Определение № 2703 от 22.05.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1629/2025
- Вид
- Определение № 2703
- Подписан
- 22.05.2026
- В сила
- 22.05.2026
- Състав
- Снежанка Николова, Соня Найденова, Гергана Никова
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, предл. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, предл. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, предл. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 296, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.37 и 98 · Закон за собствеността
- чл.37 и 98 · Закон за собствеността
- чл.40, ал.1 · Закон за устройство на територията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2703 гр. София, 22.05.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Снежанка Николова
Членове:
Гергана Никова
Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002101629 по описа за 2025 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по допустима касационна жалба от А. В. Р., подадена чрез адв. Н. М. от АК – С., срещу въззивното решение № 39/11.02.2025 г. по в. гр. д. № 444/2024 г. на ОС-Смолян, в частта с която, в резултат на частично потвърждаване на първоинстанционно решение № 162/29.07.2024 г., по гр.д. № 396/2023 г. на РС – Мадан, е признато за установено по отношение на А. В. Р., че Т. М. Х. и В. Д. Х. са собственици на избено помещение № * с полезна площ 6.04 кв.м. (5,22 кв.м. съгласно СТЕ), находящо се на 3 (трето) ниво, при граници и съседи: избено помещение № * и коридор, принадлежност към самостоятелен обект с идентификатор *****, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.*, ап.*, който се намира на етаж 5-ти в сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 64.65 кв.м., и е осъдена ответницата да предаде на ищците владението върху същото гореописано избено помещение № *.
В останалата част въззивното решение е влязло в законна сила като необжалвано – чл. 296, т.2 ГПК.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли въззивното решение да се отмени и предявения иск да бъде отхвърлен. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличието на основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал.
1, т. 1 и т.3 и ал.2, предл. последно ГПК.
Насрещните страни в касационното производство Т. М. Х. и В. Д. Х. чрез процесуалния си 1 представител адв.Д. М. от АК - С., оспорват жалбата с писмен отговор.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Установено е, че ищците Т. М. Х. и В. Д. Х., с Договор от 16.04.1992 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти, сключен с община Мадан, са придобили правото на собственост, върху апартамент № *, находящ се в [населено място], ул.Р., ет.*, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 64,65 кв.м., с прилежащо избено помещение № *, с полезна площ 6.04 кв.м. и 4,121 ид.ч. от общите части на сградата. Това жилище по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-6/25.01.2010 г. на Изп.директор на АГКК, с последно изменение от 20.10.2023 г., е с идентификатор ***** с площ от 64,65 кв.м. със същите горепосочени прилежащи избено помещение № * и ид.части. Не се спори, че ответникът А. В. Р. е собственик на основание договор за покупко-продажба с нотариален акт № 189, дело № 180/28.08.2023 г. на нотариус Н. Д., на друго жилище в същата сграда, описано в легитимиращия нотариален акт като самостоятелен обект в сграда *****, на втори етаж на сградата, с площ 64.65 кв.м., ведно с прилежащи към обекта избено помещение № * - второ ниво, с полезна площ 3.16 кв.м. и граници и съседи: избено помещение № * и коридор, и 4,2095 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Този недвижим имот ответницата е закупила от продавача Д. Б. Д., а последният е станал собственик на продадения имот по дарение от родителите си Р. П. Д. и Б. Д. Д. с нотариален акт за дарение № 114 от 19.08.2016 г., дело № 108/2016г. по описа на нотариус С. Б..
Родителите Д. са закупили имота в режим на СИО с Договор от 06.07.1993 г. с община Мадан за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, в който договор имотът е описан като апартамент № * на втори етаж, находящ се в [населено място], [улица], състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 64,5 кв.м., с прилежащо избено помещение № * на второ ниво с площ 3,16 кв.м., ведно с 4,2095 % ид. ч. от общите части на сградата.
Описани са във въззивното решение подробно установените от вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза обстоятелства, относно липсата на архитектурен проект за строеж на блок № * на [улица]в [населено място], и извършеното заснемане на блока през 1991-1992г. от фирма „Инвеста" ООД с цел продажбата на самостоятелните обекти в 4 чертежа, от което е видно, че на първо ниво има складови помещения и 11 изби, на второ ниво има един апартамент, магазин и изби с номера от 12 до 22, на трето ниво има три апартамента и изби с номера от 23 до 30, и на четвъртия чертеж са заснети останалите нива и тъй като апартаментите са еднакви, на чертежа са посочени номерата им, както са един над друг. В ценообразуване на обектите и в оценителните протоколи за ап.21 и ап.9 са записани и прилежашите им мазета: съответно № 25 за ап.21, и № 17 за ап.9, също и размерите на тези мазета. Отразени са и констатациите на вещото лице от извършения оглед на място, снетите размери и състояние на двете мазета, и преценката на вещото лице за съответствие на мазето, до което е бил предоставен достъп от ответницата, с избата, отговаряща на заснемането на изба № 25 от „Инвеста“ ООД, въпреки разминаване в 2 размерите и светлата площ на мазе № * по заснемането от „Инвеста“ ООД – 3.02/2,00м. и 6,04 кв.м., с тези, които на място вещото лице е установило - 2.00/2.61м. и 5,22 кв.м. Към заключението на вещото лице са приложени 2 бр.схеми -на втори ниво с изба № 17, и на трето ниво с изба № 25. При изслушване в съдебно заседание от 10.04.2024 г. вещото лице е посочило, че няма друга изба с площ от 6.04 кв.м.
Отразени са и дадените от ищците отговори на поставени въпроси по реда на чл.176, ал.1 ГПК относно обстоятелствата, при които ищците са предоставили временно своето мазе № 25 за ползване от своите съседи семейство Джалови / родителите на праводателя на ответницата/ след като последните закупили жилището си в блока, където всички живеели преди това като наематели, както и причините, поради които мазето не им било върнато и започнали ищците преди 3-4 години да ползват мазето на Д. Обсъдени са и показанията на свидетелите Р.-баща на ответницата, свид.К. – също живущ в блока, и тези на свид.Д. Д.праводател на ответницата.
В обхвата на направената преценка за правилност по чл.269, изр. второ ГПК относно мазе № *, въззивният съд е посочил, че спорът между страните се свеждат до това дали с представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.04.1992 г. ищците са придобили собствеността върху избено помещение № *, находящо се на трето ниво от процесната сграда, и което се ползва от ответницата, както и дали същото избеното помещение е придобито по давност от нея.
Въззивният съд е кредитирал заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице е констатирало, че е налице идентичност между придобитото от ищците Т. М. Х. и В. Д. Х. избено помещение № * с Договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.04.1992г. и ползваното от ответницата избено помещение, находящо се на трето ниво от процесната сграда. Съдът се е позовал на общото правило, че складовото (избеното) помещение е прилежаща част към жилищен обект, то няма самостоятелен статут и поради това винаги следва правата на собственост на жилището, което обслужва, поради което ищците се легитимират като собственици на изба № *, която са закупили с Договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.04.1992 г. като прилежащо складово помещение към ап. № *. Оплакванията в жалбата на ответницата, че липсва идентичност между закупеното от ищците мазе с това, което тя е получила от нейния продавач, и липсва индивидуализация на изба № * в договора на ищците от 16.04.1992 г., тъй като няма одобрен архитектурен проект и на вратите на избените помещения няма номерация, са приети за неоснователни. За този извод съдът е реферирал към приложените към заключението на вещото лице схеми, изготвени при заснемането от „Инвеста“ ООД, на второ и трето ниво на избените помещения в процесната сграда, от които се установява местонахождението на изба № * на трето ниво и на изба № * на второ ниво, както и на заключението на вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание по реда на чл. 200, ал.2 ГПК за идентичност на закупената от ищците изба № * и ползваната от ответницата изба на трети ниво, основано на направения оглед на място и съответствието на изба № * със заснемането извършено от „Инвеста“ ООД. В тази насока съдът се е позовал и на показанията на свид. Р.-баща на ответницата, според които при изповядване на сделката 3 пред нотариуса на 28.08.2023 г., на която е присъствал и свидетеля, нотариусът е прочел съдържанието на нотариалния акт и е попитал страните съгласни ли са, като дъщеря му е потвърдила, че е съгласна да закупи мазе № * на второ ниво.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответницата Р., че е придобила собствеността на процесната изба № * на основание давностно владение от закупуването на ап.№ *, към което своето владение е присъединила владението на праводателя си Д. Д., считано от 19.08.2016 г.- когато процесният апартамент му е дарен, а преди това владението на родителите му Б. и Р. Д., считано от закупуването от последните на апартамента с договор за продажба на държавен недвижим имот от 06.07.1993 г., т.е повече от 30 години. От показанията на св. Д. Д. е установено, че същият е предал ключовете от апартамента и от избата на трето ниво на купувача А. Р., след сделката мужду тях. От разпоредбите на чл.37 и 98 от ЗС е изведено, че избените помещения не са самостоятелни обекти на правото на собственост, а представляват придадени към жилищните обекти складови помещения и следват собствеността на жилището, при което същите биха могли да бъдат придобивани по давност или на друго основание, но само от лице, притежаващо самостоятелен обект на собственост в същата сграда в режим на етажна собственост и то при условие, че това избено помещение не е единственото складово помещение на друг самостоятелен обект в сградата,за който по закон задължително се предвижда наличието на такова. В този контекст, предвид установеното, че в случая процесното избено помещение № * е единственото складово помещение към апартамент № *, закупен от ищците с договора от 16.04.1992г., описано е в него, то е прието, че собствеността върху същото следва собствеността върху жилището и е невъзможно придобиването му по давност от друго лице, дори последното да притежава жилище в същата сграда. Затова дори да го владели с намерение за своене, праводателите на ответницата и самата тя не биха могли да го придобият по давност. В тази връзка като неоснователно е прието и възражението на ответницата, че в сградата има повече избени помещения от броя на апартаментите, тъй като изба № * е единственото складово помещение към ап.№ * и е невъзможно придобиването й по давност, тъй като това би лишило собствения на ищците самостоятелен обект от складово помещение, в противоречие с изискванията на закона - чл.40, ал.1 от ЗУТ. А обстоятелството, че ищците са ползвали избено помещение № *, след като Д. са отказали да им върнат тяхното избено помещение № *, не би могло да ги направи собственици, тъй като те също са били държатели, а освен това не са претендирали да са станали собственици на това избено помещение на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
По изложените съображения въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния съд в обжалваната част относно собствеността на мазе № *.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането на касатора за допускане касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, по които се твърди въззивното решение да е постановено в противоречие с практиката на ВКС :
1/ Допустимо ли е съдът да се позовава в решението си на факти и обстоятелства, непосочени в исковата молба? - противоречие с решение № 212/07.11.2019 г. по гр.д. № 4
Разпечатката съдържа 25 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/451a482c-1cc2-430d-a89c-163a0ba6d499