Решение № 1512 от 28.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1512 гр. София, 28.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: В. СТ. К. като разгледа докладваното от В.СТ. К. Административно наказателно дело № 20211110209417 по описа за 2021 година при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9417 по описа за 202 1 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 576239 F593583/10.05.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД НАП София, упълномощен със Заповед на Изп.Директор на НАП с № ЗЦУ1149/25.08.2020, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700.00 лева на дружеството „СБВ – С.“ ЕООД, ЕИК: .... за нарушение по чл.132, ал.2 от ЗЗД вр. чл.132, ал.1 от ЗДДС вр. чл.178 ЗДДС.

В жалбата се излагат съображения против санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и да е деяние. Иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира допълните аргументи в подкрепа на основателността на депозираната жалба. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се 1 разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

Дружеството „СБВ – С.“ ЕООД, ЕИК: .... е със седалище и управление в гр.С., ул. „А.“ № 7. В ТРРЮНЦ по силата на удостоверение с изх. № 20200128143628 от 28.01.2020 г. е вписан в капитала на посоченото дружество извършен апорт на стойност 3 279 360.00 лева. Тази непарична вноска е била извършена от „В.“ АД, с ЕИК: . Вписването на... апорта в ТРРЮЛНЦ е осъществено на 28.01.2020 г. Към датата на вписването на непаричната вноска апортиращото дружество „В.“ АД, с ЕИК: ...е било регистрирано по ДДС с дата на регистрация от 01.04.1994 г. За приемащото апорта на ЮЛ „СБВ – С.“ ЕООД, ЕИК: .... възникнало задължение за регистрация по ДДС, поради наличие на такава на апортиращото дружество „В.“ АД, с ЕИК: ... в срок до 04.02.2020 г. считано в седем дневен срок от вписването на обстоятелствата в ТРРЮНЦ на апорта от 28.01.2020 г.

Заявление за регистрация по ДДС с вх. № 0000-0082269 от дружеството „СБВ – С.“ ЕООД, ЕИК: ... чрез управителя му било подадено на 29.01.2021 г. с 360 дни закъснение. По случая била извършена проверка на 12.02.2021 г. в Отдел Регистрация по ДДС при ТД НАП София от свидетеля Л. Л. К. на длъжност инспектор по приходите в НАП София.

Въз основа АУАН № F 593583 г. е постановено и НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 576239 F593583/10.05.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД НАП С. упълномощен със Заповед на Изп.Директор на НАП с № ЗЦУ-1149/25.08.2020, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700.00 лева на дружеството „СБВ – С.“ ЕООД, ЕИК:

.... за нарушение по чл.132, ал.2 от ЗЗД вр. чл.132, ал.1 от ЗДДС вр. чл.178 ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на свидетеля актосъставител Л. Л. К., инспектор по приходите в НАП и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът 2 кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата н а чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни норми са посочени правилно. Поради тези причини съдът намира, че 3 административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.

С разпоредбата на чл. 132, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС е предвидено, че задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице. Регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства е видно, че именно за неизпълнение на това свое задължение е санкционирано дружеството - жалбоподател. Същият е придобил чрез непарична вноска имот/имоти от лице, което е регистрирано по ЗДДС лице. Придобиването на апорта е станало на 28.01.2020 г., което е установено от администрацията на ТД на НАП в рамките на извършената проверка. Заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено със закъснение от 360 дни на 29.01.2021 г. Срокът за неговото подаване е изтекъл на 04.02.2020 г. Нарушена е разпоредбата на чл.

132, ал. 2 от ЗДДС. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие - неосъществяване на дължимо действие. За да е съставомерно деянието, е достатъчно да не е изпълнено законоустановено задължение и не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат. Ясно в НП и АУАН е посочено, че задължението за регистрация по ЗДДС е възникнало на 28.01.2020 г., с вписването на апорта, като това задължение е следвало да се извърши най-късно до 04.02.2020 г. , на която дата е посочено и че е извършено нарушението.

Неизпълнението на законово задължение в императивно определен за това срок е деяние което се извършва чрез бездействие. В случая се касае за продължено административно нарушение, т. е. за нарушение, чийто състав се осъществява непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който бъде установено от съответния орган по реда на ЗАНН. След изтичане на нормативно определен срок за изпълнение на определено от този закон задължение, задълженото за изпълнието лице е в нарушение. От тогава започват да текат и преклузивните срокове, разписани в чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. След като деянието е извършено при формата на бездействие, то нарушение има след 04.02.2020 г. и то трае непрекъснато до настъпването на юридически факт, който го прекратява – в случая с подаване на заявление за регистрация по ЗДДС то се прекратява, респ.преустановява. Това е установено от контролния орган, за което е съставен акта. В тази връзка административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 178 от ЗДДС , като е преценил тежестта на извършеното нарушение и е наложил санкция в минимален размер.

Санкционната норма на чл. 178 от ЗДДС предвижда, че данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са 4 търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв., която съдът намира, че отговаря на вида, характера и тежестта на извършеното нарушение с оглед закъснението от 360 календарни дни , поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

Наложената санкция ще изпълни целите на административно наказание в определения размер, доколкото закъснението на жалбоподателя от 360 дни е значително за деянията от същия вид и последици.

Не е допуснато процесуално нарушение от страна на АНО.

Бездействието започва от деня, следващ неизпълнение на задължението по закон и ще продължи до изтичане на преклузивни давностни срокове, или до друго обстоятелство, поради което нарушителят се освобождава от административно наказателна отговорност. ЗДДС е специален закон, който въвежда императивни изисквания по спазване на процедурни срокове, с оглед на което в тежест на жалбоподателя е било да следи извършването на исканото от него вписване.

По тези съображения съдът следва да потвърди изцяло НП, а въззивната жалба срещу него да остави без уважение като неоснователна и недоказана.

По разноските:

Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.