Решение № 220 от 14.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Бургас, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100500234 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на

Н.С.С. от гр.***

–ответник по гр.д. №

20212120108683/2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 27/06.01.2022 год. постановено по същото дело ,с което са наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН по отношение на молителката М.Р.И. и на осн.чл. 5 ал. 1 т. 1,3 и 5 е задължил Н.С. да се въздържа от домашно насилие спрямо нея,забранил му е да се приближава до жилището ,местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката И. за срок от 9 месеца и му е наложил глоба в размер на 300 лв.и е присъдил в полза на молителката направените разноски по делото .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано .

Сочи се ,че от събраните по делото доказателства не се е установил осъществен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН по отношение на молителката ,като съдът изцяло е възприел като установена изложената в 1 молбата за защита фактическа обстановка ,без да обсъди всички релевантни за делото обстоятелства ,не е анализирал в цялост ангажираните доказателства.Непроизнасянето по всички възражения и достигане до фактически изводи в противоречие с доказателствата и въз основана на грешен мисловно –аналитичен процес води до неправилност и необоснованост на съдебния акт ..Абсолютно неправилен е изводът ,че изразът „Точно така .Един човекнавремето измами родителите ми .Опитай се да намериш следа от него на този свят.Същата съдба ще последва всеки следващ…Опитай.“ Е заплаха за личността на молителката и представлява психическо насилие над нея.Подробно се излагат съображенията на въззивника в противната насока,като се подчертава ,че в това производство не следва да се разрешават спорове относно родителски права и не трябва да се събират доказателства по други дела.Не може всеки спор и кавга да се квалифицират като домашно насилие.

Анализирайки доказателствения материал ,въззивникът счита ,че не е било установено по делото по безспорен начин осъществяването на твърдяното в молбата на И. домашно насилие .В тази връзка се счита ,че необосновано и неправилно първостепенният съд е анализирал изразите от разпечатката от Вайбър,като ги е тълкувал извън контекста на целия разговор .Подробно се цитира и анализира този разговор ,като се подчертава ,че употребените от въззивника изрази не са заплаха за личността на молителката ,тъй като и двамата знаят за кое лице и за какво става дума .Всъщност ,видно от разговорите помежду им , молителката е тази ,която цери да предизвика негативни преживявания ,в резултат на което да стигне до нарушаване на духовния баланс .В случая не тя е жертва на психическо насилие .Твърденията й-че се страхува за живота си и че ответникът системно я тормози ,не се подкрепят от фактите по делото .Напротив приетото от съда за осъществено насилие ,посочено като психическо ,не е установено да е извършвано систематично ,за продължителен период от време ,съответно да е довело до увреждане здравето на молителката .Липсват иднивидуализиращи белези на твърдяния акт на насилие ,в какво точно се състои то .Заплахата ,така ,както е интерпретирана в молбата ,не съответства на изложените от съда мотиви –дали тя е довела до психологическто насилие или друг вид емоционална последица не е било установено по делото .

Освен всичко друго ,се счита ,че дори и да се приеме наличие на акт на 2 домашно насилие ,с оглед на неговия нисък интензитет не е обосновано необходимост от налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН.Не са налице данни ,обосноваващи да се приеме ,че съществува опасност от насилие ,засягащо непосредствено молителката и налагаща вземане на мерки за защита .Не е в интерес и на общите на страните деца да има наложени мерки по отношение на баща им ,тъй като тези мерки ще доведат до конфликт ,превръщайки ги в жертва на неуспешния брак на страните .

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърли изцяло молбата за защита .При евентуалност се настоява да се измени съдебния акт ,като се постановят мерки с оглед персоналните правни последици и интензитета на твърдяното насилие ,както и да се наложи минимален размер на глобата по чл. 5 ал. 4 ЗЗДН.Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

В писмения си отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемата молителка оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита се ,че съдът е обсъдил изцяло проведените между страните разговори ,вникнал е в смисъла им и е достигнал до правилни изводи относно посочената като заплаха в депозираната декларация и описаната в исковата молба точно такава – предизвикваща страх у молителката Тълкуването и анализът на тази заплаха ,която се опитва да направи въззивникът ,според въззиваемата страна са неуспешни в опит да се омаловажат последиците от заплахата Подробно се анализира написаното от въззивника изречения ,прието от съда като заплаха и акт на осъществено психическо насилие и значението на фразата според въззиваемата .Сочи се ,че изложеното във въззивната жалба относно липсата на систематично упражняване на домашно насилие е неотносимо към спора ,доколкото законът не изисква наличие на систематичност като условие за налагане на мерки за защита .Според въззиваемата страна съдът е положил максималки усилия да установи действителното състояние на отношенията между страните ,какви спорове се водят между тях и е достигнал до правилния извод ,че на молителката следва да се даде исканата защита Моли се за потвърждаване на решението .И двете страни не сочат нови 3 доказателства и нови обстоятелства по делото .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Производството е по реда на чл. 8 и сл. от ЗЗДН.

В подадената от М.Р.И. от гр.*** молба за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на нея домашно насилие е изложено описание на фактите и обстоятелствата ,при които е извършено твърдяното от молителя домашно насилие ,като се сочи ,че ответникът е бивш неин съпруг,бракът й с когото е прекратен през 2018 г. ,по времето на който са живели в семейното им жилище в гр.*** ,заедно с родените от брака им две деца – К. и Т. .Излагат се доводи за системен психически тормоз от страна на ответника и упражнено психическо насилие , тормоз чрез унижение и обиди ,закани и заплахи .Посочва се ,че особено след завеждането на няколко граждански дела за семейното им жилище , ответникът започнал системно да я тормози чрез отправяне на закани за живота й ,като се описва подробно един от актовете –така на 07.12.2021 г.,в 22,46 часа ,в чата помежду им във Вайбър ,пак спорейки относно семейното жилище , ответникът е написал на молителката :“Точно така .Един човек навремето измами родителите ми .Опитай да намериш следа от него на този свят. Същата съдба ще последва всеки следващ…Опитай.Твърди се ,че молителката ,познавайки семейната история на ответника ,е счела ,че става въпрос за бившия партньор на сестрата на ответника ,с когото тя живеела на семейни начала.Този М. е въвлякъл родителите на ответника в банкова измама и след като бил осъден на три инстанции за тази измама М. изчезва.По време на съвместния им живот бившият й съпруг неколкократно е казвал ,че на този М. му се е случило нещо лошо и вероятно е бил убит.Затова и отправената по Вайбър заплаха към молителката тя е възприела като реална заплаха за живота й –тъй като на всеки ,който иска да измами родителите на ответника ,ще се случи същото като на М.,доколкото ответникът счита ,че тя иска да измами родителите му в делото за собственост на семейното им жилище . Молителката заявява ,че се страхува за живота и здравето си,поради което е отправила искане за защита .

Ответникът е оспорил подадената молба за защита и твърди ,че не е 4 осъществил спрямо молителката твърдяните актове на домашно насилие .

За да установи дали има осъществено психическо или физическо насилие ,опит за такова ,принудително ограничаване на личния живот ,личната свобода и личните права по отношение на молителката на посочените дати ,първоинстанционният съд се е позовал на представената по делото декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН .В тази връзка правилно е посочил ,че нормата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН придава самостоятелна и презумптивна доказателствена стойност на декларацията в случай ,че по делото липсват други доказателства .

С оглед на специфичния характер на отношенията ,чиято защита се търси по ЗЗДН е представен улеснен за молителя ,търсещ защита ,ред ,като представи декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН ,на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашното насилие само на основание приложената декларация ,доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание ,като посочване на датата ,мястото ,времето ,конкретните действия ,с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .В този случай доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване ,че е извършил акт на домашно насилие ,е да проведе успешно насрещно доказване ,което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила .Законът за защита срещу домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12 ал. 1 и чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН,с възможност за събиране на доказателства от страните –съгласно чл. 13 от ЗЗДН .По този начин е охранено и правото на защита на ответника в производството ,който има възможност и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,установено изрично в чл. 13 ал. 3 от с. з.,.чрез представяне на съответни доказателства. Тук не става дума за разместване на доказателствената тежест ,но не може да има спор относно придадената от самия закон доказателствена стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,която не може да отпадне само на базата на простото й оспорване ,без провеждане на доказване в противната насока .При оспорване на декларацията обаче ,за ищеца също възниква задължение за представяне на допълнителни доказателства в защита на твърденията му /ако такива са представени и от 5 ответника в противния смисъл /.В тежест на ищцата е да докаже по делото твърдяните в молбата и декларацията обстоятелства,,които са оспорени , за да бъде постановено издаването на заповед за защита.

Настоящият съдебен състав е съгласен с изразеното и от районния съд , и от страните ,че смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт /актове/ на домашно насилие ,като в разпоредбата на чл. 2 от закона ,”домашно насилие „ е всеки акт на физическо ,психическо или сексуално насилие ,както и опитът за такова насилие,принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот ,извършено спрямо лицата ,които се намират или са били в семейна или родствена връзка .

В настоящия случай декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН не се съдържа точно описание на заплахата ,оправена до молителката в сочения ден и час,но в тази връзка са представени писмени доказателства /разпечатка от платформата за социални контакти „Вайбър“/.В конкретния случай по делото не се установява извършването на акт на физическо насилие –на посочената дата 07.12.2021 г. година ответникът да е причинила на молителката физическа болка чрез удар .Доли се установява ,че молителката сама е отправяла обидни изрази спрямо ответника/които също донякъде представляват акт на психическо насилие/. Установено е обаче ,че срещу обидните изрази ответникът е отправил заплахи и дори закана