Решение № 121 от 21.05.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Габрово, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20244200500179 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 ал.1 т.3 вр. с чл.437 ГПК.

Образувано е по жалба на Окръжен съд В.Търново против постановление на ДСИ при РС В.Търново от 8.01.2024 г., с което е прекратено производството по изп.дело № 20204110400300 спрямо А.С.Л..

Твърди се, че обжалваното постановление е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила. ДСИ неправилно приложил разпоредбата на чл.230 ал.2 ГПК, като прекратил производството спрямо единия длъжник, доколкото взискателят не посочил неговите наследници. В чл.433 ал.1 ГПК били изчерпателно посочени хипотезите, при които изпълнителното производство следва да бъде прекратено. В посочената разпоредба като основание за прекратяване на изпълнителното производство не било посочено смъртта на длъжника или непосочването в срок от взискателя на наследниците на починалия длъжник. Нямало и препращане към уредбата на чл.230 ал.2 ГПК. Поради това, ДСИ неправилно прекратил производството по отношение на единия длъжник, позовавайки се на чл.230 ал.2 ГПК, доколкото било общоприето в съдебната практика, че посочените основания за прекратяване на изп. производството в нормата на чл.433 ал.1 ГПК съдържат изчерпателно изброяване. В жалбата се твърди също, че в случай на смърт на длъжника е предвидено спиране на изп. производство, като не са посочени основания за възобновяване, но предвид разпоредбата на чл.428 ал.3 ГПК, следвало ДСИ на основание нормата на чл.7 ал.1 ГПК да установи наследниците и конституира същите в производството, доколкото изпълнителният лист имал сила и по отношение на тях.

Иска се да бъде отменено обжалваното постановление и да бъде указано на ДСИ да продължи действията по изпълнение.

В приложените мотиви ДСИ е изложил подробно аргументите си относно неоснователността 1 на жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата, мотивите на ДСИ и данните по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20204110400300 по описа на ДСИ при РС В.Търново е образувано по възлагателно писмо, придружено с изпълнителен лист, издаден в полза на Окръжен съд В.Търново, съгласно който А.С.Л. и Н. Т. Л. са осъдени да заплатят на Окръжен съд В.Търново държавна такса в размер на 53 135.82 лв. и 5 лв. за служебно издаване на изп. лист.

С постановление от 11.10.2022 г. ДСИ спира изпълнителното производство на основание чл.432 т.3 вр. с чл.229 ал.1т.2 ГПК, поради настъпила смърт на длъжника А.С.Л.. Постановено е на основание чл.230 ал.2 ГПК да се уведоми взискателя, че следва в шестмесечен срок от съобщението да посочи правоприемниците на починалия длъжник и адресите им, както и че при неизпълнение на това задължение, делото ще бъде прекратено. Съобщението за изготвеното постановление е получено от служител на взискателя на 14.10.2022 г.

С постановление от 8.01.2024 г. на ДСИ е прекратено производството по изпълнително дело № 20204110400300 по описа на ДСИ при РС В.Търново по отношение на длъжника А.С.Л., тъй като взискателят не е посочил неговите правоприемници. След прекратяване на делото по отношение на този длъжник, на 12.01.2024 г., взискателят е поискал от ДСИ да изиска служебно удостоверение за наследници на А.Л. и ако има такива да бъдат конституирани като длъжници по делото.

Имайки предвид изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК изпълнителното производство се спира в случаите на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК – при настъпила смърт на някоя от страните. В тази хипотеза наред с определението за спиране на изпълнителното производство съдебният изпълнител следва да даде срок на взискателя да посочи наследниците на длъжника по арг. чл. 230, ал. 2 ГПК. Със спирането настъпва временна забрана да се упражняват процесуални права и да се изпълняват процесуални задължения по делото, в т. ч. изпълнителният орган няма право да извършва изпълнителни действия. В този случай са налице обективни причини, стоящи извън волята на страните.

Изложеното води до извода, че разпоредбата на чл.230 ал.2 изр. последно от ГПК, следва да намери приложение съответно и в изпълнителното производство при спиране на производство на основание чл.432 ал.1 т.3 вр. с чл.229 ал.1т.2 ГПК, независимо, че не е посочена като самостоятелно основание за прекратяване на производството в нормата на чл.433 ал.1 ГПК.

Възприемането на обратното на практика би означавало изпълнителният процес да не приключи, а производството да бъде спряно за неопределен период от време, което означава, че срокът на давността, с изтичането на който се погасява правото на иск и правото на принудително изпълнение на вземането, както и срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, след изтичането на който делото се прекратява, да бъде поставен в зависимост от волята на кредитора.

Настоящият състав намира позоваването в жалбата на чл.428 ал.3 ГПК и чл.7 ал.1 от ГПК за неотносими към настоящия спор. Разпоредбата на чл.428 ал.3 ГПК се отнася до случаите, когато 2 наследниците на починалия длъжник са конституирани като длъжници и ДСИ вече има правото на извършва изпълнителни действия. Освен това, ДСИ не разполага с възможността служебно да конституира наследниците на длъжника, без да е направено такова искане от страна на взискателя, тъй като само той има правото на преценка към кого от наследниците да насочи и продължи изпълнението.

Тъй като взискателят, в предоставения му шестмесечен срок, не е посочил наследниците на починалия длъжник, за което е бил своевременно уведомен, законосъобразно на основание чл.230 ал.2 пр. последно от ГПК изпълнителното производство е било прекратено по отношение на този длъжник.

Имайки предвид всичко изложено, съдът намира, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Окръжен съд В.Търново против постановление на ДСИ при РС В.Търново от 8.01.2024 г., с което е прекратено производството по изп.дело № 20204110400300 спрямо А.С.Л..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3