Решение № 19350 от 24.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19350 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110108503 по описа за 2023 годИ.

Предмет на делото са предявените от (ФИРМА), ЕИК ******** срещу И. Н.

М., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 707,05 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;145,34 лв.-мораторна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 16.09.2022 г., както и суми за дялово разпределение 31,64 лева – главница за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,31 лева – лихва за периода от 01.10.2019 г. до 16.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 53205/2022 г. по описа на СРС, 174 състав.

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била заплатена от ответника. При тези твърдения моли съда да уважи предявените 1 искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Ответникът оспорва качеството потребител, като в тази връзка излага, че не е собственик, нито ползвател на процесния имот. Твърди, че е направила отказ от наследство. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не са представени доказателства, които да установяват ответницата да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. От представения по делото като писмено доказателство нотариален акт се установява, че А. Н. М. – Туча е била собственик на процесния имот. Видно от съдебно удостоверение (л. 61 по делото) ответницата е направила отказ от наследство на А. Н. М. - Т.. В доказателствена тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на облигационна връзка между страните по делото и доколкото този факт не бе 2 доказан исковете за главница се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед акцесорния характер на иска за мораторна лихва поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и искът за законна лихва за забава и същият следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на правния спор ответницата има право на разноски в размер на 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА) ЕИК ******** срещу И. Н. М., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове по реда на чл.

422, ал.1 ГПК с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 707,05 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;145,34 лв.мораторна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 16.09.2022 г., както и суми за дялово разпределение 31,64 лева – главница за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,31 лева – лихва за периода от 01.10.2019 г. до 16.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 53205/2022 г. по описа на СРС, 174 състав, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК (ФИРМА) ЕИК ******** да заплати на И. Н. М., ЕГН ********** сумата в размер на 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4