Определение № 103 от 21.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103 гр. Велико Търново, 21.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20254100500040 по описа за 2025 година

Производство по чл.396 ал.1, ал.2 от ГПК ввр. чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№15911/05.12.2024г. чрез ГОРС срещу

Определение№1595/06.11.2024г. по ч.гр.дело№2490/2024г. на ГОРС, с ГОРС е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.127 ал.1 ЗЗД, предявим от Ц. И. П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.Оряховица ул.“ срещу Н. В. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Ч„ за сумата 14445.75лв., представляваща половината от изплатената от Ц. И.

П. сума, възлизаща общо на 28891.50лв., за погасяването на Договор№096LD-R005941/07.03.2018г. за банков кредит с „Първа инвестиционна банка“АД, чрез налагане на „запор“ върху трудовото възнаграждение на Н. В. Ц. при работодател „Медицински център Св.

Марина“ЕАД гр.Плевен, както и чрез налагане на „запор“ върху вземанията на Н. В. Ц. по банковите и сметки разкрити при: „УниКредит Булбанк“АД; „Обединена българска банка“АД;

„Алианц Банк България”АД; „Ти Би Ай Банк“ЕАД; „Българо-американска кредитна банка“АД;

„Банка ДСК“ЕАД; „Юробанк България“АД; „Първа инвестиционна банка“АД; „ПроКредит Банк“АД; „Търговска банка Д“АД; „Инвестбанк“АД; „Общинска банка“АД; „Интернешънъл Асет Банк“АД; „Токуда Банк“АД; „Централна Кооперативна Банка“АД; „Българска банка за развитие“АД; “Тексим Банк“АД; „Инг Банк Н.В.-клон София“ КЧТ; „БНП Париба СА-клон София“; „Ситибанк Европа“АД КЧТ; „Те-Дже Зираат Банкасъ-клон София“ КЧТ; „Райфайзен банк България“АД; „Варенголд Банк АГ-клон София“ и „Бигбанк АС-клон България, при условие съдебният изпълнител да пристъпва към налагане на „запор“ по следваща банкова сметка, само ако наличната сума по предходна сметка не е достатъчна за обезпечаване на вземането на молителя, като общо блокираната сума да не превишава размера на предявения иск - сумата 14445.75лв., като е била определена „гаранция“ в размер на 1400.00лв., вносима от молителя по депозитна сметка на ГОРС(след внасянето и на 08.11.2024г. в полза на Ц. И. П. е била издадена Обезпечителна заповед№14/08.11.2024г.).

1

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменено. ГОРС се произнесъл единствено и само на представените от Ц. П. писмени доказателства и изразени становища, които не били безспорни и не кореспондирали с обективната истина. Приложените доказателства, че ищецът сам плащал вноските по кредита били неверни и едностранчиво представени. Имотът, с който бил гарантиран Договор№096LD-R-005941/07.03.2018г. за банков кредит с „Първа инвестиционна банка“АД, чрез вписване на ипотека върху същия, бил закупен на 27.03.2017г. с лични средства на Н. В. Ц., като плащането е станало от нейна сметка в „УниКредит Булбанк“АД. Договор№096LD-R-005941/07.03.2018г. за банков кредит с „Първа инвестиционна банка“АД бил сключен на 07.03.2018г., като сумата по него била предоставена за усвояване по лична сметка на Ц. П.. Той разполага и използвал отпуснатите пари еднолично, по свое усмотрение и желания без да се съобразява и да информира за това Н. В. Ц.(съкредитополучател и съдлъжник по кредита). Н. В. Ц. била собственик на 1/2ид.части от имота, с който е гарантиран кредита, чиито първоначален размер е 100000.00лв. Предвид изискването на банката стойността на ипотекирания имот да бъде 119% от отпусната сума, изчисляването довело до извода, че стойността на имота към момента на сключването на договора за кредит е била 119000.00лв. Така Н. В. Ц. гарантирала кредита, усвоен само от Ц. П., със собствено имущество на стойност 59500.00лв. Ц. П. и Н. В. Ц. сключили гр.брак на 05.12.2018г., който бил прекратен с Решение№1142/20.09.2023г. по гр.дело№852/2023г. на ВТРС. Твърденията на Ц. П., че само той правил вноски по кредита били неверни. Правените разноски по време на брака, вкл. вноските за погасяване на кредита, били от общия семеен бюджет, което водело до извод, че са правени заедно и солидарно от двамата съпрузи. След прекратяването на брака Н. В. Ц. правила плащания към Ц. П. през системата на ЕаsyPay с основание, включващо и суми за погасяване на кредита. В определени периоди П. спирал обслужването на кредита, от личната сметка на Н. Ц. в „Първа инвестиционна банка“АД автоматично били взимани суми за погасяване на дължимите вноски(05.01.2024г., 14.02.2024г., 07.05.2024г., 16.07.2024г.). На 27.11.2024г. Н. В. Ц. получила уведомление по имейл от банката, че ипотечният кредит на Ц. П., по който тя е съкредитоискател е приет за управление в дирекция „Проблемни активи“ на банката и я канели в срок до 06.12.2024г. да погаси пълния размер на просрочените задължения. Счита, че претенциите на молителя били с единствената цел да налага психически и вече икономически тормоз спрямо Н. Ц.. Между двамата съпрузи имало и няколко дела в РС-Червен бряг по ЗЗДН. Моли съда да отмени определението на ГОРС и обезсили обезпечителната заповед. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.396 ал.2 от ГПК е подаден отговор от страна на Ц. И. П.(чрез адв.С. М.Н. от САК). Счита определението на ГОРС за правилно и обосновано. Без обезпечението за ищеца щяло бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Принципно ищецът не бил длъжен да доказва, че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено осъществяването на правата по бъдещото положително за него решение. При осъдителните искове за парични вземания, обезпечителната нужда се предполагала, доколкото липсвали данни, които я опровергават. Твърди, че ответната страна напълно се дезинтересирала от текущото и задължение за погасяване на необходимите вноски, предвид изцяло преустановената комуникация между страните. В основата си част, изложените от насрещната страна обстоятелства, били напълно неотносими към предмета на настоящото обезпечително производство. Ипотекираният във връзка с обезпечаването на вземането по кредита недвижим имот в с.Самоводене се притежавал от страните при условията на обикновена съсобственост. Процесният договор за кредит бил сключен 2 от ответната страна при формирана свободна воля, при наличието на самостоятелно взето решение, обективирано в саморъчно положени на всяка страница от договора подписи. Oспорва като голословни и абсурдни твърденията на насрещната страна, че молителят „разполагал и използвал отпуснатите пари еднолично, по свое усмотрение и желание, без да се съобразява и да информира“ Ц., която едва ли не случайно се е оказала „в ролята на съкредитополучател и съдлъжник“. Според представената справка относно движението на средства по сметката на Ц. И. П. е, че почти цялата, получена по кредита сума, е била надлежно разходена за погасяване на предходни задължения по изтеглени от ответницата Н. Ц. кредити. Молителят престарал своя труд във връзка със съществуващо трайно трудово правоотношение, по което същият е бил страна, като подобни данни по отношение на ответницата, свързани с трудово-правното и положение липсвали. Твърди, че е осъществил изплащане на сумата 28891.50лв., което не представлявало изплащане на съвкупно дължимата до момента сума. Не оспорва наличието на осъществени запори на банковите на сметки на Ц. в качество на солидарен длъжник, като погасяването от нея не било реализирано при условията на доброволност и ставало въпрос за изключително незначителна в сравнение с общия размер погасена сума. Моли съда да остави без уважение частната жалба. Претендират се разноските по делото.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между „Първа инвестиционна банка“АД(кредитор) и Ц. И. П. и Н. В. Ц.(кредитополучатели) е сключен Договор№096LD-R-005941/07.03.2018г. за банков кредит. За обезпечение на кредита е вписвана на договорна ипотека върху имот, находящ се в с.Самоводене Общ.В.Търново. Не се спори, че от страна на Ц. И. П. е осъществено плащане в размер на 28891.50лв. по погасяване на задължнието по кредита.

Ц. П. и Н. В. Ц. сключили гр.брак на 05.12.2018г., който бил прекратен с Решение№1142/20.09.2023г. по гр.дело№852/2023г. на ВТРС.

С Определение№1595/06.11.2024г. по ч.гр.дело№2490/2024г. ГОРС е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.127 ал.1 ЗЗД, предявим от Ц. И. П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.Оряховица у срещу Н. В. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Червен бряг ул.„ за сумата 14445.75лв., представляваща половината от изплатената от Ц. И. П. сума, възлизаща общо на 28891.50лв., за погасяването на Договор№096LD-R-005941/07.03.2018г. за банков кредит с „Първа инвестиционна банка“АД, чрез налагане на „запор“ върху трудовото възнаграждение на Н. В. Ц. при работодател „Медицински център Св. Марина“ЕАД гр.Плевен, както и чрез налагане на „запор“ върху вземанията на Н. В. Ц. по банковите и сметки разкрити при:

„УниКредит Булбанк“АД; „Обединена българска банка“АД; „Алианц Банк България”АД; „Ти Би Ай Банк“ЕАД; „Българо-американска кредитна банка“АД; „Банка ДСК“ЕАД; „Юробанк България“АД; „Първа инвестиционна банка“АД; „ПроКредит Банк“АД; „Търговска банка Д“АД;

„Инвестбанк“АД; „Общинска банка“АД; „Интернешънъл Асет Банк“АД; „Токуда Банк“АД;

„Централна Кооперативна Банка“АД; „Българска банка за развитие“АД; “Тексим Банк“АД; „Инг Банк Н.В.-клон София“ КЧТ; „БНП Париба СА-клон София“; „Ситибанк Европа“АД КЧТ; „Те-Дже Зираат Банкасъ-клон София“ КЧТ; „Райфайзен банк България“АД; „Варенголд Банк АГ-клон София“ и „Бигбанк АС-клон България, при условие съдебният изпълнител да пристъпва към налагане на „запор“ по следваща банкова сметка, само ако наличната сума по предходна сметка не е достатъчна за обезпечаване на вземането на молителя, като общо блокираната сума да не превишава размера на предявения иск - сумата 14445.75лв., като е била определена „гаранция“ в 3 размер на 1400.00лв., вносима от молителя по депозитна сметка на ГОРС(след внасянето и на 08.11.2024г. в полза на Ц. И. П. е била издадена Обезпечителна заповед№14/08.11.2024г.).

На основание молба и Обезпечителна заповед№14/08.11.2024г., издадена по ч.гр.дело№2490/2024г. ГОРС е образувано изп.дело№20247550400210 по описа на ЧСИ Пл.Дамянов с рег.№755, с район на действие ОС-Плевен. Съобщението по чл.400 ал.1 от ГПК е връчено лично на Н. В. Ц. с известие за доставяне-обратна разписка на 29.11.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок(получено съобщение на 29.11.2024г.) на 05.12.2024г. против обжалваем акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна.

В производството по обжалване на определение по обезпечение намират приложение общите правила на Част I oт ГПК, в т.ч. диспозитивното начало, като страните обуславят предмета на делото – чл.6 ал.2 от ГПК. При това положение обхватът на дейността на въззивния съд се определя от оплакванията в частната жалба.

Съгласно чл.389 ал.1 от ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да поиска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска. В производството по чл.389 и сл. от ГПК съдът няма процесуална възможност да установява в цялост фактическата и правната страна на спора, нито да навлиза в очертания спор по същество. Съгласно чл.391 ал.1 от ГПК, за да бъде една такава молба уважена е необходимо искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Съгласно чл.395 ал.1 от ГПК, в молбата за обезпечение трябва да се посочи обезпечителна мярка(при това – подходяща) и цена на иска. Също така, следва да е видно, че без допускането на исканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затруднят осъществяването на правата им при едно позитивно за тях бъдещо съдебно решение.