Решение № 416 от 28.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Пловдив, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20255300900641 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР.

„ВОЛЕНТА КОЗМЕТИКС“ ЕООД ЕИК 205841176 гр. Пловдив иска отмяна на Отказ № 20251010131857 от 13.10.2025г. на АВ – ТР, постановен по Заявление вх. № 20251010131857 от 10.10.2025г. за вписване увеличаване на капитала и обявяване на актуализиран учредителен акт.

Твърди, че отказът е незаконосъобразен, защото увеличаване на капитала с вземане на съдружник за направена допълнителна парична вноска по чл.134 от ТЗ не представлява непарична вноска по смисъла на чл.72 – чл.73 ТЗ и не подлежи на оценка от три вещи лица. Допълнителната парична вноска служи за постъпване на нови парични средства в дружеството, има строго определена цел и може да се разходва само по предназначение, но това не променя правната й същност на форма на кредитиране на дружеството, в резултат на което то става длъжник на съдружника. При увеличаване на капитала с допълнителна парична вноска се ликвидира дълга на дружество срещу предоставени от капитала му дялове и по този начин се извършва изплащане на дълга като вид прихващане, за което в ТЗ няма забрана.

Вноската е парична, макар и допълнителна, за това не стои въпроса за приложението на чл.72 и чл.73 от ТЗ. Позовава се на представена съдебна практика. Касае се за номинално увеличаване на капитала със средства на 1 дружеството. Позовава се на представени с жалбата нови писмени материали – решения на ЕСК от 2019г .и 2020г. по чл.134 от ТЗ и платежни нареждания за изпълнение на тези решения, както и на депозираните счетоводни документ, според които допълнителните парични вноски са заприходени в сметка 493 „Разчет със собствениците“.

Ангажира доказателства.

АВ – ТР в писмено становище намира жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли по изложените в отказа мотиви. Претендира юрисконсултско възнаграждение от 150лв.

Жалбата е допустима, защото изхожда от заявителя пред търговския регистър, по чието искане е постановен отказ. Отказът е от 13.10.2025г., жалбата е входирана на 17.10.2025г., поради което срокът от седем дена е спазен.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Дружеството – жалбоподател е EООД с капитал от 1 000 лв. От сега представените писмени материали се установява, че с поредица от решения на ЕСК през 2019г. и 2020г. по чл.134 от ТЗ е поето задължение да се направят допълнителни парични вноски поради временна необходимост от парични средства за дейността на дружеството като всички подлежат на връщане в срок до 31.12.2030г. Приложени са платежни нареждания, според които в деня на взимане на решенията са извършени парични преводи от ЕСК в полза на дружеството. Това са: решение от 11.10.2019г. за парична вноска от 20 000лв. и преводно нареждане от 11.10.2019г. за същата сума, но без вписано основание за плащането; решение от 11.03.2020г. за 20 000лв. и преводно нареждане от 11.03.2020г. за същата сума вече с вписано основание чл.134 от ТЗ – помощ; решение от 07.05.2020г. за 10 000лв. и преводно нареждане от 07.05.2020г. за 10 000лв. с основание – захранване; решение от 11.06.2020г. за 4 000лв. и преводно нареждане от 11.06.2020г. за 4 000лв. без вписано основание за превода; решение от 17.06.2020г. за 5 000лв. и преводно нареждане от 17.06.2020г. за същата сума без вписано основание за превода; решение от 08.07.2020г. за 20 000лв. и преводно нареждане от 08.07.2020г. за 20 000лв. без вписано основание за превода. Общият размер на допълнителните парични вноски по решенията е 79 000лв. В Главна книжа на дружеството за 01.01.2019г. – 31.12.2019г. сметка 493 Разчети със 2 собствениците е с дебит 20 000лв. В Главна книга за 01.01.2020г. – 31.12.2020г. сметка 493 Разчети със собствениците е с дебит 59 000лв. Сумите фигурират в счетоводните баланси към 31.12.2019г. и към 31.12.2020г. в пасива като други задължения, но до 1 година, въпреки че падежът им е до 31.12.2030г., и в отчета за паричните потоци по шифър 61552 – парични потоци от допълнителни вноски и връщането им на собствениците.

С Протокол – решение от 09.10.2025г. ЕСК е взел решения за увеличаване на капитала с направените допълнителни парични вноски общо от 79 000лв. от 1000лв. на 80 000лв., разпределени в 800 дяла /би трябвало да са 8000дяла/ по 10 лв., и е приел актуализиран учредителен акт, в който – чл.5 Капитал, е записан само новия размер от 80 000лв., разпределен в 8000 дяла /което е нещо различно от взетото решение, но е математически вярно като запис/ по 10лв., внесен изцяло. Посочено е, че се допуска извършване на увеличаване на капитала чрез внесени допълнителни парични вноски, когато за това е взето решение от едноличния собственик на капитала. Липсва запис, че с решение от 09.10.2025г. капиталът е увеличен с допълнителни парични вноски, с опис по дати и размер на същите, общо от 79 000лв., от ЕСК, както и че 1000лв. е първоначално внесен капитал като парична сума.

С обжалвания отказ длъжностното лице е приело, че допълнителните парични вноски по чл.134 от ТЗ са форма на заем от съдружник към дружеството и за това представляват вземане на съдружник от дружеството.

Не съществува пречка капиталът да бъде увеличен с това вземане на съдружника, но по аргумент от чл.73 ал.3 и чл.72 от ТЗ това е непарична вноска, при която следва да се спази реда по оценката й от три независими вещи лица, каквато липсва, както и същата да се опише в учредителния акт.

Също се е позовало на съдебна практика.

Отказът е законосъобразен. Съдът споделя изцяло посочените в него мотиви и цитираната съдебна практика.

Няма спор, че след като съдружник/ЕСК извърши допълнителна парична вноска в ООД/ЕООД по реда и въз основа на решение по чл.134 от ТЗ, той става кредитор на дружеството за вземане в размер, посочен в решението на ОСС и съобразно реалното му изпълнение. Еднозначно е и тълкуването в съдебната практика на института на чл.134 от ТЗ, при който между дружеството и съдружника/ЕСК възниква заемно правоотношение по повод 3 на дадените и подлежащи на връщане суми.

Като вид вземане по гражданско правоотношение, и вземането на съдружника по повод направените допълнителни парични вноски може да бъде обект на цесия и други форми на разпореждане, защото е имуществено право.

Всеки имуществен актив е оценим, т.е. има определена парична стойност в даден момент. Но оценимата парична стойност на паричните вземания не е еквивалентна на размера им. Това са две различни понятия и те не са еднозначни. Едно парично вземане за сума в размер на 100 хил.лв. с настъпил падеж, с длъжник неплатежоспособно дружество, може да има много ниска оценка за стойност в сравнение с парично вземане в размер на 100 хил.лв. с настъпил падеж с длъжник – платежоспособно дружество. Касае се за две различни понятия.

Паричното вземане не е еквивалентно на паричната сума, за която е, и не представлява пари в брой, а е имуществено право.

При капиталовите дружества е възможно капиталът да бъде увеличен както с пари в брой, които се внасят по банковата му сметка, така и с парично оценими имуществени права. В последния случай сме изправени пред разпоредително действие с имущественото благо с транслативни последици – носителят на имущественото право го прехвърля в патримониума на дружеството, т.е. разпорежда се с него.

Когато капиталът ще се увеличава не с парична вноска в брой, а с оценими имуществени права, законът в чл.72 от ТЗ изисква да се извърши оценка на тези права от три независими вещи лица. Целта е защита както на другите съдружници, така и на останалите участници в търговския оборот и на кредиторите, че стойността на имущественото благо обективно е тази, с която капиталът нараства.

В чл.73 от ТЗ се посочва реда, по който се прехвърлят имуществените права от вносителя им на дружеството, защото това е разпоредително действие, и е с облекчена форма. То се извършва с дружествения договор/учредителния акт чрез описание на придобитото от дружеството имуществено право, стойността му и размера на капитала и дяловете, които се придобиват срещу него. Т.е. действието е възмездно, а не дарствено, и поради 4 това се търси еквивалентност на стойността на даденото имущество срещу получените дялове, която еквивалентност се гарантира като спазена от изготвената оценка по чл.72 от ТЗ.

Когато се прехвърлят вземания, чл.73 ал.3 от ТЗ казва, че вноската се извършва с дружествения договор, съответно с устава, като вносителят прилага доказателства, че е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането. Изискването за съобщение не се прилага, когато вземането е срещу самото дружество. Видно е, че нормата допуска апорт да се извърши и с вземане срещу самото дружество. Но това не променя правната природа на вземането, било то и по чл.134 от ТЗ, на имуществено благо/имуществено право, с което носителят се разпорежда в полза на дружеството, което имуществено благо не представлява пари в брой към момента на апорта /било е пари в брой в един минал момент, когато заемът като реална сделка се е осъществил чрез дадените заемни средства от съдружника/, поради което следва да се оцени, за да се види към момента на апорта каква е обективно стойността му и дали увеличеният размер на капитала реално е покрит, респективно еквивалентни на стойността му ли са придобитите дялове от капитала.

Погасяване на задължението по чл.134 от ТЗ на дружеството не е в резултат на изпълнение, а в резултат на сливане в едно качество на длъжник и кредитор: след апорта дружеството става носител на вземане към самия себе за задължение, което има. Спрямо съдружника, погасяване на вземането му е в резултат на даване вместо плащане с негово съгласие – получава дялове от капитала на длъжника, еквивалентни на стойността /а не на размера/ на вземането.

Прегледът на съдебната практика води до извод, че посочените в жалбата решения са изолирани, епизодични, а не трайна и константна съдебна практика, поради което не се споделят по изложените мотиви. За това отказът следва да се потвърди.

Допълнителен мотив за отказ е и обстоятелството, че в представения учредителен акт не е изпълнено изискването на чл.73 ал.3 от ТЗ за описание на апортираното вземане. В чл.5 на представения актуализиран учредителен акт липсва каквото и да било описание на вземанията, с които капиталът се увеличава със 79 000лв., чрез изброяване на решенията на ЕСК по чл.134 от 5

ТЗ по дати и размер на внесените суми, както и падеж за връщане на вземанията.

Възприетата практика на ВКС е, че производството както пред АВ – ТР, така и пред съда е охранително, а в охранителните производства разноски не се присъждат на основание чл. 541 от ГПК, поради което разноски по настоящото производство не се разпределят.

Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20251010131857 от 13.10.2025г. на АВ – ТР, постановен по Заявление вх. № 20251010131857 от 10.10.2025г. на „ВОЛЕНТА КОЗМЕТИКС“ ЕООД ЕИК 205841176 гр. Пловдив за вписване на увеличени на капитала и обявяване на актуализиран учредителен акт.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с жалба в срок от една седмица от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 6