Определение № 5336 от 27.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5336 гр. София, 27.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Б.ова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно частно гражданско дело № 20231100502396 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВ/.

С определение с рег. №114 от 31.01.2023 год. съдия по вписванията при СРС е отказал извършването на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – вписване на препис от саморъчно завещание със завещател К.С., съхранявано по нот.дело №6/2019 год. по описа на нотариус с рег.№124 на НК.

За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че завещателното разпореждане има за предмет конкретен актив от наследствената маса – апартамент /описан като етаж от сграда/, поради което и същото има характера на завет; приложима е нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, но не са ангажирани данни за липсата на непогасени задължения за имота.

Срещу горепосоченото определение /за което липсват данни, че е било надлежно съобщено/ е подадена на 20.02.2023 год. частна жалба от нотариус Б. Д. В., с рег.№124 на НК, с оплакване, че е незаконосъобразно. В частната жалба се поддържа, че при прехвърляне на вещни права се изисквала декларация по чл. 264 ДОПК, което в случая настъпвало по наследственото правоприемство по силата на обявеното саморъчно завещание. За целите на вписването декларацията следвало да бъде представена от лицето, в полза на което било извършено завещателното разпореждане и именно това бил начинът, по който се удостоверявала липсата на публични задължения за имота, съгласно посочената норма.

Обстоятелството, че в удостоверението за данъчна оценка не била посочена липсата на данъчни задължения /не било посочено и наличието на такива/ не представлявало пречка за вписване на подлежащия на вписване акт – обявено саморъчно завещание, след като била представена редовна декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Според съдебната практика, изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК било императивно. Представеният за вписване акт – 1 препис от обявено саморъчно завещание с предмет недвижим имот, подлежал на вписване, съгласно чл. 112, б. „и“ ЗС и чл. 4, б. „к“ ПВ, като според разпоредбата на чл. 6, ал. 2, б. „а“ ПВ, не се изисквало актът да съдържа индивидуализация /описание/ на имота. Представени били нотариално удостоверен препис от кадастрална схема на самостоятелен обект в сграда, издадена от АГКК-СГКК, съгласно изискванията на чл. 6, ал. 2 ПВ, удостоверение за данъчна оценка и декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от заветника, както и документ, удостоверяващ заплащането на следващата се държавна такса. В този смисъл налице били законовите изисквания за вписване на представения акт. Представената декларация по чл.

264, ал. 1 ДОПК не подлежала на проверка от съдията по вписванията, като евентуалното деклариране на неверни факти и обстоятелства било скрепено с наказателноправна санкция – чл. 313 НК. В тази връзка следвало да се имат предвид задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 год., ОСГТК.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице и доколкото е депозирана в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение №7/2012 год. на ВКС по тълк.дело №7/2012 год., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, в т.ч. спазени ли са изискванията на чл. 6, ал. 3 ПВ, внесена ли е дължимата за вписването държавна такса, представена ли е скица-копие от кадастралната карта, както и представени ли са доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 264 ДОПК. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона – вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове.

Според чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи.

Нормите на чл. 112, б. "и" ЗС и чл. 4, б. „к“ ПВ указват, че на вписване в имотния регистър подлежат преписите от обявените саморъчни завещания, имащи за предмет вещни 2 права върху недвижими имоти. Към молбата за вписване на акт, който се отнася до недвижим имот в район с одобрена кадастрална карта, се прилага скица, скица-копие, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива – чл. чл. 6, ал. 3 ПВ. Вписването се извършва по молба на заинтересованото лице – нормите на чл. 8, ал. 1 и 3 ПВ, тълкувани във връзка с уреденото в закона основание за преминаване на завещан недвижим имот към облагодетелстваното от завещанието лице, обуславят извод, че вписване на завещание може да иска бенефициера, приел завещаното имущество на основание чл. 48 ЗН /респ. негов правоприемник, ако завещанието не е било обявено и/или вписано/ или нотариуса, обявил завещанието по искане на бенефициер /виж Определение № 157 от 12.07.2022 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1281/2022 год., II г. о., ГК /. Описание на недвижимия имот не се изисква при преписите от обявени завещания, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район.

Приложимата в частност разпоредба на чл. 264, ал. 1 ДОПК /визираните в същата хипотези се отнасят до разпореждане с вещни права или учредяване на вещни тежести, а не универсално правоприемство – както в правата, така и в задълженията на разпореждащия се/ предвижда, че прехвърлянето и учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарична вноска в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

По силата на изрична правна норма – чл. 265 ДОПК, съдията по вписванията следи за представеното на декларацията по чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК и спазването на чл. 264, ал. 4 ДОПК.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице предпоставките за извършване на поисканото вписване. Представена е писмена молба на нотариуса за вписване на препис от обявеното от него саморъчно завещание, с необходимите приложения, внесена е и следващата се държавна такса.

В приложеното удостоверение за данъчната оценка, издадена от Столична община по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, не е отразено наличието на непогасени данъчни задължение, като не е посочена изрично и липсата на такива /виж Определение № 98 от 24.01.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 4497/2022 год., II г. о., ГК/, но това обстоятелство не е основание за отказ да бъде извършено заявеното вписване, доколкото същата и представената нотариално заверена декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, удовлетворяват изискванията на закона – декларираните обстоятелства не се опровергават от данъчната оценка.

3

За пълнота трябва да се посочи, че обхватът на проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК, възложена от закона на съдията по вписванията, се ограничава само до спазването на предвидените в нормата условия. Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на непогасени данъчни задължения за имота, но и да препятства вписването – в частност на преписа от обявеното саморъчно завещание, до заплащането им – арг. чл. 264, ал. 4 ДОПК. Следователно за осъществяване на целта на проверката и независимо от декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК, съдията по вписванията може да постанови отказ само при наличие на установени от него непогасени данъчни задължения, но не и в хипотеза, при която тези задължения не са установени, а са евентуално предполагаеми.

Ето защо обжалваният отказ на съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се уважи исканото за вписване на представения от нотариус Б.

В. препис от обявено от него саморъчно завещание.

По аргумент за противното от чл. 32а, ал. 2 ПВ и предвид т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и приетото в Тълкувателно решение № 5/2015 год. на ВКС по тълк.дело № 5/2015 год., ОСГТК, настоящето определение не може да бъде обжалвано по касационен ред.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение с рег. №114 от 31.01.2023 год. на съдията по вписванията при СРС, с което е отказано извършването на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – вписване на препис от обявеното на 17.11.2022 год. саморъчно завещание на К.П.С., по подадената от нотариус Б. В., с рег.№124 на НК, молба с вх.№4939 от 31.01.2023 год., ДА СЕ ВПИШЕ препис от обявеното на 17.11.2022 год. саморъчно завещание на К.П.С., по подадената от нотариус Б. В., с рег.№124 на НК, молба с вх.№4939 от 31.01.2023 год.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване на поисканото с молбата с вх.№4939 от 31.01.2023 год. вписване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5