Решение № 877 от 15.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. Варна, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Каран. при участието на секретаря Таня Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Каран. Административно наказателно дело № 20253110201950 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Е. И., ЕГН ********** от гр.Варна, чрез адвокат К. К., ВАК, против Наказателно постановление /НП/ № 157/14.03.2025 г., издадено от И. К. К. – Зам. кмет на Община - Варна, с което на И., на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание, , глоба‘‘ в размер на 20.00 /двадесет/ лева , за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Становищата на страните:

1

– Д. И. Р. в жалбата си прави искане за отмяна на наказателното постановление. Твърди, че в хода на производството са били допуснати съществени процесуални нарушения и неизпълнение на законовите изисквания относно съдържанието на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Представлява се по делото от адвокат К., ВАК. В пледоарията си по същество моли съда да отмени атакуваното НК като неправилно и незаконосъобразно. Моли за присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемата страна – Община - Варна, редовно уведомена, се представлява по делото от ю.к. Д. Моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Зам. Кмет на Община Варна.

2

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 04.03.2025 г. в гр. Варна около 10:20 ч. на ул. "Д-р Пискюлиев" № 90, въззивника е паркирал управляван от него л. а. "БМВ" с рег. № ******, собственост на Ц. В. А., в зоната на действие на пътен знак В-27, с което затруднява останалите участници в движението.

Нарушението е квалифицирано по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП . АУАН е надлежно връчен.

Срещу АУАН е депозирано надлежно възражение от страна на въззивника.

В последствие е издадено атакуваното НП, като АНО не се е произнесъл по какъвто и да било начин по направените възражения. В НП е възприета описаната в АУАН фактическа обстановка, а също така и правната квалификация на нарушението. В него нарушението е квалифицирано по чл.

6, ал. 1 от ЗДвП и е ангажирана отговорността на въззивника, като му е наложена глоба в размер на 20. 00 лв на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП .

Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение на К. И. е проведено незаконосъобразно и неправилно, като съществено е нарушено правото му на защита.

На първо място, от приложените по делото доказателства е невъзможно да се установи описаното нарушение, доколкото не е установено по безспорен и категоричен начин на мястото на нарушението да е виден пътен знак – В - 27.

Отделно от изложеното, дори да се приеме, че описаните в АУАН и НП пътни знаци са били налични – факт който не се спори от страните, съдът 3 намира, че не е достатъчно описването на пътните знаци единствено и само с техните букви и цифри.

Неправилно е посочена и правната квалификация на нарушението, доколкото в АУАН и НП е описано, че процесния автомобил е паркиран неправилно, а правилата за престой и паркиране са уредени в Раздел ХІХ чл.

98 от ЗДвП, а нарушението не е правилно отнесено към нарушената правна норма. Посочената като нарушена правна норма е обща и не описва конкретното нарушение.

Така описаните процесуални нарушения съдът намира за съществени и неотстраними във фазата на съдебното производство, поради което и представлява самостоятелно отменително основание, отделно от нарушението изразяващо се в липсата на обсъждане и произнасяне по направените от въззивника възражения срещу АУАН, каквото задължение безспорно е имал АНО, съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН .

Освен горното съдът намира, че в действителност не са събрани категорични доказателства относно авторството на нарушението. Въз. К. И. не е собственик на автомобил с посочения в АУАН и НП - л. а. "БМВ" с рег. № ****, от гласните доказателства по делото се установява, че не е установено кой е паркирал процесният автомобил на процесното място, липсва декларация от собственика и ползвателя евентуално кой е управлявал процесния автомобил на процесната дата и евентуално кой го е паркирал, жалбоподателят не е санкциониран в качеството си на собственик, а на лице, което лично е извършило нарушението, като доказателства в тази насока липсват, поради което налагането на административно наказание за нарушение, което не е било безспорно доказано, че е извършено, обуславя и неправилно приложение на материалния закон. В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителя, че не го е извършил.

Предвид наличието на предпоставки за отмяна на НП искането за присъждане на разноски в полза на АНО за юрисконсултско възнаграждение е 4 неоснователно.

Предвид предпоставки за отмяна на НП искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и тъй като по делото са ангажирани доказателства за реално направени разноски в размер на 570 лв., което възнаграждение не е прекомерно, а е минимално предвиденото за това процесуално представителство, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски именно в този размер.

Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон..

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 157/14.03.2025 г., издадено от И. К. К. – Зам. кмет на Община - Варна, с което на К. Е. И., ЕГН ********** от гр.Варна, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20.00 / двадесет/ лева, на основание чл. 183, ал. 2 т. 1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община - Варна да заплати на К. Е. И., ЕГН ********** сумата от 570.00 лв., явяваща се разноски за адвокатско възнаграждение.

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възлагане на разноски за юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административнонаказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6