Решение № 265 от 20.07.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Сл., 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря В. В. М. като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20232230200037 по описа за 2023 година Производството е по повод жалба от Д. А. Г. с ЕГН ********** п р о т и в наказателно постановление №22-0804-003741/03.10.2022 година, издадено от Началник РУ в ОДМВР гр.Сл., РУ-Сл. , с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят, нередовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител адв.С. А. от АК-с., който поддържа жалбата, моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, алтернативно моли за постановяване на решение на осн. чл.63, ал.4 от ЗАНН.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сл., редовно призована, не изпраща свой представител, депозирано е писмено становище по същество чрез упълномощен старши юрисконсулт Д. К. с което поддържа че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 13.09.2022 г., полицейските служители св.Д. С. и св.Г. Г. изпълнявали служебните си задължения по контролиране спазването на правилата за движение по пътищата като извършвали линеен контрол в района на АМ „Тракия“ №А-1, попадащ в общ.Сл.. Около 12:00 часа 1 полицейските служители видели, че товарен автомобил „Скания Р 310 ДБ“ с рег.№ РВ****ТА се движи по АМ „Тракия“ №А-1 посока гр.Б. при км.260 в лентата за принудително спиране. Служителите на реда се движели със служебния автомобил зад товарния автомобил и спрели за проверка ППС на първата възможна отбивка на автомагистралата. При проверката установили, че водач на ППС е жалбоподателят Д. А. Г. от гр.Пазарджик. Водачът на т.а обяснил на полицаите, че се движи в аварийната лента, защото пътят е с дефекти и има неравности.

За извършеното нарушение на жалбоподателя на 13.09.2022 г. му бил съставен АУАН № АД472957/13.09.2022 г., за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН на жалбоподателя бил иззет контролен талон № 6897774. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 13.09.2022 г., като същият посочил в графа обяснения и възражения, че средната лента е в дупки и е невъзможно карането.

На 19.09.2022 г. е било депозирано писмено възражение от Д. Г. до Началника на РУ-Сл. при ОД МВР-Сл.. В него жалбоподателят изразил несъгласие с така съставения му акт за установяване на административно нарушение. Обяснил, че по време на шофирането му е прилошало и за да избегне настъпването на ПТП преминал с товарния автомобил в аварийната лента, когато бил спрян за проверка. Молил изложените от него обстоятелства да бъдат взети предвид при налагането на наказание.

В хода на извършената проверка било снето сведение от актосъставителя Г. Г. и колегата му Д. С.. Въз основа на извършената проверка било депозирано становище от полицейски инспектор Д. М. до Началника на РУ-Сл., при ОДМВР – Сл.. В становището били обсъдени всички възражения и обяснения на жалбоподателя по представеното от него възражение и било изразено мнение, че изтъкнатите причини във възражението на Д. Г. не следва да бъдат приети при издаването на наказателното постановление.

Въз основа на АУАН № АД472957/13.09.2022 г. на жалбоподателя било издадено НП №22-0804-003741/03.10.2022 год. за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Наказателното постановление е получено лично на 15.12.2022 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Г. Г. и Д.

С., доколкото същите са безпротиворечащи и взаимно допълващи се относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

2

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, е осъществен. Установено е, че жалбоподателят като водач на товарен автомобил „Скания Р 310 ДБ“ с рег.№ РВ****ТА се е движел на 13.09.2022 г. в 12:00 часа по Автомагистрала №А-1 „Тракия“ посока гр.Б. при км.260 в лентата за принудително спиране, без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача или пътници.

Както в акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. Административно - наказателния орган правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение, го е подвел под конкретната правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неизяснена фактическата обстановка.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В този смисъл доказателствената тежест лежи не върху АНО, а върху жалбоподателя. Той е този, който е длъжен с предвидените от закона средства да докаже, че не е извършил описаното в съставения му АУАН нарушение. В разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП е посочено, че при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Както бе посочено по - горе по делото се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят се е движел с управляваното от него моторно 3 превозно средство в лентата за принудително спиране по автомагистрала „Тракия“.

В настоящия случай не се установи да е налице някоя от хипотезите, изключващи ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП . По делото не се доказа да е имало повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на водача. Не се доказа да е имало пътници в превозното средство и съответно някой от тях да е имал здравословни проблеми, което и не се твърди от санкционирания.

Ангажираните писмени доказателства в защита на тезата, че на жалбоподателя му е прилошало и поради това е застанал в аварийната лента, за да не предизвика ПТП, не могат до доведат до категоричен извод, че действително по време на това движение в аварийната лента водачът е бил здравословно неразположен. От представеното по делото Медицинско направление/искане с изх. № 25/06.03.2023 г. се установява, че на 06.03.2023 г. жалбоподателят Д. Г. е посетил общопрактикуващ лекар д-р М.. Според представения медицински документ този лекар е удостоверил, че лицето е с диагноза „ХСБ без СН“, като е описано че същият е болен с артериална хипертония, придружена с главоболие, поради което приемал от около 5 години посочени лекарства. Така представеният медицински документ не може да обоснове категоричен извод, че така посоченото състояние на жалбоподателя към датата на прегледа 06.03.2023 г. е било същото и в деня и часа на извършване на нарушението от същия – 13.09.2022 г. Напротив от показанията на двамата свидетели Д. С. и Г. Г., които са били преки очевидци на движението на жалбоподателя се установи по несъмнен начин, че товарният автомобил не е бил спрял, същият се е движел в аварийната лента, преди да бъде спрян за проверка от полицаите. Следва да се отбележи и това, че в показанията си двамата свидетели полицейски служители са категорични, че причината която жалбоподателят е дал като обяснение при проверката му, че шофира в аварийната лента на АМ „Тракия“ е, че пътят е в лошо състояние, а не защото водачът е имал здравословен проблем.

Непосредствено след съставянето на АУАН, жалбоподателят е написал в графа обяснение и възражения, че средната лента е в дупки и е невъзможно карането в нея. Съдът намира твърденията на жалбоподателя в тази насока за защитна теза с оглед избягване на административно наказателната отговорност.

4

Съдът счита за неоснователно възражението за невярно посочване на мястото на извършване на нарушението. Видно от съставеното наказателно постановление същото съдържа ясно и точно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено също е посочена – „ на 13.09.2022 г. в 12:00 часа в община Сл., на път Автомагистрала № А-1Автомагистрала „Тракия“ посока гр.Б. км.260“, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Всички тези посочени данни се потвърждават от свидетелските показания на двамата полицейски служители Г. Г. и Д. С.. Съобразно тях се установява че, има тъждество на посочените данни с тези посочени в АУАН и в НП.

В тази връзка съдът счита за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, че не са отразени вярно фактите, обстоятелствата и състоянието на пътната настилка в района. Посочените причини от жалбоподателя във възражението по административно наказателната преписка, както и в жалбата си по настоящото производство за това, че пътното платно в района е било осеяно с дупки и неравности, на първо място не бяха доказани от жалбоподателя и на следващо са неотносими по отношение на ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението, за което е санкциониран. Представената от процесуалния му представител копие на разпечатка от Агенция „Пътна инфраструктура“, касае временно ограничаване на движението по изпреварващата лента на АМ „Тракия“ за датите 20.09.2023 и 26.09.2023г., в посочени км от 238 до км.241. Така представеният документ касае различни дати, от тази на която е установено нарушението – 13.09.2022 г., т.е с една година по-късно, както и се отнася дори за различни отсечки, тъй като видно от АУАН и НП, нарушението на жалбоподателят е установено на км.260 от автомагистралата. Освен това посочените обстоятелства в тази разпечатка не могат да обосноват, че движещите се водачи в посочените километри на АМ „Тракия“ биха били оправдани, ако се движат в лентата за принудително спиране. Тези посочени от жалбоподателя причини за извършване на нарушението са ирелевантни за нарушението, за което е санкциониран. Съдът намира, че жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В тази връзка действията на жалбоподателя не попадат сред едно от изключенията, предвидени в чл. 58, т. 3 ЗДвП , при които е допустимо движението на ППС в лентата за принудително спиране.

5

Направените твърдения в тази насока не бяха подкрепени с доказателства, които категорично да водят до извода за прилагане на посочените в нормата изключения.

Поради всичко гореизложено, съдът не споделя и изложените в жалбата възражения на жалбоподателя, че нарушението му не е извършено от него виновно. Жалбоподателят е знаел, че не следва да се движи в лентата за принудително спиране, тъй като не е имал нито повреда на пътното превозно средство, нито здравословен проблем. Съзнавал е, че се движи в аварийната лента при действащата забрана за това, като е целял да избегне неравностите по пътното платно чрез продължителното си движение в лентата за принудително спиране.