Решение № 1214 от 25.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. Варна, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100501285 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на собствениците на обекти в сградата в режим на етажна собственост с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, представлявани от Председателя на УС на ЕС Н.С.В., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1064/30.03.2023 год., постановено по гр. дело № 22/2022 год. по описа на РС-Варна, с което е отменено, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, решението на ОС на ЕС от 25.11.2021 год. по т. 4 от протокол на ОС на ЕС в частта му, с която е взето решение „Дворното място да не се отдава за ползване с търговска цел и достъп на трети лица до обекти на ЕС. Собственикът на апартамент 2 да отстрани строителните изменения, извършени от негова страна, към балкон и маза в срок до края на март 2022 год. Дворното място да се ползва за отдих и почивка от лица, вписани в Книгата на собствениците“.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди се, че съдът се е произнесъл по незаявено от ищцата основание на иска – обсъждал е пороци на атакуванато решение на ОС на ЕС, каквито 1 ищцата не е навеждала, поради което и съдът в нарушение на диспозитивното начало в процеса /чл. 6 ГПК/ се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран и е разгледал непредявен иск. Според жалбоподателите съдът е бил длъжен да се произнесе в рамките на наведените от ищцата основания за незаконосъобразност на решението на ОС на ЕС от 25.11.2021 год., а не да изследва за наличието на основания, каквито не са навеждани.

Твърди се в жалбата, че по делото изобщо не е било спорно, че ОС на ЕС, проведено на дата 25.11.2021 год., е било редовно свикано, както и че е проведено при необходимия кворум и поради тази причина по делото не е представян протокола за поставяне на поканата. От ищцата не са навеждани като основания за незаконосъобразност на решението по т. 4 на ОС на ЕС от 25.011.2021 год. нито нарушаване на процедурата за свикване на ОС на ЕС, нито нарушения относно кворума за провеждането му, нито нарушения относно мнозинството, с което са взети решенията. Единствените твърдения на ищцата, с които тя обосновава незаконосъобразността на атакуваното решение на ОС на ЕС от 25.11.2021 год. е, че с вземането на това решение й е ограничено правото да ползва общите части, което представлявало нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС.

По тези съображения жалбоподателите считат, че решението е недопустимо, настояват да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

В евентуалност се твърди, че решението е неправилно поради допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в неправила преценка и анализ на доказателствата, както и в необсъждане на събрани по делото доказателства, в резултат на което и решението е и необосновано.

Оспорен е изводът на съда, че по делото не били събрани доказателства, установяващи спазването на процедурата по свикване на ОС, тъй като липсвал изискуемият по чл. 13, ал. 1, изр. 2 от ЗУЕС протокол за поставяне на поканата за свикване на ОС. Твърди се, че реда за свикване на ОС предвиден в чл.13 от ЗУЕС, е бил спазен, както и че е бил налице необходимия кворум за провеждането на ОС на ЕС и за взимане на решенията, вкл. и на решението, атакувано от ищцата.

Отправеното в евентуалност искане е решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният от Л. Х. Д. иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решението на ОС на ЕС от 25.11.2021 год. по т. 4 от протокола за проведеното ОС на ЕС да бъде отхвърлен. Претендират се и съдебните разноски за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, ищцата, настоящ въззиваем – Л. Х. Д. оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседение, въззивниците, чрез управителя на ЕС и чрез процесуален представител, поддържат въззивната ис жалба.

В съдебно заседание въззиваемата Л. Х. Д., чрез процесуален 2 представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

В исковата си молба ищцата Л. Х. Д. е навела следните твърдения:

Собственик е на самостоятелен обект – апартамент № 2 на първия етаж в жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***. На 25.11.2021 год. било проведено Общо събрание на собствениците на обекти в сградата в режим на етажна собственост, на което ищцата присъствала чрез свой пълномощник. ОС на ЕС взело няколко решения, между които и решение по т. 4 от протокола, съгласно което: „Дворното място да не се отдава за ползване с търговска цел и достъп на трети лица до обекти на ЕС.

Собственикът на апартамент № 2 да отстрани строителните изменения, извършени от негова страна, към балкон и маза в срок до края на март 2022 год. Дворното място ползва за отдих и почивка от лица, вписани в Книгата на собствениците“.

Съобщението за изготвянето на протокола от проведеното на 25.11.2021 год. ОС на ЕС е било залепено на видно място в сградата на 02.12.2021 год.

Копие от подписания протокол било връчено на ищцата на 13.12.2021 год.

Ищцата установила, че неправилно са отразени изявленията на пълномощника й, като вместо направеното от него изявление: „Има протокол, но не е нотариално заверен. Има удостоверение за търпимост от общината. Навремето всички са се съгласили", неправилно е било записано:

„за преустройството има мълчаливо съгласие от собствениците на ЕС. Няма протокол, но навремето всички са се съгласили". Твърди се също, че неправилно са отразени и взетите от ОС на ЕС решения, като текстът относно входа към мазите въобще не е подлаган на гласуване. Освен това взетото от ОС на ЕС решение по т. 4 не съдържа уточнението „от лицата, вписани в Книгата на собствениците". На 14.12.2021 год. ищцата оспорила писмено съдържанието на протокола, но той не бил коригиран.

Счита, че решението по т. 4 от протокола за проведеното на 25.11.2021 год. ОС на ЕС, е незаконосъобразно поради нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, тъй като не е отбелязано в протокола кой собственик/ползвател как е гласувал за решението – „за“ или „против“; неправилно е било отразено изявление на пълномощника на ищцата, както и взетите решения – при изготвянето на протокола са добавени текстове, които не са гласувани – относно подхода към общите мази и относно лицата, които могат да ползват двора. Отделно от това, решението по т. 4 от протокола за проведеното на 25.11.2021 год. ОС на ЕС според което „ Дворното място да не се отдава за ползване с търговска цел и достъп на трети лица до обекти на ЕС“ и „Дворното място да се ползва за отдих и почивка от лица, вписани в Книгата на собствениците“ е незаконосъобразно, поради противоречието му с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, а решението според което „Собственикът на ап. 2 да отстрани строителните изменения, извършени от негова страна, към балкон и маза в срок до края на март 2022г.“ е незаконосъобразно, тъй 3 като е извън компетентността на ОС на ЕС. Навежда, че за вход към собствения й ап. 2 на етаж първи се ползва метална стълба с височина 1, 19 м., водеща до балкона и гледаща към вътрешния двор. Стълбата е изградена през 2002г. след взето решение на Общото събрание на Етажната собственост и декларация-съгласие, подписана от собствениците на обекти в ЕС. Според ищцата, не е от компетентността на ОС на ЕС да решава премахването на металната стълба, както и да забрани достъпа до апартамента й през вътрешния двор, след като този подход вече е реализиран по предходно взето решение на ОС на Етажната собственост. Твърди още, че решение премахване на входа към мазите не е взимано и не е гласувано от ОС на ЕС.

По изложените съображения ищцата счита, че решението на ОС на ЕС от 25.11.2021 год. по т. 4 от протокол на ОС на ЕС в частта му, с която е взето решение „Дворното място да не се отдава за ползване с търговска цел и достъп на трети лица до обекти на ЕС. Собственикът на апартамент 2 да отстрани строителните изменения, извършени от негова страна към балкон и маза в срок до края на март 2022 год. Дворното място да се ползва за отдих и почивка от лица, вписани в Книгата на собствениците“, е незаконосъобразно и настоява за отмяната му. Претнидра присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците по иска – собствениците на обекти в сграда в режим на ЕС с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, представлявани от Председателя на УС на ЕС

Н.С.В., чрез процесуален представител, оспорват иска, считат, че е неоснователен. Твърди се, че решението е законосъобразно, същото е от компетентността на ОС на ЕС и не страда от пороците, наведени от ищцата в исковата й молба. Навежда се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „и“ от ЗУЕС ОС на ЕС е компетентно да взима решения относно използването на общите части на сградата и прилежащата й площ при възникнали спорове. По отношение на твърдяните от ищцата процесуални нарушения по чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, се излага, че всички присъствали на събранието са гласували „ЗА" приемането на решението по т. 4 от протокола за проведеното на 25.11.2021 год. ОС на ЕС, единствено ищцата, чрез своя пълномощник е била „против“ при което и не е необходимо изричното упоменаване кой от присъствалите на ОС на ЕС как е гласувал, като това може да се установи от самия протокол и приложението към него /неразделна част от протокола/, съдържащо имената на присъствалите на ОС на ЕС собственици обекти в сградата в режим на ЕС.

По изложените съображения ответниците считат, че искът е неоснователен и настояват за отхвърлянето му. Претендират присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от нот. акт № 168/06.06.2002 год. на ВнН, че ищцата Л. Х. Д. е собственик на обект в 4 сградата в режим на етажна собственост, съставляваща сграда идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, а именно: на апартамент № 2 на първия етаж в сградата, ведно с 1 / 16 ид. част от общите части на сградата и от терена, върху който е построена.

Не е спорно по делото, че сградата в режим на етажна собственост, съставляваща сграда идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, се състои от 16 апартамента /обекта/, всеки обект принадлежи на различен собственик и всеки собственик на обект притежава и 1 / 16 от общите части на сградата – този въпрос не е бил спорен по делото.

Видно от протокол на л. 16-21 от делото на РС-Варна, на дата 25.11.2021 год. е проведено ОС на ЕС при кворум, според отразеното в протокола – етажните собственици, притежаващи 81 % ид. части от общите части /13 на брой от общо 16/. Според протокола ОС на ЕС е взело няколко решения, като по т. 4 е взето решение „Дворното място да не се отдава за ползване с търговска цел и достъп на трети лица до обекти на ЕС.

Собственикът на апартамент 2 да отстрани строителните изменения, извършени от негова страна към балкон и маза в срок до края на март 2022 год. Дворното място да се ползва за отдих и почивка от лица, вписани в Книгата на собствениците“. На практика решението по точка 4 от обсъждания протокол съдържа три отделни решения – две решения, свързани с ползването на дворното място - обща част на сградата и решение за отстраняване („премахване“) на извършени в дворното място СМР, ползващи апартамента на ищцата.