Решение № 133 от 25.11.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Сливница, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20251890200197 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.С.“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 23003396/23.04.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ за извършено нарушение на чл.63, ал. 2 от Кодекса на труда, за което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лева.

В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са незаконосъобразни.

Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. В хода на делото оспорва същата.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № 23-003396/23.04.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ се установява, че на „С.С.“ ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение по чл.63, ал. 2 от Кодекса на труда /л.7/.

От Акта за установяване на административно нарушение /л.9/ се установява, че на 13.02.2025 г. е извършена проверка от контролните органи на Инспекцията по труда Софийска област в строителен обект - Сграда за съхранение на документи В01 и площадкова инфраструктура с въвеждане на етапност, находящ се в УПИ IV -953, кв.14, м.

1

Спорното в село Гурмазово, общ. Божурище, в който обект полагат труд работници и служители на „С.С.“ ЕООД. При проверката, в 11.15 ч., е констатирано, че в посочения обект на вишка на височина от 12 м. полага труд лицето Н.А.В., което монтира гипсокартон.

Последният попълнил декларация, предоставена му от проверяващите органи, в която декларирал, че полага труд по трудово правоотношение, сключено със „С.С.“ ЕООД на същия обект, считано от 01.02.2025 г. като общ работник, с два почивни дни и при трудово възнаграждение от 100 лева на ден. По време на проверката по документи в Инспекцията по труда от законния представител на „С.С.“ ЕООД е представен трудово договор, сключен с Н.А.В. от дата 12.02.2025 г. който трудов договор е регистриран в НАП на 13.02.2025 г. в 13.27 ч., тоест работодателят не е предоставил на работника уведомление до НАП за сключения трудов договор преди работникът да е допуснат до работа, съгласно изискванията на чл.63, ал.2, вр. с ал.1 КТ.

Съдът приема, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи – главен инспектор към ИТ, София – област /л.53-56/, респективно Директора на Инспекцията по труда, София – област /л.49-52/, съгласно чл.416, ал.5 КТ. Същите не страдат от пороци. При съставянето им не са нарушени материалния и процесуалния закон, двата акта са ясни и непротиворечиви както поотделно, така и помежду си.

Изложеното в АУАН и в Наказателното постановление се установява от разпита на свидетелите М. М. М. – В. – актосъставител и Г. Ц. Г. – свидетел на съставянето на АУАН /протокол от о.с.з. от 16.10.2025 г. л. 85/, които установяват, че в качеството си на служители – инспектори в Инспекцията по труда – София област са извършили проверки в строителен обект в гр. Божурище на 13.02.2025 г. в 11 ч., като в обекта на вишка с височина от 12 метра заварили да работят работници, които полагали гипсокартон на стена. Стената била почти завършена, работниците поставяли последни елементи. От служители в обекта ги уведомили, че отговорник на същия бил лицето Н., който работел на вишката. Работниците слезнали от вишките и свидетелите им раздали декларации да попълнят дали, при кой и при какви условия полагат труд. Лицето Н. В. отразил, че работи на трудов договор при „С.С.“ ЕООД. При проверка по документи управителят на дружеството представил подписан трудов договор с Н. В., който трудов договор бил регистриран в НАП след като същият бил допуснат до работа. Лицето било заварено да работи на 13.02.2025 г. в 11 ч., а регистрацията на трудовия му договор в НАП е от същата дата, но с час 13.27 ч. Установяват, че управителят на дружеството собственоръчно е написал изявление, че работниците, които са заварени на проверявания строителен обект, в това число и Н. В. са започнали да полагат труд на 13.02.2025 г. от 08.30 ч. в него.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Същите дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.

Показанията им не се опровергават от показанията на свидетеля Н.А.В. /л.88/, който също установява, че работи по трудово правоотношение със „С.С.“ ЕООД, считано от 12.02.2025 г., когато бил нает от фирмата, в каквато връзка е попълнил и декларация, предоставена му от инспекторите към Инспекцията по труда /л.27/. Твърди, че трудовият договор е подписал на 13.02.2025 г. вечерта.

Същото се установява и от втория свидетел, доведен от жалбоподателя – Т. Т. Н. – счетоводител при него. Свидетелката установява, че изготвила трудов договор на Н. В., който се считал сключен от дата 12.02.2025 г., като му го предоставила за подпис на 13.02.2025 г., като на тази датата е регистрирала трудовия договор в НАП. В договора било отразено, че работникът постъпва на работа на 13.02.2025 г., когато и реално е започнал да полага труд, от която дата му се заплащало и трудово възнаграждение. Регистрацията на трудовия договор в НАП била след като работникът бил допуснат до работа.

Съдът кредитира показанията и на свидетелите на жалбоподателя. В частта, в която се твърди, че трудовият договор е подписан на 13.02.2025 г. следобед съдът ще изложи следните резерви.

Видно от представения от законния представител на жалбоподателя трудов договор за лицето Н.А.В. /л.24/ на същия е поставена дата на сключване 12.02.2025 г. и датата на 2 постъпване на работа на работника на 13.02.2025 г.

От саморъчно изготвено сведение от законния представител на жалбоподателя /л.39/ същият признава, че на дата 13.02.2025 г. в 08.30 ч. придружил служителите си, част от които е и Н. В., до обект УПИ IV -953, кв.14, м. Спорното в село Гурмазово, общ. Божурище след като им връчил работно облекло, за да извършват дейност по монтаж на гипсокартон, което място е и мястото на процесната проверка от контролните органи на Инспекцията по труда.

На работниците е проведен инструктаж, на същата дата, по безопасност и здраве при работа, видно от представения препис от книга за това /л.37-38/.

Посочените документи са предоставени на инспекторите към Инспекцията по труда в проверката по документи. Самият жалбоподател се е позовал на трудов договор, сключен с Н.А.В. на дата 12.02.2025 г., сам е декларирал, че този работник е постъпил на работа на 13.02.2025 г.

В нито един документ, представен пред контролните органи не е заявявано, че към момента на проверката лицето не е имало трудов договор.

В изготвеното възражение срещу АУАН /л.41/ не са изложени твърдения, че трудов договор е подписан след посещението на проверяващите органи.

За първи път такова твърдение е наведено в жалбата срещу издаденото Наказателно постановление, поради което съдът приема, че същото се прави единствено с цел да се компрометира основанието, на което се е позовал наказващият орган при издаването му, което основание е релевантното с оглед събраните в хода на административната проверка доказателства.

Наред с горното дори и да се приема, че трудовият договор е подписан на дата 13.02.2025 г. след посещението на проверяващите органи, то страните по него са искали последиците от сключването му да възникнат именно на 12.02.2025 г. и съответно на 13.02.2025 г. работникът да постъпи на работа, тоест са придали обратно действие на сключения между тях трудов договор.

Предвид изложеното съдът приема, че трудов договор между „С.С.“ ЕООД и Н.А.В. е сключен на 12.02.2025 г. Работникът Н. В. е постъпил на работа на 13.02.2025 г. в 8.30 ч., а удостоверение за регистрация на трудовия му договор в НАП му е предоставено на 13.02.2025 г. след 13.30 ч.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави който и да било от документите по документите по ал. 1, включително копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателя е допуснал визираното в чл.63, ал.2 КТ нарушение, доколкото е допуснал до работа работника Н.А.В., преди не само да му е предоставил копие от вписването на началото на трудовото правоотношение, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, но преди да е извършил самото вписване.

По определяне на наказанието:

За нарушението по чл. чл.63, ал.2 КТ законодателят предвижда - в чл.414, ал.3 КТ – наказание имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева.

За цитираното нарушение административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя, в качеството му на работодател, имуществена санкция в размер на 1500 лева, в минималния предвиден размер, което съдът приема за правилно.

Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ - не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, АНО не би могъл да приложи разпоредбата на специалната по отношение на чл. 28 от ЗАНН разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ, с оглед значимостта на охраняваните 3 обществени отношения по защита на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права.

Поради изричната законова забрана и съдът не може да приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ.

С оглед всичко изложено Наказателното постановление е издадено в пълно съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което ще се потвърди изцяло като законосъобразно.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за въззиваемата страна.

Въззиваемата страна се е представлявала в производството от юрисконсулт.

На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъществената защита, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност, което с оглед изхода на спора ще се присъди изцяло.

По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по Труда", която видно от чл. 2 и 3 от Устройствения й правилник /достъпен на интернет сайта на ИА „ГИТ“/ представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.

При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 ЗАНН, Районен съд – Сливница.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 23-003396/23.04.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ за извършено нарушение на чл.63, ал. 2 от Кодекса на труда, за което на „С.С.“ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл.414, ал.3 КТ.