Решение № 139 от 03.02.2020, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№

…………… гр.Русе, 03.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Мирослав

Йорданов при секретар Наталия Тодорова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2196 / 2019 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 459898 / 28.08.2019 г. на директора на Офис (дирекция) за обслужване - Русе при ТД на НАП - Варна, с което на "УНИКАТ 69" ООД на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

В жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като е незаконосъобразно.

Въззиваемата страна изразява становище, съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

Русенската районна прокуратура, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Подлежи на разглеждане по същество и основателна.

На 05.06.2017 г. в гр.Русе при извършена проверка било установено, че "УНИКАТ 69" ООД, като данъчно задължено юридическо лице, не е изпълнило задължението да подаде годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2016 г. в компетентната ТД на НАП-гр.Варна, Офис –

Русе, в законоустановения срок до 31.03.2017 г.

По тази причина на 22.06.2017 г. срещу дружеството бил съставен АУАН № F308503. Впоследствие, поради неиздирване на извършителя на нарушението административнонаказателното производство било спряно на 10.08.2017 г. на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. На 22.07.2019 г. актът бил връчен на представляващ дружеството, а по-късно било постановено и атакуваното пред съда наказателно постановление.

Изложената релевантна за делото фактическа обстановка се извежда след анализ на събраните гласни и писмени доказателства.

Настоящият състав намира, че преди спирането на производството по чл. 43, ал.6 от ЗАНН не е било изпълнено законовото изискване за щателно издирване на нарушителя, въпреки извършените от органите на НАП две посещения на адреса, на който се е намирало седалището и адреса на управление на дружеството. В случая АУАН след съставянето му и преди спирането на производството не е бил изпращан на общинската администрация по местонахождението на нарушителя или на съответната служба на МВР за предявяване и подписване, както изрично предвижда разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗАНН. Иначе казано, наказващият орган не е изчерпал всички възможни и необходими процесуални действия за намиране на нарушителя, преди издаването на акта за спиране на производството и не са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен. Поради това не може да се приеме, че на 10.08.2017 г. е извършено законосъобразно спиране на производството. АУАН е съставен на 22.06.2017 г., което от своя страна сочи, че давностният шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е бил отдавна изтекъл към 28.08.2019 г. - момента на издаване на процесното наказателно постановление, когато вече е била погасена възможността наказващия орган да реализира провамощията си по административнонаказателното производство. Констатираното нарушение в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието е от категорията на съществените и представлява основание за отмяна на атакуваното пред съда наказателно постановление. В този смисъл са Решение № 2326 от 30.11.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2992/2018 г., Решение № 881 от

25.05.2017 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №

619/2017 г. и Решение № 317 от

19.02.2015 г. на АдмС - Пловдив по к. н. а. х. д. №

3386/2014 г.

Наред с изложеното е налице и материална незаконосъобразност, тъй като наказателното постановление е необосновано.

За да понесе дружеството – жалбоподател административнонаказателна отговорност за подобно нарушение е необходимо да е осъществявало дейност през 2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.4 от ЗКПО, в редакцията ѝ в сила към процесния период, годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Според разпоредбата § 1, т.30 от ПЗР на Закона за счетоводството, предприятия, които не осъществяват дейност през отчетния период са тези, за които едновременно са налице следните условия: а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

В конкретния случай няма доказателства, че дружеството е осъществило някое от горните дейности, за да се приеме, че е развивало дейност. Следва да се отбележи, че в тежест на административнонаказателния орган е да докаже извършеното нарушение. След като от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин, че дружеството – жалбоподател е извършвало сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; че спрямо него са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; че е осъществявало дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба или че е осъществявало покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби, наказателното постановление се явява необосновано.

В тежест на наказващия орган е да докаже твърденията си, подкрепени с доказателства, по такъв начин, че да изключва каквото и да било съмнение относно наличието на съществените елементи от обективната страна на състава на нарушението. Недопустимо е административнонаказателната отговорност да се ангажира въз основа на предположения.

С оглед изложеното наказателното постановление подлежи на отмяна.

Мотивиран от така, съдът

Р Е

Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 459898 / 28.08.2019 г. на директора на Офис (дирекция) за обслужване - Русе при ТД на НАП - Варна.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: