Решение № 105 от 06.10.2022, Административен съд - Шумен

Р Е Ш

Е Н И

Е

№……., град Шумен, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД-ШУМЕН в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Борисова при секретаря В.

Русева като разгледа докладваното от административен съдия Кр.Борисова адм. д. №105 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с във връзка с чл. 16, ал.1 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г. за военномедицинска експертиза (Наредба № Н-6 от 13.02.2018г.).

Производството по делото е образувано по жалба от П.А.Р. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му и процесуален представител-адв.С.Г.от ВАК , против Експертно заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ№ТП-402 от 01.03.2022год., издадено от Централна военно-медицинска комисия при Военномедицинска академия – гр.София.

В жалбата се релевират доводи, че обжалваното заключение на Централна военно-медицинска комисия е неправилно и постановено при съществено нарушение на материалния и процесуален закон, както и че оспорващият не е съгласен с постановеното в заключението, че получената от него телесна повреда, приета за трудова злополука съставлява лека такава.

Излага и съображения, че доколкото в заключението не е изложено, че същото подлежи на обжалване пред кой орган и в какъв срок, в случая е приложима хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК, досежно срока за обжалване.Счита, че обжалваното заключение на ЦВМК е незаконосъобразно, постановено от незаконен състав, както и че в същото не се съдържат мотиви, от които да е ясно как и защо комисията е формирала своето заключение. Релевира доводи, че настъпилото увреждане, болки, отток и гипсова имобилизация, довели до трайно затруднение на движението на дясната му ръка за срок повече от 30дни, поради което ЦВМК неправилно е приела, че получената от него телесна повреда е „лека“, а не „средна“, каквото е неговото твърдение. По изложените съображения отправя искане за отмяна на заключението, като незаконосъобразно и неправилно, претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна Централна военно-медицинска комисия-гр.София комисия, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт Н.Д., която в съдебни заседания и в представени писмено становище с рег.№ДА-01-980/27.04.2022г., писмен отговор с рег.№ДА-01-1172818.05.2022г. по описа на ШАдмС и писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.Застъпва становище, че обжалваното заключение е постановено от компетентен орган на военномедицинската експертиза, в кръга на неговата териториална и материална компетентност, от законен състав, при спазване на административно-производствените правила, визирани в наредбата /Наредба№Н-6/13.02.2018г./, същото е надлежно мотивирано , съответства на изискванията за писмена форма по чл.59 от АПК и е постановено при пълно съответствие с материалния закон и при наличие на фактическите основания, обуславящи издаването му.Твърди, че процесното експертно заключение за характера и степента на увреждане на жалбоподателя е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на НВМЕ. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:

Административното производство пред ЦВМК е образувано по повод адресирано до председателя на ЦВМК-София по реда на чл.4 т.1 и чл.26 ал.4 от Наредба№Н-6/13.02.2018год. за военномедицинската експертиза искане за определяне на степента на увреждане на сержант П.А.Р.-военнослужещ във военно формирование 54060-гр.Шумен с вх.№1367/08.02.2022год.

Видно от прил. към искането Удостоверение за обстоятелствата, при които е настъпило увреждането с рег.№ЗН-173/04.02.2022год., на 04.10.2021год. сержант П.Р.-командир на втори разчет в първи огневи взвод на самоходна минохвъргачна батарея във военно формирование 54060-Шумен е действал при изпълнение на заповед за провеждане на артилерийска стрелкова тренировка на Военен учебен център „Марково“, съгласно годишния план на военното формирование.При подготовката на занятието, личният състав на батареята извършвал дейност по натоварване на материално имущество и боеприпаси от войскови район „Лагера“, при която серж.Р. и мл.сержант М. вдигат сандък с боеприпаси и го натоварват на автомобила, при което сандъкът се закача на тактическия елек и затиска показалеца на дясната ръка на серж.Р., вследствие на което последният получава нараняване и след консултация с военния лекар майор С.П.е изпратен с войскови транспорт до спешното отделение на гр.Шумен.При прегледа е установена открита фрактура на дистална фаланга на втори пръст на дясна ръка с увреждане на ноктите и е приет за оперативно лечение.След операцията е извършен шев и стерилна превръзка на пръста.В резултат на увреждането Р. е бил в отпуск по болест до 02.01.2022год.Към искането са прил. копие на писмо с рег.№5101-27-82#2 от

07.10.2021г. относно трудова злополука, допусната на 04.10.2021г., копия на медицински документи, удостоверяващи трудовата злополука и диск с анамнеза на заболяването на пострадалия.

Въз основа на Докладна записка от полк.Ф.-Председател на ЦВМК относно образуваната служебна преписка за определяне степента на увреда на серж.Р. е предложено да бъде изготвено становище от началника на отделението по „съдебно-медицинска експертиза“ при ВМА-София относно въпроса :Какъв медико-биологичен признак е реализирана горецитираната травма.Изготвено е съдебно-медицинско становище по писмени данни№П-19/2022год., видно от което изготвилият становището д-р Ц.Г.-специалист по съдебна медицина, вещо лице от списъка на САР, въз основа на проучената документация и най-вече медицинската такава приел, е установеното счупване е довело до затруднение, но само на фините двигателни функции на единия от пръстите на ръката, като той не е единствен, участващ при опониране на палеца в хватателните движения, което не позволявало да се приеме, че от увреждането е била затруднена основната функция на ръката-хватателната ,както и че нарушените функции от подобно травмиране с времето постепенно се подобряват и средностатистически функционалните последици от травмата отшумяват напълно до около 6 седмици след нея.Въз основа на горното е обективиран извод, че травмата е причинила и се отнася към критериите на медико-биологичния признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА /по смисъла на чл.130 ал.1 от НК/.

В заседание на 01.03.2022год. на ЦВМК към

ВМА, на което видно от прил. извлечение от Протоколната книга на заседанията на ЦВМК и Протокол№ТП-41/01.03.2022год. са присъствали 13 от лекарите-специалисти от състава на ЦВМК към ВМА е разгледано и обсъдено здравословното състояние на жалбоподателя и е постановено Експертно заключение№ТП-402/01.03.2022год. на ЦВМК, като травматичното увреждане ,което е претърпял серж.П.Р. е определено за „лека телесна повреда“.Последното е изпратено на командира на военно формирование 54060-гр.Шумен с писмо с рег.№И-1903/02.03.2022год. по описа на ВМА и според твърдения на жалбоподателя му е било връчено по негово искане едва на 28.03.2022год. от НО“ЛС“ Р.С., видно от прил. към жалбата екземпляр от Заключение№ТП-402/01.03.2022год. на ЦВМК.

/л.7 от делото/.

Недоволен от заключението , жалбоподателят го обжалва пред Административен съд-Шумен с жалба с рег.№ДА-01-847/08.04.2022год. по описа на ШАдмС, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

От страна на жалбоподателя са представени и са приети към доказателствения материал по делото писмени доказателства, съставляващи медицинската документация относно увреждането и здравословното състояние, експертното решение на ЦВМК. От ответната страна е представено и прието цялото медицинско досие, съдържащо всички доказателства, въз основа на които е постановено атакуваното заключение на ЦВМК в настоящото производство. По делото по искане на оспорващия е допусната е назначена съдебно-медицинска експертиза, заключението по която е прието от съда и страните без възражения и приобщено към съвкупния доказателствен материал по делото.В качеството й на свидетел на оспорващия е изслушана и С.Т..

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до средните правни изводи:

Предмет на обжалване в настоящото производство е Експертно заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ№ТП-402 от 01.03.2022год., издадено от Централна военно-медицинска комисия при Военномедицинска академия – гр.София, с което ЦВМК, след като разгледала постъпилата служебна преписка с вх.№в-1367/09.02.2022год. за серж. П.А.Р.,*** приела, че на 04.10.2021год. около 08.00ч. във войскови район 1289 „Лагера“ в склад за боеприпаси, при натоварване на сандък с боеприпаси П.Р. затиска и травмира показалеца на дясната си ръка, в резултат на което са настъпили следните промени в здравословното му състояние:ФРАКТУРА ФАЛАНГИС ДИСТАЛИС ДИГИТИ И АПЕРТА МАНУС ДЕКСТРИ, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА.

По своя характер оспореното заключение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от вида на констативните. Това е така, тъй като годността, която тези актове установяват е факт, от значение за правото на съответното лице да полага труд на съответната служба (в случая кадрова военна служба).Заключението на ЦВМК, с което характера и степента на увреждане на жалбоподателя е определено като лека телесна повреда непосредствено засяга правото му на труд и на обезщетения. В случая оспореното решение безспорно засяга пряко и непосредствено правата на жалбоподателя, защото касае временната нетрудоспособност за изпълняваната от него военна служба, в резултат на претърпяното от последния травматично увреждане при и по повод изпълнение на военната служба.

Волеизявлението изхожда от орган, овластен от закона да констатира съществуването на факт с правно значение. Дейността на ЦВМК в качеството й на орган на военномедицинската експертиза по издаване на актове от тази категория е нормативно регламентирана в Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г. за военномедицинската експертиза, приета от МС въз основа законова делегация по смисъла на чл.141 ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/. Според чл.3 от

Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г., военномедицинската експертиза е дейност, извършвана от военномедицинските експертни органи, въз основа на медицински стандарти – МС, Приложение № 1 за медицинско освидетелстване на изброените категории лица, вкл. военнослужещи. В чл.2 ал.1 т.1 от същата наредба е посочено, че един от органите на военномедицинската експертиза е ЦВМК към ВМА.Същевременно, в ал.1 на чл.9 от наредбата изрично е подчертано, че ЦВМК е „експертен орган“ в състава на ВМА за нуждите на Министерство на отбраната /МО/, Българската армия /БА/ и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, а ал.3 на същия член предвижда, че ЦВМК извършва военномедицинската експертиза, следователно ЦВМК е специализиран орган на медицинската експертиза (военномедицинска) и като такъв не попада в регулацията на чл.103 от ЗЗ.

Видно от разпоредбата на чл.16 ал.1 от

Наредба №Н-6, актът подлежи на пряк съдебен контрол, тъй като актовете на ЦВМК (подобно на актовете на НЕЛК) не подлежат на обжалване по административен ред.

Следователно те подлежат на оспорване направо по съдебен ред (чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето).

Досежно срочността на оспорването съдът констатира, че в ЕЗ, предмет на оспорване по делото, не е указано в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване, поради което и по силата на чл.140, ал.1 от АПК срокът за обжалване е двумесечен. И доколкото жалбата е депозирана преди изтичане на два месеца, считано от датата на издаване, респ.съобщаване на обжалвания акт, същата се явява подадена в законоустановения срок за обжалване, поради което подлежи на съдебен контрол както по отношение неговата валидност (който не е ограничен със срок – чл.149, ал.5 от АПК), така и по отношение неговата унижощаемост.Независимо от горното, доколкото видно от прил. към жалбата екземпляр на обжалваното ЕЗ, на същото е отбелязано, че е връчено на оспорващия от НО“ЛС“ к-н Р.С. на 28.03.2022год. и липсват и не са представени от административния орган доказателства досежно надлежното връчване на оспорения акт на жалбоподателя, същото е своевременно подадено и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване от надлежното му връчване.