Решение № 347 от 05.12.2023, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Гражданско дело 294/2023
- Вид
- Решение № 347
- Подписан
- 05.12.2023
- В сила
- 10.10.2024
- Състав
- Аксиния Борисова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 ал.1 · Закон за пътищата
- чл. 410 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410 ал.1 т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 347 гр. Костинброд, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20231850100294 по описа за 2023 година
Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от М.И. и К.В. – изпълнителни директори е предявил против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК : ....., със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявана от И.И. искове с правно основание чл. 410 ал. 1от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД з а осъждане на ответника да заплати сумите в размер на от 1 243.28 / хиляда двеста четиридесет и три лева и двадесет и осем стотинки / лева, главница - представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция с № 15018030100108, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящия иск – 23.11.2022 г. до окончателно изплащате на вземането и мораторна лихва върху главницата в размер на 378.86 / триста седемдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки / лева, за периода от 23.11.2019 г. до 23.11.2022 г. / предявяване на настоящия иск /.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 31.03.2018 г. около 14.10 часа на републикански път II – 81, на 27 – ми километър, в посока Видин – София, преди гр. Костинброд е настъпило пътно транспортно произшествие / ПТП / с лек автомобил марка „А.“, модел „****“, рег. № *****, който попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното плътно – дупка, в следствие на което разкъсва предна дясна гума и 1 предна дясна джанта.
Сочи се още, че пътният инцидент е посетен н място от автоконтролюр и е документиран с Протокол за ПТП № 1574536 / 31.03.2018 г. издадено от Отдел „пътна полиция“ – РУ – Костинброд. Към датата на застрахователното събитие, увреденият автомобил е застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ в ищовото дружество, с комбинирана застрахователна полица № 0000420354 / 19.12.2013 г., с период на застрахователното покритие от 20.12.2013 г. до 19.12.2018 г.
Твърди се още, че на 02.04.2018 г. в ЗАД „Армеец“ АД е подадено уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско“ на МПС от лицето, управлявало процесния автомобил по време на инцидента – И. Е. Й., ЕГН **********., поради което застрахователят е образувал ликвадиционна преписка по щета № 15018030100108.
В хода на извършване на ликвадиционната дейност по преписката е извършен оглед на увредения автомобил от експерти на застрахователното дружество, описани са повредите, причините в резултат на процесното ПТП, като общия размер на претендираното от застрахователя обезщетение възлиза на 1 243.28 лева. на основание чл. 410 ал.1 т. 2 от КЗ ищецът ЗАД „Армеец“ АД, в качеството на застраховател по имуществената застраховка „Каско“ на МПС, след изплащане на застрахователното обезщетение встъпва в правата на увредения застрахован срещу възложителя, за възложената от него работа при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Предвид горното с писмо изх. № Л – 4731 / 14.06.2018 г. получено на 19.06.2018 г., придружено с ликвидационната преписка, ищецът е поканил ответника доброволно да заплати сумата, но до настоящия момент регресната им претенция не е възстановена.
Сочи се още, че съгласно чл. 30 ал.1 от Закона за пътищата / ЗП / дейностите по изграждането, поддържането и ремонтите на републиканските пътища са осъществяват от лицето, което управлява процесния пътен участък – Агенция „Пътна инфраструктура“. Републиканските пътища са изключителна държавна собственост / чл. 8 ал. 2 от ЗП / и се управляват и поддържат от Агенция „Пътна инфраструктура“, която е била длъжна да предприеме необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното 2 плътно, като запълни процесната дупка и положи асфалт върху нея, както и до извършването на ремонтните дейности да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и др.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК : ..... да заплати на ищеца – ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК : ***** сумата от 1 243.28 / хиляда двеста четиридесет и три лева и двадесет и осем стотинки / лева, главница - представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция с № 15018030100108, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящия иск – 23.11.2022 г. до окончателно изплащате на вземането и мораторна лихва върху главницата в размер на 378.86 / триста седемдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки / лева, за периода от 23.11.2019 г. до 23.11.2022 г. / предявяване на настоящия иск /. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, но е депозирала молба вх. № 5214 / 30.10.2023 г. от юрк. В., с която същата моли съдът да приеме заключението на изготвената по делото съдебно – автотехническа експертиза и моли за срок за писмени бележки.
Ответникът редовно призован, не се явява, не изпраща представител, но с отговора е оспорил така предявените искове, като излага подробно доводите си.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна :
От приложените доказателства е видно, че към датата на застрахователното събитие, увреденият автомобил е застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ в ЗАД „Армеец“ АД , ЕИК : *****.
Като доказателство по делото е приложен заверен препис от комбинирана застрахователна полица № 0000420354 / 19.12.2013 г., с период на застрахователното покритие 20.12.2013 г. до 19.12.2018 г.
От приложения Протокол за ПТП № 1574536 / 31.03.2018 г е видно, че на 31.03.2018 г. около 14.00 часа на републикански път II – 81 на 27 – ми километър, в посока Видин – София, преди гр. Костинброд е настъпило ПТП 3 с лек автомобил марка „А.“, модел „****“ с рег. № *****, който попада в необезопасена дупка на пътното платно.
Видно е, че на 02.04.2018 г. в ЗАД „Армеец“ АД е подадено уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско“ на МПС от лицето, което е управлявало процесния автомобил по време на инцидента – И. Е. Й., ЕГН **********. С оглед на подаденото заявление застрахователят е образувал ликвидационна преписка по щета № 150 18030100108. Общата сума за възстановяване на увредения автомобил , изплатена от ищеца с платежно нареждане № П12409257 / 05.06.2018 г. възлиза на 1 233.28 лева, като по този начин ЗАД „Армеец“ АД е изпълнило задълженията си по договора за имуществено застраховане, а именно да репарира щетите на увредения автомобил, причинени от настъпилото ПТП.
По делото е приложена регресна покана относно щета на ЗАД „Армеец“ № 150 18 *** изх. № Л – 4731 / 14.06.2018 г. до Директора на ОПУ – София, която е получена на 19.06.2018 г. за доброволно изплащане на сумата, но няма доказателства същата да е изплатена.
От заключението на приложената по делото съдебно - автотехническа експертиза на вещото лице С. Д. е установено, че от извършения анализ на събраните по делото доказателства и определен механизъм може да се направи извода, че щетите по леки автомобил „А.“, с рег. № ***** са в причинно следствена връзка с начина на настъпване на произшествието, описан в протокола за ПТП. Стойността на необходимия ремонт за възстановяване на щетите по лек автомобил марка „А.“, модел „****“ с рег.
№ ***** по средни пазарни цени към момента на произшествието е 890.28 / осемстотин и деветдесет лева и двадесет и осем стотинки / лева.
Приложени са и фактури за извършените от ищеца разходи, които подробно са описани в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :
Уреденото в чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ право, по своя характер е регресно и суброгационно право. Ето защо ищеца, по иск с такава квалификация, в хода на производството, следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно към датата на деликта застрахователно правоотношение и заплащане на застрахователно обезщетение, в изпълнение на задълженията си по застрахователно правоотношение в полза на 4 пострадалия.
На следващо място следва бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях, като в разглеждания случай отговорността на ответника е обективна /безвиновна/, по реда на чл.49 от ЗЗД, в качеството му на възложител на работа на трето лице, от чиито действия или бездействие, като пряка и непосредствена последица, са настъпили имуществени вреди.
По делото не е налице спор, а и от приетите доказателства се установява, че към датата на процесното ПТП лек автомобил марка „А.“, модел „****“ с рег. № ***** е бил застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка ”Каско” на МПС, както и че за участъка от пътя, на който е настъпил инцидента ответникът е бил длъжен да предприеме необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно.
Спорът се концентрира около факта, доказан ли е твърденият от ищецът механизъм на настъпване на процесното ПТП и дали водачът не е нарушил ЗДвП, тъй като се е движил с превишена скорост и не е намалил скоростта и не е могъл да спре при необходимост, когато е възникнала опасност за движението, а именно : необезопасена дупка на пътното платно.
Съвкупният анализ на посочените доказателства, налага извод, че процесното ПТП, е настъпило в резултат от преминаване на застрахованият автомобил през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. В този смисъл доводите на ответника, че не е проведено пълно и главно доказване на този факт, основани на оспорване на доказателствената стойност на протокола за ПТП, са неоснователни. Протокола за ПТП се съставя от длъжностно лице /служител на МВР/ в кръга на неговите служебни задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който се ползва с обвързваща формална доказателствена сила, както относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, така и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. В случая не са оспорени автентичността на протокола /акта/ за ПТП, удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда, по който е съставен документа. Ето защо материалната доказателствена стойност на протокола не е оборена и тя следва да се зачете, респективно следва да се приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него. Още повече, че съдържанието на протокола кореспондира със заключението на вещото лице, според което естеството на щетите отговаря на описаният в същия механизъм на ПТП.
По възражението на ответника за съпричиняване:
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния 5 резултат. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно – следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно – следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия (т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. ). Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 33Д е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
По делото не се установява водачът на застрахования при ищеца автомобил да се е движел с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, както твърди ответникът, с което да е допринесъл за настъпването на вредите.