Решение № 3233 от 19.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3233 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20211100108263 по описа за 2021 година

Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ в размер на 100 000 лв.

Ищецът Е. С. Е. твърди в исковата си молба, че срещу него било образувано и водено наказателно производство по нохд 7695/2010 г. по описа на СРС, Първи състав с оглед внесен от ответника обвинителен акт.

Твърди се, че същото било по повдигнати две обвинения затова, че в качеството му на длъжностно лице – полицай от 04 група, 01 сектор „Сили за превенция и охрана“ към отдел „Охранителна полиция“ - СД“Полиция“, в нарушение на службата си като член на група за осигуряване на обществения ред и като лице по чл. 142 ал.2 т.6 от НК на 30.07.2008 г., за времето от около 16.30 часа до около 17.00 часа, в гр. София, в съучастие като извършител с П.Г.Г. и В.М.М. – и двамата от СПО-ООП-СДП-МВР противозаконно лишили от свобода Д.К.С., въпреки, че знаели, че С. е член на Европейския парламент, като около 16.30 часа на ул. „Оборище“ пред Художествената академия задържали Д.С. като му поставили помощни средства – белезници и го транспортирали до 05 РПУ – СДП, откъдето С. бил освободен около 17.00 часа – престъпление по чл. 142 а ал.2 пр.1 и пр. 2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК, както и за затова, че в качеството му на длъжностно лице – полицай от 04 група, 01 сектор „Сили за превенция и охрана“ към отдел „Охранителна полиция“ - СД“Полиция“, на 30.07.2008 г., около 16.30 часа в гр. София, в служебен автомобил марка „Ланд Роувър“, модел „Дефендър“ с ДКН СА **** АМ, като лице от състава на полицията, при изпълнение на служебните си задължения, в съучастие като извършител с П.Г.Г. и В.М.М. – полицейски служители от СПО-ООП-СДП, причинили лека телесна повреда 1 на представител на обществеността при изпълнение на неговата функция – Д.К.С. – зам. Председател на ПП“Атака“, ангажиран с провеждане на протестен митинг на симпатизанти на ПП“Атака“, като полицай Е. държал С., полицай Г. му нанасял удари с ръце и крака в областта на тялото и главата, а полицай М. хванал и издърпал силно лявото ухо на пострадалия, с което на Д.С. били причинени наранявания - отоци и кръвонасядания, описани подробно в исковата молба – престъпление по чл. 131 ал.1т.

1 и т.2 вр. с чл. 130 ал.1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

Изложени са твърдения, че с присъда от 25.02.2019 г. СРС, Първи състав признал ищецът за невиновен по тези му повдигнати обвинения. Присъдата била потвърдена от СГС по внохд 5251/2020 г. на СГС, НО, Втори въззивен състав с решение 181/04.03.2020 г. и влязла в законна сила.

Твърди се, че по повод повдигнатите му обвинения ищецът претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания.

Твърди се, че с оглед двете обвинения, ищецът заболял от неинсулиновозависим захарен диабет с ДПНП, 148 персистиращо предсърдно мъждене, артериална хипертония Втора степен, хипертонично сърце, обструктивна сънна апнея. Изпитвал угнетяващо чувство, че е несправедливо обвинен и то за престъпления по повод службата си на полицай от СДВР и то срещу обществено известен евродепутат и политически деятел. Изпитал сериозни притеснения от наложената му мярка за неотклонение – гаранция в пари.Твърди се в исковата молба, че воденото наказателно производство в продължение на 11 години, 6 месеца и 28 дни попречило на кариерното му развитие като не могъл да участва в конкурси за заемане на по-високи длъжности. В работата и семейството си ищецът изживявал видима напрегнатост. Допълнителни вреди му причинило и обстоятелството на широкото медийно отразяване на случая.

През целия период на наказателното производство изпитвал неблагоприятни усещания за липса на справедливост и обективност в дейността на правозащитните органи.

Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от предявения иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото срещу него наказателно производство. Претендират се и законна лихва и сторените по делото разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Р България, чрез своя представител оспорва исковете по основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по повдигнатите му обвинения като от тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.

Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно или не.

Ищецът релевира в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна на Прокуратурата на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 142а ал.2 пр.1 и пр. 2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК и по чл. 131 ал.1т. 1 и т.2 вр. с чл. 130 ал.1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

Видно от ангажираните по делото писмени доказателства, същият е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение с присъда от 25.02.2019 г. на СРС, НО, 1 състав, постановена по нохд 7695/2010 г.

Видно от ангажираните по делото доказателства, присъдата на СРС е потвърдена с решение 181/04.03.2020 г. на СГС, НО, Втори въззивен състав по внохд 5251/2020 г. и същата е влязла в сила на сочената дата.

С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е налице първата предпоставка от фактическия състав.

Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство.

Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. При определяне размера на обезщетението за обичайните, съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия / решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г. , Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС и др./.

Настоящият съдебен състав счита, че в следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза той е претърпял неимуществени 3 вреди, изразяващи се в негативни преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на живот, които са свързани пряко с душевното му равновесие. Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетЕ.та А.М.М. – Е.а, съпруга на ищеца, чийто показания се кредитират при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК като съдът приема, че същите са обективни и логически обосновани като преки впечатления. СвидетЕ.та безпротиворечиво установява, че ищецът е търпял неблагоприятни в психологически, социален и емоционален аспект преживявания като стрес, притеснение и емоционално напрежение на личността и страх, „че невинен ще бъде осъден“. Установява, че ищецът е изпитвал срам и се е самоизолирал от познати и роднини.

В случая, при определяне на дължимото обезщетение, следва да се вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време - около 11 години и половина водено наказателно производство, през което време същият е търпял негативни преживявания, тежестта на повдигнатото обвинение – за извършване на две престъпления, едното от които носи белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, опредЕ.та мярка за неотклонение все обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед съдебната практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО.

При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се отчете и факта, че и двете обвинения за извършване на умишлени престъпления касаят сферата на професионална реализация на ищеца, упражняващ професия на полицай, задължаваща го да действа в съответствие със закона и при зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство, посочено в чл. 3 ал.1 от ЗМВР/в този смисъл решение 267/26.06.2014 г. по гр. д. 820/ 2012 г. на ВКС, Четвърто ГО /. Още повече, че повдигнатите обвинения касаят действия, насочени към обществено разпознаваема личност, представител на обществеността, член на Европейския парламент.

При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъдат взети предвид и неблагоприятните последици, касаещи професионалната оценка и правото на добро име на професионалист на ищеца. Същите са били засегнати с оглед факта на широкото публично разгласяване досежно хода на наказателното производство срещу него, които са оповестени от средствата за масова информация – електронни медии и печатни издания, което се установява от приложените по делото и неоспорени от ответника печатни материали. Липсват данни по делото за медийно отразяване на постановената оправдателна присъда относно ищеца.

На следващо място, константната съдебна практика приема, че когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. В 4 настоящия случай ищецът е изложил твърдения за нарушения в здравния си статус – физически и психически. Тези обстоятелства подлежат при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца като доказателства в подкрепа на същите са ангажирани писмени /епикризи и амбулаторни листи/ и гласни доказателства /заключения на СМЕ/. Вещото лице – ендокринолог д-р Е. В. е посочила в заключението си наличие на метаболитен синдром при ищеца. Обоснован е извод, че освен наследствен момент при захарния диабет тип 2, стресът води до отделяне на адреналин и кортизол, което води до повишаване нивото на кръвните захари и артериалното налягане чрез ефекта на адреналина. Вещото лице е обективирало категоричен извод, че воденото наказателно производство е причинило преживени стресови състояния на ищеца, довели до разстройство на здравето, обосновани с постоянно повишаване на кръвните захари и липсата на гликиран хемоглобин понисък от 9% като през целия период от 2009-2019 г. и захарния диабет, и хипертонията са били декомпенсирани при ищеца, въпреки постоянно коригиране на съответната терапия.

Тези изводи на СМЕ се потвърждават и от заключението на изслушаната комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, изготвена от вещите лица д-р М. К. и Е. К., които са посочили наличие при ищеца на тревожност, притеснение, интензивно напрежение, депресивно настроение, диссомния, социална изолация, които са били интензивни около две години и са довели до нарушение на обичайното му психично и социално функциониране. Обоснован е извод от вещите лица, че тази симптоматика покрива параметрите на смесена тревожно-депресивна реакция с протрахиран ход в границите на адаптационно разстройство. Вещите лица са отчели, че в годините на водено наказателно производство неблагоприятните психични изживявания при ищеца, високите показатели на артериалното налягане и кръвната захар са довели до кратки дезадаптивни реакции тези периоди като силния стрес от тези емоции се превръща в дистрес, което е предпоставка за различни соматични заболявания, част от които ищецът е отключил. Обоснован е и извод за нуждата от сериозна психологическа помощ за ищеца, която да му помогне да превъзмогне случилото се и да забави развитието на заболяванията, които има в момента.