Решение № 1580 от 07.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1580 гр. Варна, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20223100502028 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 51618/28.07.2022г., подадена от „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК 131421443 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №47А, бл.В, ет.3, представлявано от С.Б. – изп. директор и Т.П.М.

– прокурист, срещу Решение № 2109/ 28.06.2022г., постановено по гр.д. № 16119 / 2021г. по описа на РС – Варна, 31 –ви състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията на „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК131421443, срещу ответника С. С. В. ЕГН********** от ************, да бъде прието за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото търговско дружество разликата над присъдената сума от 4 000лв. до претендираните 12 000 лв., представляваща изплатено от ТД като застраховател в полза на трето лице обезщетение за неимуществени вреди претърпени от С. Р. С. при причинено от ответника на 8.06.2018г. ПТП, при което той е управлявал МПС със съдържание на алкохол в кръвта от 3.21 на хиляда по време на действие на застраховка гражданска отговорност, сключена между страните по делото, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на сезиране на съда-5.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се излага, че решението в обжалванато му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорват се доводите на съда относно размера на обезщетението.

1

Неправилен бил изводът на съда, че претърпените от пострадалата травми не съответствали на платеното от застрахователя обезщетение. Твърди, че изводът за размера на справедливото обезщетение е правен и за него в решението следвало да бъдат изложени мотиви, от които да е видно как съдът стигал до този извод, такива мотиви в обжалваното решение липсвали. Сочи, че същността и целта на застрахователното обезщетение било, доколкото е възможно, да възмезди пострадалия за претърпените от него болки и страдания от претърпените телесни повреди и в тази връзка и след като били получили доброволна претенция от пострадалата били платили обезщетение в размер на 12 000,00лв., което било справедливо и обосновано. Молят съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново, с което да уважи исковете и да присъди разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Същият сочи, че решението в обжалваната част е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила. При постановяване на решението, съдът правилно бил установил фактическата обстановка по делото, което довело до формиране на правилни правни изводи, довели до частично уважаване, респ. частично отхвърляне на иска. Оспорва доводите във въззивната жалба, като сочи, че въззивникът не бил доказал фактите, които да обусловят претендирания размер на обезщетение. Претендира разноски, като представя договор за правна защита и съдействие.

В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява процесуален представител, като е депозирано писмено становище, с което се поддържа депозираната жалба, моли се за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. За въззиваемата страна се явява процесуален представител - адвокат, който оспорва жалбата, моли се да бъде оставена без уважение, изразява се становище по същество и се претендират разноски по представен списък.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по искова молба, подадена от „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК131421443 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №47А, бл.В, ет.3, срещу С. С. В.

ЕГН********** от ************, с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща изплатено от ТД като застраховател в полза на трето лице обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от С. Р. С. при причинено от ответника на 8.06.2018г. ПТП, при което той е управлявал МПС със съдържание на алкохол в кръвта от 3.21 на хиляда по време на действие на застраховка гражданска отговорност, сключена между страните по делото, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на сезиране на съда-5.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед от 09.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11460/2021 г. на ВРС.

В исковата молба ищцовото дружество „Групама застраховане“ ЕАД твърди, че на 2

08.06.2018г. в гр.Варна, на бул.„Сливница", малко преди кръстовището с бул. „Христо Смирненски", ответникът Ст.В., като водач на л.а.„******" с рег.№********, виновно реализирал ПТП с л.а.„********", с рег. №******, нанасяйки неимуществени вреди на водача на автомобила Св.Р.С.. За настъпилото ПТП е съставен по законоустановения ред протокол за ПТП №1649358/08.06.2018г. по описа на ОД МВР Варна, в който е отбелязано, че виновният за ПТП водач е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. За л.а.

„******", управляван от виновния водач Ст.В., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" при „Групама Застраховане" ЕАД, с полица № *******, валидна за срок от 10.03.2018г. до 10.03.2019г., с изплатена застрахователна премия. След получена регресна покана към „Групама Застраховане" ЕАД за изплащане на обезщетение за увредения л.а., в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на виновния водач, дружеството образува щета №66001800633, претенция 3, и с доклад по щетата одобрява за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение в размер на 12 000лв. Ст.В. е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, което обстоятелство е отбелязано в съставения протокол за ПТП. На основание чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, „Групама Застраховане" ЕАД има право на регрес срещу виновния водач за платеното от дружеството обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, които са в общ размер на 12 000лв. Ответникът е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Това обстоятелство е установено и от наказателен съд, по НОХД №2812/2018г. по описа на РС Варна. На основание чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, „Групама Застраховане" ЕАД има право на регрес срещу виновния водач за платеното от дружеството обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, които са в общ размер на 12 000лв. за платеното на Св.С. обезщетение. На ответника е изпратило регресна покана, но тъй като не последвало доброволно плащане на дължимото обезщетение предявили пред Районен съд Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№11460/2021г., по описа на Районен съд Варна, издадена е заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по настоящото производство. В срока за доброволно изпълнение срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 12 000лв., представляваща изплатено от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №66001800633, претенция 3, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №11460/2021г., по описа на РС Варна, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане и да се присъдят сторените по исковото и заповедното производства разноски.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че оспорва основателността на иска и размера на същия, предвид следните съображения: Протокола за ПТП №1649358/08.06.2018г. е съставен в 20ч. В интервала от 3 часа от настъпването на ПТП 3 до пристигането на полицейските служители и съставянето на протокола, ответникът и водачите на пострадалите МПС Б.Т.Б. и С. Р. С. прекарват на мястото на инцидента, заедно с пристигналите по-късно на мястото съпруг на С. С. и приятели на С. В.. В рамките на тези три часа С. се движи нормално, не се е оплакала да й е причинена някаква контузия, няма видими наранявания, не е споделила за възникнали болка или травма. След съставянето на полицейския протокол полицейските служители, преди всички участници в ПТП да се разотидат, изрично задават на водачите на пострадалите автомобили въпроса имат ли нужда от медицинска помощ, имат ли травми, като след получаването на отрицателен отговор и Б.Б., и С. С. се качват в автомобилите си и напускат мястото на инцидента. Описаната фактическа обстановка се потвърждава и от протоколите за разпит, съставени в рамките на досъдебното производство, инкорпорирано по НОХД №2812/2018г. по описа на ВРС, 37 състав, стр.7, 9, 10 и 11. При разпита на Св.С. в рамките на досъдебното производство, същата отново не заявява да са й нанесени травматични увреди, предполагащи търсенето на обезщетение на неимуществени вреди. Сравнявайки датите на представените писмени доказателства, очертава се едно закъснително „влошаване на състоянието" на пострадалата, особено засилено около датата на подаване на уведомление от страна на процесуалния представител на същата до „Групама Застраховане" ЕАД за претенция за средства за прегледи и лечение, което навежда на съмнение за злоупотреба с положението, в което се е озовал причинителят на ПТП, за който е безспорно доказано, че е бил с наличие на алкохол, респ. очаквано е да понесе отговорност за това. Оспорва наличието на причинноследствената връзка между причиненото от действията на ответника ПТП и евентуално настъпилите травми на третото лице, водач на пострадалото МПС, Св.С.. Счита, че от представените доказателства не може да се направи обоснован извод, че описаното състояние на пациента в амбулаторния лист от 11.06.2018г. и в медицинското заключение на съдебен медик от 12.06.2018г. категорично са пряко следствие от ПТП, претърпяно 4 дни по-рано, както приема лекарят-съветник на застрахователното дружество. По тези причини счита иска за лишен от основание и недоказан. Счита, че изплатеното от застрахователя обезщетение е силно завишено предвид вида на твърдените травми и периода на възстановяване от същите. Моли иска да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност ако бъде уважен, то моли претендираната сума да бъде редуцирана.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в 4 жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Видно е от приобщеното ч.гр.д. № 11460/2021 г. на ВРС, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С. С. В. ЕГН********** от ************, да заплати на „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК 131421443 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №47А, бл.В, ет.3, сумата в общ размер 12 000лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща изплатена главница по щета по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинено на 08.06.2018г. ПТП с вреда на трето лице, при което причинителят е бил под въздействието на алкохол в количества над допустимите по закон, както и 290 лв. – сторени по делото разноски.