Решение № 526 от 06.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Благоевград, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20211200500823 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от адв.Г.Б.-Я с адрес на упражняване на дейността си в гр.Б.,ул."В.М." №, в качеството си на особен представител на ответника АГР. Б., гражданин на Р.А., против Решение №905291 от 03.08.2021 г., постановено по гр.д.

№815/21 г. по описа на РС-Благоевград, в частта, с която се осъжда АГР. Б., роден на 15.07.1967 г., с адрес неизвестен, да заплаща на малолетното си дете М. АГР. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. АНГ. Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 210 лв., считано от 31.03.2021 г. до настъпване на основания за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска. Едновременно с това, с атакуваното решение е осъден А.Б. да заплати по сметка на РС-Благоевград сумата от 302, 40 лв., представляваща държавна такса върху размера на издръжката, сумата от 320 лв., представляваща сторени от бюджета на съда разноски за призоваване чрез държавен вестник и особен представител, както и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горните суми.

В жалбата на особения представител се излагат съображения за незаконосъобразност на решението в атакуваната част. Поддържа се, че присъденият размер на издръжка от 210 лв. е завишен с оглед събраните по делото доказателства. Навежда се, че действително всеки 1 родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали те са трудоспособни и могат да се издържат от имуществото, но конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.

Посочва се, че по делото липсват каквито и да било доказателства за това какви възможности има ответникът АГР. Б., като родител, който дължи издръжка. Твърди се, че доколкото същият е албански гражданин и няма никакви данни по делото за неговото местопребиваване и трудова заетост, за неговите доходи, за това дали същият е здрав или не, дали изобщо е работоспособен, то решението се явява необосновано и неправилно от гледна точка на критерия залегнал в чл.142, ал.1 СК – възможностите на родителя, който дължи издръжката. Твърди се, че именно с оглед липсата на данни за възможностите на ответника да заплаща издръжката, то решението е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда се също така, че МРЗ в Р.А. е доста по-ниска от тази в България – 93 евро, а в България е 332, 34 евро, поради което изводът на районния съд, че присъдения размер на издръжката няма да представлява проблем за ответника се явява необоснован и противоречащ на критерия, заложен в чл.142, ал.1 СК за възможностите на лицето, което я дължи. Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и намаляване на дължимата от АГР. Б. издръжка до размера на законоустановения минимум за страната от 162, 50 лв.

По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор на жалбата от адв.В.У., като пълномощник на В. АНГ. Н., в качеството си на законен представител на М.Е.А Б.. В отговора се твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна. Посочва се, че възраженията, направени във въззивната жалба относно размера на минималната работна заплата в Албания, това, че ответникът е албански гражданин и т.н. до този момент изобщо не са били правени в първоинстанционното производство. Твърди се, че страната е имала възможността да направи тези си възражения, тъй като несъмнено това не са новонастъпили или новооткрити факти и обстоятелства. Посочва се, че на основание чл.266, ал.1 ГПК е преклудирана възможността на жалбоподателя да направи посочените възражения относно присъдената издръжка. Твърди се, че в случай че страната е била направила тези възражения и съдът не се е произнесъл или страната счита, че мотивите на решението в тази част са погрешни, то това би било основание за обжалване пред въззивната инстанция, но в случая такива възражения или доводи изобщо не са били направени, поради което за РСБлагоевград е било практически невъзможно да се произнесе по тях или да ги обсъди.

Отделно от горното, в отговора се поддържа, че направените възражения са неоснователни.

Иска се от съда постановяване на решение, с което да се потвърди атакуваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.

В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят Б. се представлява от особения представител адв.Г.Б.-Я която поддържа подадената жалба и моли за постановяване на решение, с което размерът на издръжката се редуцира до минималния такъв.

В проведеното открито съдебно заседание, въззиваемата В. АНГ. Н., не се явява, а се представлява от адв.В.У., която по съществото на делото поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което моли за потвърждаване на атакуваното решение, като правилно 2 и законосъобразно.

Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, по следните съображения:

Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства.

Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, поради което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК към приетото за установено от фактическа страна в мотивите на първоинстанционното решение.

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0616/10.07.2008 г., издадено от О.Б. че детето М. АГР. Б. е родено на 15.02.2008 г. в М., Р.И, с ЕГН ********** и негови родители са В. АНГ. Н., с ЕГН ********** и АГР. Б., с дата на раждане 15.07.1967 г.

По делото е представена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, попълнена от В. АНГ. Н., в която е декларирала, че получава трудови възнаграждения в размер на 308, 66 лв. и общо 170, 00 лв. детски надбавки за двете си деца.

Не притежава недвижими имоти и МПС. Видно от Удостоверение № 00100116286/30.09.2020г., издадено от НОИ, ТД на НАП Благоевград В. АНГ. Н. е била периодично във временна нетрудоспособност, като е получавала парично обезщетение.

Видно от справка - данни за осигуряване от НАП, В. АНГ. Н. през 2020 г. е трудово ангажирана, като работи по трудово правоотношение на 4 часов работен ден с осигурителен доход на месец от 306, 83 лв.

От служебна бележка №242/30.07.2021 г., издадена от Седмо средно училище "К.Ш." Б се установява, че детето М. АГР. Б. е записан като редовен ученик за учебната 2020/2021 г. в 6г клас.

В показанията си по делото свидетелката В. Н., майка на В.Н. и баба на детето, сочи, че дъщеря й от м. юни 2014 г. си е тук в България, като преди това живеела в И.. Живее с нея в един апартамент. Заявява, че В.Н. има две деца – М. АГР. Б. и А.Д.Г.. Свидетелката твърди, че от 2011 г. нямат никаква връзка с бащата на М., с който от 2005/2006 г. дъщеря й живеела на семейни начала в И.. Свидетелката заявява, че детето М. учи в VII Основно училище, като сега ще бъде за седми клас. М. посещава извънкласно обучение по хандбал, като три 3 пъти в седмицата има тренировки, ходи и на състезания, което е свързано с разноски.

Таксите във връзка със състезанията си ги заплащат, когато ходи на състезания заплащат 20 лв., а иначе месечната такса е в размер на 30 лв. Свидетелката заявява още, че като всяко дете и М. си има своите потребности, дават му пари за кино, посещава един клуб по Делта планер, но рядко. Сочи, че средствата за ток и храна изцяло са поети от нея и съпруга й, който работи в чужбина, като и грижите по детето М. са поети от двамата. Свидетелката Н. сочи и че сега в момента е в по-стабилно общо здравословно състояние детето, но миналата година бил доста често болен. Пиел антибиотици, има и алергия, поради това често сменяли антибиотиците. Споделя, че майката на детето отглежда другото дете, като работи в зеленчуков магазин и парите, които получава не й достигат. Майката е правила опити да намери бащата на М. чрез негови близки и роднини, но не казват къде живее. Последно близки преди година и половина са видели бащата на детето в И.. Той не се интересува от детето. Нямат сведения дали бащата на детето работи и получава някакви доходи.

Свидетелката Л.Н., баба на В.Н., заявява, че майката и детето живеят с нейните родители, като В. има две деца А. и М., които са от различни бащи. Свидетелката заявява, че не знае къде живее бащата на М., виждала го е два - три пъти, последния път, когато бил четвъртият рожден ден на М.. Свидетелства, че майката и бащата на В. й помагат финансово и при отглеждането на двете деца. В. работи в зеленчуков магазин. М. е сега 6 клас и ще бъде 7 клас, като учи в VII Основно училище. Свидетелката сочи, че отначало детето много често като малък боледувал, но към настоящия момент не боледува така често. Не е разбрала дали М. спортува, много напълнял и много бързо израства дрехите. Къса дрешките си. Баба му закупува дрехите за него. Майка му купува раница за училище. Купува му и книги, но повече в помощ са от бабата и дядото на детето.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като ги прецени внимателно във връзка с възможната им заинтересованост, но намира същите за достоверни, непротиворечиви, подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал.

От изготвения и приет в съдебно заседание социален доклад на ДСП - гр. Благоевград се установява, че детето М. е родено от съвместното съжителство на В.Н. и АГР. Б., като от 2008 до 2011 г. са живели в И.. Детето е било на 3 години, когато родителите се разделят. От тогава до настоящия момент контактите им са прекъснати, бащата по никакъв начин не се е обаждал да се интересува от детето и не е изпращал средства. Посочено е в социалния доклад, че детето М. Б. е на 13 г., здраво е, има личен лекар и педиатър, като майката е поела изцяло грижите за него, като осигурява основните му потребности от храна, облекло, отопление, постоянен надзор. Посочено е още, че не страна от тежки хронични заболявания, няма специални здравни и образователни потребности. Не посещава извънкласни занимания. Майката на детето се подпомага в отглеждането на децата и финансово от нейните родители. Детето живее с майка си и сестра си, баба си и дядо си в жилище, собственост на сестрата на В.Н., като хигиенно-битовите условия са добри.

Пред въззивния съд също е представен социален доклад от Д."С.П."Б, с който се поддържа предходно представения такъв пред районния съд.

4

При така установените факти, РС-Благоевград е приел от правна страна, че искът по чл.143, ал.2 СК е допустим и основателен за сумата от 210 лв., за което е изложил подробни съображения.

Благоевградският окръжен съд намира, че решението е правилно в атакуваната част.

Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл.142, ал.1 СК.

Настоящото производство е образувано след 01.10.2009 г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата. С Постановление №331 от 26.11.2020 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2021 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 650, 00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 162, 50 лева., като съдът не е обвързан от определени максимални размери и може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.