служител в 01 РС „ПБЗН“ СД ПБЗН към ГД „П.Б. и З. на Н.“ към МВР, като на основание чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР има статут на държавен служител. За периода 01.09.2016 г. – 06.07.2020 г. е полагал извънреден труд, който не му е заплатен от ответника. Излага съображения, че при липса на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице празнота, която е запълнена с промените в ЗМВР обн. ДВ бр.60/07.07.2020 г. В чл.187 ЗМВР е създадена нова ал.4, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Счита, че при наличие на непълнота в специалната нормативна уредба през исковия период следва да се приложат субсидиарно общите правила – чл.9, ал.2 НОСРЗ.

Твърди, че през исковия период е служил на 24-часови смени, полагал е труд през нощта, съгласно утвърдени графици, при 7 или 8 нощни смени месечно или общо около 230 нощни смени и 1 840 часа нощен труд. Същият, преизчислен с коефициент 1, 143, се равнява на 2 103, 12 часа дневен труд, за което му се дължи възнаграждение в размер на 1 600 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 600 лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2017 г. – 06.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 100 лв.

– лихва, както и сторените по делото разноски.

2

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявеният иск. Не оспорва, че ищецът е държавен служител при ответника през исковия период, както и че полага труд на 24-часови смени, от които между 22.00 ч. и 06.00 ч. през нощта.

Поддържа, че законодателят е регламентирал различна времева продължителност за полагането на нощен труд – за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – 8 часа, а за работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение – 7 часа. Поддържа, че това е обусловено от основните функции на МВР, закрепени в чл.2, ал.1 ЗМВР. За исковия период приложение намира Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., с които е определен размера на нощния труд – 0, 25 лв., който е платен на ищеца. Счита, че причината законодателят да въведе различна времева продължителност за нощен труд е наличието на компенсаторен механизъм. С оглед на това счита, че не е налице основание за де преобразува и заплаща труд, положен през нощта, като извънреден. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Страните не спорят, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че през исковия период 01.09.2017 г. – 06.07.2020 г. е съществувало правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността командир на екип в Първа РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН – МВР.

Не спори и относно обстоятелството, че със заповед № 8121з791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.179, ал.2 ЗМВР е постановено за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв.

Допълнителното възнаграждение се изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на протокол – приложение № 5 към чл.32, ал.1 и чл.33 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР Съд заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 ЗМВР е постановено за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв. Допълнителното възнаграждение се изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на протокол – приложение № 6 към чл.32 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

По делото са представени работни графици и справки за положените от ищеца дежурства по график и за положения нощен труд, вкл. положен труд на официални празници през исковия период, съгласно които ищецът е отработил 195 дежурства и е положил общо за периода 1 560 ч. нощен труд.

3

От заключението на вещото лице Д.А.С. по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че положеният от ищеца нощен труд за исковия период е 1 560 часа. При преизчисляване на нощния труд с коефициент 1, 143 и превърнат в дневен труд е в размер на 222 часа. За положения извънреден труд трудовото възнаграждение възлиза на 1 687, 33 лв. Лихвата за забава възлиза на 239, 36 лв.

Експертното заключение не е оспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

На основание чл.176 ЗМВР и чл.178, ар.1, т.3 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. В ал.3 на същата норма, в приложимата за исковия период редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В нормата на чл.187, ал.5 ЗМВР в приложимата през исковия период редакция (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) е регламентирано, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. В ал.6 е предвидено, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

На основание чл.179, ал.1, пр.2 и ал.2 ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа, като условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.

През исковия период 01.09.2017 г. – 06.07.2020 г. приложение намират Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. (отм. ДВ. бр. 4 от 14.01.2020 г.), 4

Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., Наредба № 8121з1059/26.09.2019 г., в сила от 04.10.2019 г., както и Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г., в сила от 10.01.2020 г., приети на основание чл.187, ал.9 ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з776/29.06.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е регламентирано, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22.00 до 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. В същия смисъл е и чл.9 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. В чл.33, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2016 г., в сила от 13.12.2016 г.) от Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.