Протокол № 313 от 28.04.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 313 гр. Варна, 28.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20213100900788 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:36 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:

Ищецът „ВГ – 1“ ЕООД , представляван от К.-К.Д., в качеството на управител, нередовно призован /не е върнат отрязъкът от призовката/, представлява се от адв. П. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД , представляван от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., редовно призован, представлява се от адв. Хр. И., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Третото лице помагач на страна на ответната страна „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, представляван от И.Й., редовно призовано, не изпращат представител.

Адв. П.: Не възразявам срещу нередовното призоваване. Да се даде ход на делото.

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 9646/20.04.2022 г. от третото лице помагач, с която молят да бъде даден ход на делото. Заявяват, че нямат възражения и допълнения към проекта за доклад, както и нямат доказателствени искания.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. П.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.

Оспорваме отговорите. Нямам възражение по доклада.

Адв. И.: Поддържам депозираните отговори. Нямам възражение по доклада.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 457 от 24.03.2022 година:

Постъпила е искова молба от ”ВГ-1” ЕООД, с ЕИК 124710419, против “Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите суми на основание Договор за изкупуване на електроенергия №88 от 05.05.2010г., както следва: -сумата от 8287.24лв., представляваща обективирана в Дебитно известие №125/31.12.2018г. към Фактура №123/12.11.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.10.2018г., както и сумата от 2384.84лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.01.2019г. до 16.11.2022г.;

-сумата от 90786.34лв., представляваща обективирана в Дебитно известие №126/31.12.2018г. към Фактура №124/12.12.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.11.2018г., както и сумата от 26126.23лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.01.2019г. до 16.11.2022г. и -сумата от 24084.11лв., представляваща дължим остатък от обективирана във Фактура №127/31.12.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.12.2017г., както и сумата от 6930.84лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.01.2019г. до 16.11.2022г. Претендира се присъждане на законната лихва върху процесните главници, считано от предявяване на иска-16.11.2022г. до окончателното им изплащане, както и на деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от КЕВР преференциални цени на електрическа 2 енергия, която се изкупува от ответника съгласно Договор за изкупуване на електроенергия №88 от 05.05.2010г. Твърди се, че вятърната електрическа централа на ищеца е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електроенергия №857/10.09.2008- 3107-ВГ-19.11.2008-40СС-ВГ-12.11.2009 от 15.02.2009г. По силата на договора за изкупуване на електрическа енергия ищецът, в качеството си на производител, продава електрическа енергия, която ответникът изкупува при условията на Договора за изкупуване и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. През м.октомври 2018г., ищецът е доставил на ответника електроенергия в размер на 38.339 MWh, произведена след достигано на границата от 2000 kWh нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. За въпросното количество ел.енергия ищецът е издал Фактура №123/12.11.2018г. на стойност 375.38лв. с ДДС, като при фактурирането е ползвана продажна цена от 8.15лв./MWh, т.е. цена за излишък на балансиращия пазар. Въпросната фактура е издадена по посочената цена, тъй като количеството електроенергия, е произведено докато централата е работила при надхвърлен праг от 2000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа работа и прага от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. През целият месец октомври ВяЕЦ е работа под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2300 k/Wh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Впоследствие през м.12.2018г. ищецът е произвел количества електрическа енергия, с които е достигнал прагът 2300 kWh HCПЕ, поради което е издал Дебитно известие №125/31.12.2018г. към Фактура №123/12.11.2018г. за сумата от 8287.24лв. с ДДС, с което е коригирал продажната цена за излишък до размера на преференциалната цена, дължима по т.1.7 от Решение СП-1, респективно по т.8 от Решение №Ц-010/30.03.2011г. възлизащ на 188.29лв./MWh за количеството електроенергия в размер на 38.339 MWh, произведено през месец октомври 2018г. след надхвърляне на 2000 kWh НСПЕ, но преди достигането на 2250 ефективни часа работа и на прага от 2300 kWh. Предвид факта, че ответникът не е погасил и задължението по Дебитно известие №125/31.12.2018г. се дължи и обезщетение за забава в размер на 2384.84лв.

3 акумулирано за периода от 16.01.2019г. до датата на подаване на исковата молба. През м.ноември 2018г., ищецът е доставил на ответника електроенергия в размер на 430 MWh, произведена след достигано на границата от 2000 kWh нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и прага от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. За въпросното количество ел.енергия ищецът е издал Фактура №124/12.12.2018г. на стойност 6371.30лв. с ДДС, като при фактурирането е ползвана продажна цена от 12.34лв./MWh, т.е. цена за излишък на балансиращия пазар.

Въпросната фактура е издадена по посочената цена, тъй като количеството електроенергия, е произведено докато централата е работила при надхвърлен праг от 2000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа работа и прага от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. През целият месец ноември ВяЕЦ е работа под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2300 k/Wh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.

Впоследствие през м.12.2018г. ищецът е произвел количества електрическа енергия, с които е достигнал прагът 2300 kWh HCПЕ, поради което е издал Дебитно известие №126/31.12.2018г. към Фактура №124/12.12.2018г. за сумата от 90786.34лв. с ДДС, с което е коригирал продажната цена за излишък за количеството електроенергия в размер на 430 MWh до размера на преференциалната цена, дължима по т.1.7 от Решение СП-1, респективно по т.8 от Решение №Ц-010/30.03.2011г. възлизащ на 188.29лв./MWh. Предвид факта, че ответникът не е погасил и задължението по Дебитно известие №126/31.12.2018г. се дължи и обезщетение за забава в размер на 26126.23лв. акумулирано за периода от 16.01.2019г. до датата на подаване на исковата молба. През месец декември 2018г. ищецът е произвел и доставил на ответника електроенергия в размер на 119.305 MWh, за която е издал Фактура №127/31.12.2018г. на стойност 25343.38лв. с ДДС. Продажната цена за количеството от 31.661 MWh, , е приложимата преференциалната цена по т.8 от Решение №Ц-010 от 30.03.2011г. в размер на 188.29лв./MWh. Продажната цена за количеството 87.644 MWh, което е произведено което при надхвърлени праг от ВяЕЦ от 2000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност и границата от 2250 ефективни часа, но без да е достигнат прага от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, е по т.9 от Решение №Ц010/30.03.2011г.

172.95лв./MWh.

Така количеството произведена

4 електрическа енергия през месец декември 2018г. в общ размер на 119.305 MWh, е подлежало на изкупуване последователно по двете преференциални цени по т.8 и т.9 от Решение Ц-010, и с оглед НСПЕ по т.1.7. и т.1.8. от Решение СП-1, защото през целия месец декември централата не е достигнала прага от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.

Твърди се, че ответникът е погасил част от задължението по Фактура №127/31.12.2018г. в размер на 1259.27лв., с ДДС, като дължимият неплатен остатъкът е в размер на 24084.11лв. с ДДС Поддържа се, че предвид неплащането на пълният размер на задълженията, освен посочените главници, ответникът дължи и обезщетение за забава върху вземането по Фактура №127/31.12.2018г. акумулирано през периода от 16.01.2019г. до датата на подаване на искова молба в размер на 6930.84лв.

В подкрепа на горното се поддържа, че за процесните количество ел.енергия и период, е приложима преференциална цена съгласно чл.16, ал.1 от договора за изкупуване, която на основание ал.2 от посочената клауза от договора, в случай че с решение на КЕВР преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо да бъде подписано допълнително споразумение между страните. С Решение №Ц010/30.03.2011г. на КЕВР е въведена нова преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, като е въвел специален критерий-“наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори-до 2250 часа включително, и над 2250 часа годишни часове“. Въз основа на този критерий са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. С т.8 на Решение №Ц-010/30.03.2011г. е определена цена от 188.29лв./MWh за ВяЕЦ, работили до 2250 часа, и в т.9 на решението е определена цена от 172.95лв./MWh за ВяЕЦ, работили над 2250 часа. По силата на решението, до достигане на 2250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност, ищецът следва да фактурира произведената електрическа енергия по преференциалната цена определена в т.8 и след достигането на тези часове по цената определена в т.9 от решението. Сочи се, че съгласно чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в редакцията към 5

03.05.2011г./, на изкупуване по въпросната преференциална цена подлежи цялото количество електроенергия, като според ал.4 на същата норма цената на електроенергията от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване, т.е. и по времето на процесния период. С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна количествата електроенергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална цена, без да се променя самата преференциална цена. Според изменената разпоредба, крайният снабдителответникът, има задължение да изкупува произведената електроенергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните типове производители, а за количества произведена електроенергия надхвърлящи средногодишната продължителност на работа произведени количества-по утвърдената от КЕВР цена по която общественият доставчик продава електроенергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната продължителност на работа. С последващото изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., без да се променя преференциалната цена, подлежащите на изкупуване количествата електроенергия, се определят чрез въвеждане на определяем от КЕВР допълнителен критерий-“нетното специфично производство на електроенергия“