Решение № 117 от 19.06.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Велики Преслав, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Р.ЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №

20243610100586 по описа за 2024 година

Предявен е установителени иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, по който ищеца А. И. С. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Н. М. М. от АК-Я., прави искане да бъде прогласена недействителността под формата на нищожност на сключения между него и ответника „В.К.“АД, ЕИК ****** с адрес на управление гр.С., Р. Л. ж.к.“Л.“7, бул.“Д.Н.“№28, бл.АТЦ“С.Ц.“, ет.2, офис 73Г, представлявано по закон от С.П.П.-управител, Договор за паричен заем „S. 30“ №***** от 21.05.2024 г. поради противоречие със закона и заобикаляне на закона. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът, обосновава исковата си претенция на следните обстоятелства: на 21.05.2024 г. бис сключен между страните/ищеца в качеството на заемател, ответника в качеството на заемодател/ договор за паричен заем„S. 30“ №*****. Ответникът „В.К.“АД, ЕИК ****** предоставил средства в размер на 2100.00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32%, годишен процент на разходите 49.49% и срок за погасяване на заема 12 седмици. В чл.1, ал.3 от договора за заем било предвидено заемателя да заплати такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на заем в размер на 1418.52 лв. Освен това съгласно чл.4 от договора, заемателя се задължавал след сключване на договора в срок до три дни от датата на сключване да представи едно от следните обезпечения: поръчител, отговарящ на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при условие че не изпълни това задължение дължи неустойка в размер на 945.60 лв. Таксата за експресно разглеждане и неустойката ищецът е следвало да престира разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска по договора за заем, която сумирана възлизала на 412.54 лв. Така уговорените клаузи според ищеца, противоречат на закона, на първо място уговорените разходи по кредита, не били включени в ГПР, което било в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК:“Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на 1 посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“. В процесния договор и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация, преди сключване на договора, липсвала информация относно начина по който е формиран ГПР, което според ищеца е довело до нарушаване на чл.10, ал.1 от ЗПК, поради неяснота относно компонентите, които заемодателя е включил в ГПР. Независимо, че в чл.2, ал.8 т договора е посочено, че ГПР не включва възможни разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение, поради липса на други посочени разходи по кредита, може да се направи извод, че единствения разход на потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва, т.е остава неясно освен фиксиран годишен лихвен процент от 40.32%, както включва ГПР от 49.49%. Неясното определяне на ГПР според ищеца е самостоятелно основание за нищожност на договора съгласно чл.22 от ЗПК. На второ място клаузата за неустойка по чл.4, ал.2 от договора за заем, противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, за избягване на кредитиране по безотговорен начин и предоставяне на кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, която цел е траспонирана в ЗПК. Съгласно чл.16 от ЗПК проверка за кредитоспособността на потребителя следва да се направи преди сключване на договора и още тогава да се предоставят необходимите обезпечения. Уговорената неустойка в случая прехвърля риска от неизпълнение на задълженията по договора върху самия длъжник, като увеличава размера на задължението. Неустойката уговорена по тази начин излиза извън присъщите си функции, а цели единствено неоснователно обогатяване, поради което е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, съгласно т.3 от ТП№1/15.06.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ВКС.

С процесната клауза за неустойка според ищеца се заобикаля закон-чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо, според константната съдебна практика.

В случая се неустойката се явявала разход по кредита, а не обезпечение, видно от т.4.4 част трета Разходи по кредита от СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредит.

В случа, че заемателя не е представил обезпеченията по договора за заем, м случай че същите са били очаквани от кредитора/заемодател, е следвало да реализира правата си съгласно чл.71 от ЗЗД.

Поради което моли да бъде прогласена недействителността под формата на нищожност на сключения между него и ответника Договор за паричен заем „S. 30“ №***** от 21.05.2024 г. поради противоречие със закона и заобикаляне на закона на осн.чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба , в който счита иска за недопустим, а по същество неоснователен и недоказан, по следните съображения: По отношение на твърденията на ищцата, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК: Разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, според ответника не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това било защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение N 9 1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.

2

Нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания били изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение N9 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК. Тези допускания се делят на две групи. Първата група са базови допускания (чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" от приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група допускания, според ответника биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредите неопределен срок, чиято легална дефиниця е дадена в буква „ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т. 2 б. „г" от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г. В настоящия случай било приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касаело уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е. С оглед изложеното, доколкото в случая било приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" на приложение № 1 към ЗПК, което било императивно посочено в закона и се прилагало за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си било от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Смисълът на закона бил кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. Ето защо, според ответника н е било налице твърдяната недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл.

19, ал.З от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. От посочения размер на ГПР в договора било видно, че не е нарушена предвидената забраната. Няма нарушение и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото размерът не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

На следващо място, не били налице основанията за недействителност по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая, в договора се съдържала необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, поради което 3 следва да се приеме, че погасителният план е инкорпориран в самия договор. Доколкото в него бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не било предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени проценти, то не било необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Съгласно практиката на Съда на ЕС по Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити /Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по дело С- 331/18/ в договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на главницата, като не се допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи. Нямало и нарушаване на нормата на чл.11, ал.2 от ЗПК, доколкото процесният договор не е сключен при общи условия.

По отношение твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за неустойка, обективирана в Договора, ответникът счита, че неустойката по своята същност представлява форма на договорна отговорност, служеща за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението. Процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция.

Предназначението на посочената неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора, като обичайните вреди, които причинява неизпълнението на парично задължение, са пропуснати ползи - от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби - евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар (за банкови лихви и такси). Ако заемополучателят добросъвестно бил изпълнил поетото договорно задължение и беше предоставил такава гаранция, то кредиторът щеше да е събрал вземането си и нямаше да търпи посочените по-горе вреди. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, включва следните елементи: наличие на валидно договорно задължение; неизпълнение на задължението; неустойката да е уговорена. Всичко изброено до тук е налице в конкретния казус, поради което единственият възможен и правилен извод е, че неустоечните задължения са валидно възникнали. В T P № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, е прието, че неустойката е нищожна, само ако единствената цел, за която тя е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Хипотези, които в настоящия случай не били налице, тъй като уговорената неустойка има обезщетителна функция.