Определение № 12948 от 01.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12948 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело № 20251110101825 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на „Кредирект“ ЕООД за допълване на решението, съобразно изхода на спора по насрещния иск с присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата.

Насрещната страна не взима становище.

Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи, доказателствата по делото и приложимия закон, приема следното:

Молбата е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което е процесуално допустима.

Според представените от ищеца по насрещен иск доказателства за сторените разноски, а именно рамков договор за правна помощ, фактура №863/2025 г., ведно с опис към нея, се установява, че основание на плащане по фактура е вписано „адв. възнаграждение за изготвяне на ИМ/ОИМ/НИМ/ВЖ и процесуално представителство съгласно опис“. Съдът не е установил в този опис платените 480 лв. за защитата срещу Н. С. Т. какво касае, доколкото по отношение на други ищци/ответници изрично е вписано дали е отговор на искова молба или насрещен иск. При повторна проверка на доказателствата за сторените разноски на ищеца по насрещния иск, съдът счита, че справедливото решаване на отговорността за съдебните разноски налага да се отчете, че доколкото не е вписана изрично в описа уговорката, то има сила само първата, която е обективирана във фактурата, съответно че платеното касае правна защита за отговор на искова молба и за насрещен иск, при което да се отнесе поравно за всяка или по 240 лв. Ето защо съдебното решение подлежи на допълване като в полза на ищеца по насрещен иск се присъди сумата 122.71 евро за уважения изцяло насрещен осъдителен иск. Неотносим и неоснователен е доводът на 1 ответника по насрещен иск, че не следва да се възлагат разноски в тежест на потребителя, с оглед определение по ч. т. дело №1085/2022 на ВКС, вр. решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на СЕС. Цитираната съдебна практика касае отговорността за съдебните разноски при иск, предявен от потребителя срещу търговеца за връщане на платени без основани суми по договор за кредит, каквато хипотеза не се разглежда в настоящото производство (вж. в този смисъл и Определение № 2912 от 05.02.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 11314/2025 г. на Софийски градски съд и др.).

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение №22076/20.12.2025 г. по гр. дело №1825/2025 г. по описа на СРС, както следва:

ОСЪЖДА Н. С. Т., с ЕГН:**********, да заплати на „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК:207024290, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. чл. 211 от ГПК, сумата 122,71 евро – съдебни разноски.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от Н. С. Т. на „Кредирект“ ЕООД по банкова сметка №IBAN*********; BIC:UNCRBGSF, с титуляр „Кредирект“ ЕООД.

Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2