Решение № 1204 от 14.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20263110201915 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Т. Т. А. ЕГН **** подадена чрез адв. К. Т. против Електронен фиш серия К № 9250241 на ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП извършено на 14.04.2024год. му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че така издаденият ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. На първо място сочи, че нямало надлежно връчване на ЕФ. Твърди, че ЕФ бил бланкетен и не съдържал всички изискуеми реквизити, както и че липсвали доказателства в подкрепа на нарушението обективирано в ЕФ. Не бил приспаднат и толеранса от 3% допустима техническа грешка. Счита, че в случая следвало да се състави АУАН, а не ЕФ. Моли ЕФ да бъде отменен.

Алтернативно отправя искане за изменение на ЕФ като се приеме, че нарушението не е извършено в условията повторност. Моли за присъждане на направените разноски.

В съдебното производство въззивникът се представлява от адв. К. Т., която във фазата по същество моли ЕФ да бъде отменен по съображенията изложени в жалбата, като сочи, че били допуснати редица процесуални нарушения, както и че била изтекла давността за налагане на наказание.

Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното 1 заседание, представител не се явява.

По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л.-А., в които същата изразява становище за законосъобразност на издадения ЕФ и моли същият да бъде потвърден като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, при отмяна на ЕФ и поискано присъждане на адвокатско възнаграждение от ответната страна, отправя искане за определяне на такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 9250241 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 14.04.2024год. в 21:40часа, в гр. Варна по бул. „Васил Левски“ в посока бул. „Княз Борис І“ срещу стадион Варна при ограничение на скоростта 50км./ч., с МПС – л.а. „Шевролет Авео“ с рег. № *** е извършено нарушение за скорост като автомобилът бил управляван със скорост 61км./час или превишение 11км./час. и нарушението било установено с АТСС (ARH CAM S1) с № 11743с9. Като собственик/ползвател на автомобила бил вписан въззивникът Т. Т. А.. Посочено било, че е нарушена нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП и е наложена санкция глоба в размер на 100лв. на основание чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДП. Посочено било също така, че нарушението е било извършено повторно в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/7182630 на 04.05.2023год.

Като доказателства към АНП са приложени снимка от нарушението, Протокол за използване на АТСС рег. № 819р-14645/14.04.2024год., протокол от проверка № 074-СГ-ИСИС/05.06.2023год., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 с приложение към него, справка от АИС – КАТ за собственост на МПС, ЕФ Серия К № 7182630 с разпечатка от АИС – АНД, декларация по чл. 188 от ЗДП с копие на СРМПС на въззивника и контролен талон.

Като доказателство в хода на съдебното следствие са допълнително приобщени справка за нарушител, както СД съдържащ 5бр. снимки на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания 2 акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП в редакцията към датата на нарушението посочена в ЕФ, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания описани по-горе.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

След като прецени събраните по делото доказателства съдът счете, че материалния закон е приложен правилно. По категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че е реализирано нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДП като разрешената скорост за движение в населено място е 50км./час, а автомобилът управляван от въззивника се е движел с превишение от 11км./час.

Нарушението е било установено с годно автоматизирано техническо средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение АТСС (ARH CAM S1) с № 11743с9 и при спазване на изискванията предвидени в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В тази насока са приложените към делото протокол за използване на АТСС (приложение към чл.10, ал.1) 3 протокол за използване на АТСС рег. № 819р-14645 придружен със снимка на разположение на АТСС и съдържащ всички формални реквизити предвидени в наредбата, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 валидно до 07.09.2027год. и Протокол от проверка № 074-СГИСИС/05.06.2023год. от проверка на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. В случая следва да се отбележи, че периодичността на последващите проверки на средствата за измерване към които спада и процесната АТСС се определят със Заповед на председателят на ДАМТН и такава заповед е издадена – заповед № А-616/11.09.2018год.. Съгласно същата скоростомерите подлежат на последваща проверка след една година.

От приложената към АНП снимка от нарушението и показанията на радара е видно, че техническото средство е отчело скорост на движение 64км/час, а въззивникът е наказан за движение със скорост 61км/час, което безспорно показва, че при определяне на доказаната скорост на движение АНО е взел предвид и допустимата регламентирана в ЗИ грешка, каквото задължение е и вменено с нормата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е бил определен коректно от органите на МВР доколкото видно от приложените по делото справка от АИС първоначална регистрация, декларация по чл. 188 от ЗДП и приложени към нея СРМПС и контролен талон към него издадени на името на въззивника, именно последният е бил посочен от собственика на МПС-то като лицето, което е управлявало автомобила на посочената в ЕФ дата. Този факт впрочем не се и оспорва от защитата.

Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в разпоредбата на чл. 182, ал.1 от ЗДП, като за конкретното превишаване от 11км/ч законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.2 от същия текст е предвидил санкция глоба в размер на 50лв. (за превишение на скоростта от 11 до 20 км/ч.). От друга страна в случая отговорността на въззивника е ангажирана на осн. чл. 182, ал. 4 от ЗДП , която норма в редакцията към датата на нарушението гласи, че за нарушението по ал. 1, т. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 1-5 което е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.

1, т. 6 и ал. 3, т. 6 предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В случая АНО е определил наказание съобразно нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДП за повторно нарушение на разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДП като обусловил повторността с наличието на предходен фиш за същото нарушение, а именно ЕФ К/7182630.

4

Съгласно параграф 6, т. 33. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Към настоящия момент обаче нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДП е изменена (ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 .) като е отпаднала наказуемостта за повторни нарушения по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДП, доколкото в сега действащата разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДП наказание за повторност се предвижда единствено за деяния по чл. 182, ал. 1, т. 5 и 6, както и за тези по ал. 2, т. 6 и ал. 3, т. 6. При това положение и след настъпилата нормативна промяна законодателят не предвижда отпадане на наказуемостта на процесното деяние, а е налице по-благоприятен закон за дееца, съобразно нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Въззивникът следва да понесе санкция по основния състав на нарушението, а именно по чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДП.

Горното налага извод за изменение на ЕФ съобразно нормата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН като на въззивника бъде определено наказание съобразно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДП, а именно глоба в размер на 50лв.

Доколкото тази санкционна разпоредба предвижда наказание във фиксиран размер, обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН се явява безпредметно.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение не се отличава по никакъв начин от всички останали нарушения от този вид. Напротив нарушението е типично, а видно от приложената справка за нарушител въззивникът е бил многократно наказван за нарушения по ЗДП в това число и такива свързани с движение с превишена скорост.

Що се касае до наведеното в жалбата бланкетно възражение, че в случая не е следвало да бъде издаван ЕФ то не се споделя от съда.

Съгласно ТР № 1 от 26.02.2014год. по т.д. № 1/2013год. на ВАС издаването на ЕФ е строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства, със съответните обозначения за съществуването им (чл. 165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДП), които работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в случая е необходимостта от наличието на правила които да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства.