Решение № 596 от 11.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Бургас, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120106379 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от О. Н. Р. против „ТИДО 13” ЕООД и допълнително уточнена искова молба, с която са предявени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 1077 лв. – неплатено трудово възнаграждение за м. август 2025 г., 107,70 лв. – неплатено трудово възнаграждение за периода 01.09 - 03.09.2025 г. и 969,30 лв. – обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ за периода 04.09 – 30.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че на 01.05.2025 г. между него и ответника е бил сключен срочен трудов договор – за срок до 30.09.2025 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „***“ на плаж „***“, намиращ се на солниците в гр.

Б***, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 077 лв., като е изпълнявал и длъжностите *** и *** на плажа. Твърди също така, че трудовото правоотношение е било прекратено от ищеца на 03.09.2025 г., поради неплащане на уговореното трудово възнаграждение, като за периода до 30.09.2025 г. той е останал без работа. Поради това ищецът счита, че за периода 04.09.2025 г. – 30.09.2025 г. ответникът му дължи и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в претендирания размер. В съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява се от назначения му по реда на ЗПрП процесуален представител, който е изразил становище, че с оглед на събраните по делото доказателства исковете са неоснователни. Ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правни основания чл. 150, вр. чл. 262 от КТ, чл. 264 от КТ, чл. 177 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество, в който исковете са оспорени като недопустими, евентуално като неоснователни. Според 1 ответника исковете са недопустими, тъй като по делото не е представен писмен трудов договор, т.е. между тях няма правна връзка „работодател – работник“, съответно ищецът не е активно легитимиран да предявява процесните искове, а ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по тях. Съдът намира, че това възражение е неоснователно, тъй като изложените от ответника възражения по допустимостта на исковете са относими към тяхната основателност.

Ако съдът приеме, че исковете са допустими, ответникът е оспорил същите като неоснователни. Твърди, че между страните не е съществувало трудово правоотношение през процесния период, между тях не е бил сключван трудов договор и ищецът не е престирал труд. Сочи се, че съгласно българското законодателство трудовият договор следва да бъде сключен в писмена форма, която е форма за действителност, а такъв в случая липсва. Твърди се също така, че ищецът не е извършвал трудова дейност, за която да получава трудово възнаграждение. Оспорено е и твърдяното от ищеца прекратяване на трудово правоотношение, тъй като такова не е съществувало между страните. С оглед на това становището на ответника е, че не дължи на ищеца нито претендираното трудово възнаграждение, нито обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. Моли се производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, евентуално исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответното дружество, който поддържа отговора и моли исковете да бъдат отхвърлени, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. Ангажирани са доказателства.

След преценка доводите на страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представената по делото справка от ТД на НАП-Б*** от 12.12.2025 г., на 01.07.2024 г. между ищеца О. Р. и ответното дружество е бил сключен срочен трудов договор, по силата на който ищецът е работил като *** на плаж през периода 01.07.2024 г. – 25.09.2024 г. Липсват обаче данни за сключване на последващ трудов договор между страните по делото, който да е действал в периода 01.05.2025 г. – 03.09.2025 г., както твърди ищецът.

Представено е и писмо на Дирекция „Инспекция по труда“ – Б*** от 11.02.2026 г., съгласно което при извършена проверка по документи на „Тидо 13“ ЕООД не е бил представен трудов договор с лицето О. Р., а от справка в средата на междурегистров обмен данни по ЕИК на „Тидо 13“ ЕООД не са били установени данни за регистриран трудов договор между това дружество и О. Р. за периода 01.06.2025 г. – 30.09.2025 г.

Ищецът е представил по делото множество писмени доказателства, но не е представен писмен трудов договор между него и ответното дружество за процесния период.

Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, съгласно която трудовият договор се сключва в писмена форма, като това е форма за действителност на договора, а не само за неговото доказване, и при липсата на представен по делото писмен трудов договор между страните за процесния период или на друг/и писмени/и документ/и, обективиращ/и насрещни волеизявления на страните за възникване на договорно правоотношение между тях с предмет престиране на труд и които да съдържат задължителните реквизити на трудовия договор, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че през процесния период той и ответното дружество са били в трудово правоотношение. Поради това лишени от основание са всички предявени по делото искове, тъй като същите се основават именно на твърдения за наличие на трудово правоотношение между страните, а по делото не се установи такова да е било налице.

Предвид горното съдът намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани 2 и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Предвид неоснователността на предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответното дружество направените разноски по делото, които са в общ размер от 1210 лв., равняващи се на 618,66 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от О. Н. Р., гражданин на У***, роден на *** г., ЛНЧ **********, с адрес гр. Б***, ж.к. ***, против „ТИДО 13” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Б***, ж.к. ***, искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 1 077,00 лв. – неплатено трудово възнаграждение за м. август 2025 г., 107,70 лв. – неплатено трудово възнаграждение за периода 01.09.2025 г. 03.09.2025 г. и 969,30 лв. – обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, дължимо за периода 04.09.2025 г. – 30.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на исковата молба до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА О. Н. Р., гражданин на У***, роден на *** г., ЛНЧ **********, с адрес гр.

Б***, ж.к. ***, да заплати на „ТИДО 13” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. Б**, ж.к. ***, сумата от 618,66 евро (шестстотин и осемнадесет евро и шестдесет и шест цента), представляваща направените от ответника разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3