Решение № 652 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20231100900252 по описа за 2023 година

СГС е сезиран с молба с правно основание чл.625 ТЗ от „Н.С.Б.“ ЕАД, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност по отношение на „К.Г.“ ЕООД, който по твърдения е в състояние на „неплатежоспособност“ и на „свръхзадълженост“. Твърди се от молителя, че на 01.07.2021 г. е сключил с ответника три договора за наем, по които е предоставил ползването на хотелска част I-во ниво, на хотелска част II-во ниво и на ресторант, а ответникът е поел задължението да плаща наемна цена. Сочи се, че по тези договори ответникът има задължения за наемна цена от 265 320,81 лв. и за обезщетение за забава в размер на законната лихва от 18 879,86 лв. Поддържа се, че ответникът не е в състояние да изпълнява паричните си задължения, защото се намира в състояние на „неплатежоспособност“, респ. на „свръхзадълженост“. Иска се от молителя да се открие производство по несъстоятелност поради „неплатежоспособност“ и „свръхзадълженост“.

Ответникът, призован по реда на чл.619 ал.1 ТЗ, вр. с чл.50 ал.2 ГПК, не е подал отговор и не взема становище по молбата с правно основание чл.625 ТЗ.

Представен е договор за наем N 21-442-1/3/ от 01.07.2021 г., от който се установява, че между страните е възникнало наемно правоотношение, по което молителят е предоставил на ответника ползването на хотелска част I-во ниво, представляваща част от Гребна база „Средец“ – Панчарево, а ответникът е поел задължението да плаща наемна цена от 3066 лв. на месец.

Представен е договор за наем N 21-448-1/5/ от 01.07.2021 г., от който се установява, че между страните е възникнало наемно правоотношение, по което молителят е предоставил на ответника ползването на хотелска част II-во ниво, представляваща част от Гребна база „Средец“ – Панчарево, а ответникът е поел задължението да плаща наемна цена от 684 лв.

1 на месец.

Представен е договор за наем N 21-448-1/6/ от 01.07.2021 г., от който се установява, че между страните е възникнало наемно правоотношение, по което молителят е предоставил на ответника ползването на ресторант, представляваща част от Гребна база „Средец“ – Панчарево, а ответникът е поел задължението да плаща наемна цена от 4093 лв. на месец.

Представени са годишни данъчни декларации на ответника за 2020 г. и за 2021 г.

Установява се от заключението на ССЕ, че за 2020 г. показателите на коефицентите за ликвидност са – обща 3,4167, бърза 3,4167, незабавна 3,333, абсолютна 3,333; за 2021 г. обща 2,3280, бърза 2,3280, незабавна 2,2800, абсолютна 2,2800; за 2022 г. - обща 1,5556, бърза 1,5556, незабавна 0,7788, абсолютна 0,7788. Вещото лице е констатирало, че стойността на всички активи към 31.12.2020 г. е била 82 хил.лв., към 31.12.2021 г. е 306 хил.лв., към 31.12.2022 г. 433 хил.лв., а стойността на пасива към тези дати е 82 хил.лв., 306 хил.лв. и 429 хил.лв. Направена е констатация, че в търговските книги на ответника са записани задължения към молителя по процесните договори за наем в размер на общо 265 320,81 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е искане с правно основание чл.625 ТЗ.

От представените по делото договор за наем N 21-442-1/3/ от 01.07.2021 г., договор за наем N 21-448-1/5/ от 01.07.2021 г. и договор за наем N 21-448-1/6/ от 01.07.2021 г. се установи, че между страните са възникнали наемни правоотношения, по които молителят е поел задължението да предостави ползването на обособени части от Гребна база „Средец“ – Панчарево, а ответникът е поел задължението да плаща месечна наемна цена от 3066 лв., 684 лв. и от 4093 лв. Доколкото няма данни за друго, а и не е направено оспорване, съдът на основание чл.286 ал.1 ТЗ намира, че всеки един от процесните три договора за наем има качеството на „търговска сделка“, защото е свързан с упражняваното от ответника – търговец занятие.

От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха доказателства за факта, че е платил дължимата по договорите за наем наемна цена. Това означава, че ответникът е в неизпълнение на паричните си задължения по търговски сделки.

При тези факти съдът намира, че молителят се легитимира като кредитор на длъжника за вземания, които произтичат от търговски сделки.

От събраните по делото доказателства не се установиха факти, които да сочат, че ответникът се намира в обективно състояние не неспособност да изпълнява текущите си 2 задължения с наличните краткотрайни активи. Установените факти от събраните по делото доказателства напълно опровергават повдигнатите от молителя твърдения за състояние на „неплатежоспособност. От неоспореното заключение на СИЕ се установява, че за 2020 г., 2021 г. и за 2022 г. краткотрайните активи на ответника надвишават краткосрочните му задължения. Освен това към 31.12.2020 г., 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. са реализирани положителни финансови резултати и са постигнати печалби. Коефицентите за обща и бърза ликвидност към 31.12.2020 г., 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. са над единица, а за 2020 г. и за 2021 г. коефицентите за незабавна и за абсолютна ликвидност са също над 1-ца.

Единствено коефицентите за незабавна и за абсолютна ликвидност за 2022 г. са под референтните стойности – 0,7788, но според съда тези ниски показатели не обуславят състояние на неплатежеспособност, защото коефицентът за обща ликвидност, който е основен индикатор и има водещо значение за способността на предприятието да посреща задълженията, е с висока стойност – 1,5556, каквато е стойността и на коефицента за бърза ликвидност. Добрите стойности към 31.12.2022 г. на тези два коефицента за ликвидност е основание за фактическия извод, че ответникът разполага с достатъчно краткотрайни активи, които позволяват да покрива своите задълженията. Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не всичките групи. Нивата на този коефицент – над единица за последните три години, показват по категоричен и несъмнен начин, че търговецът не е изпаднал в трайно и обективно състояние на невъзможност с наличното бързо ликвидно имущество да изпълнява паричните си задължения.

Коефициентът на финансова автономност е помощен, а неговите стойности за трите години потвърждава извода за доброто финансово състояние на търговското предприятие.

Добрите показатели на коефицента за финансова автономост /с норматив 0,33/ при добрите показатели на коефицентите за обща и за бърза ликвидност не сочи на състояние на неплатежоспособност на търговеца. Коефицентите за абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради което техните ниски нива към 31.12.2022 г., но при добри показатели на общата и бързата ликвидност за период от три години, през който са постигнати положителни финансови резултати, сами по себе си не обуславят състояние на неспособност за покриване на задълженията. Тези коефиценти показват референтни стойности на съотношение на само част от краткосрочните активи към текущите задължения и е логично стойностите да спадат последователно от общата към абсолютната ликвидност. За да е платежоспособно едно предприятие не е необходимо да поддържа краткосрочни инвестиции и/или парични средства в размер, който е равен или по-голям от краткосрочните задължения / С., С., Т., Р., М., Д., Н., Б. „Актуални въпроси на производството по несъстоятелност“, 2015 г., стр.53/. Следователно ниските стойности към 31.12.2022 г. на коефицентите за абсолютна и незабавна ликвидност не са основание за извод, че предприятието е в лошо финансово състояние.

3

Съдът напълно кредитира като верни констатациите и изводите на в.лице относно нивата на коефицентите, защото от страна на молителя не е направено оспорване на достоверността на балансите в частта относно наличността и стойността, както и относно ликвидността/реализируемостта на пазара на краткотрайните активи. От страна на ответника не е направено възражение за документална необоснованост на счетоводните записвания на активите по баланса. След като не се спори, че всички краткосрочни активи са с посочените в заключението на ССЕ стойности, няма основание преценката за способността да се покриват краткосрочните задължение да се обуславя от някой от другите показатели за ликвидност – незабавна и абсолютна.

По отношение на лошите показатели към 31.12.2022 г. на коефицентите за незабавна и за абсолютна ликвидност /0,7778/ следва да се спомене, че за доброто икономическо състояние на предприятието не е необходимо наличните парични средства да покриват по размер стойността на краткосрочните задължения, нито е необходимо с придобитите пари да се извършват инвестиции, защото парите служат за покриване на разходите по търговската дейност, насочена към извличане на печалба.

По никакъв начин не може да се приеме въз основа на събраните доказателства, че е налице трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени блага, което да води до невъзможност за обслужване задълженията. Напротив – фактите сочат, че търговецът се намира в стабилно икономическо състояние. Не са установени и факти за предстоящо влошаване икономическото състояние на търговското предприятие – по-скоро би могло да се приеме, че при постигнати положителни финансови резултати за последните три години очакванията са за добри стопански резултати.

Налице е неизплатен от ответника дълг към молителя, но неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 ал. 1 ТЗ е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. В случая следва да се приеме, че неизпълнението на задължението към молителя се дължи на причини от субективен характер, доколкото се установи, че не е налице от обективна страна неспособност на ответника да изпълнява паричните задължения за наемна цена. Неизпълнението от ответника на задълженията за наемна цена към молителя не се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност. Както се спомена по-горе, наличните краткотрайни активи са реално ликвидни, защото могат бързо да се превърнат в пари, а това означава, че не е налице трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/ активи.

При тези факти съдът намира, че ответникът не се намира в състояние на „неплатежоспособност“.

Молителят има качеството на дружество с ограничена отговорност, поради което попада в обхвата на чл.607а ал.2 ТЗ, вр. с чл.742 ТЗ. В този случай при констатация за изпадане в състояние на „свръхзадълженост“ е налице основание за откриване на производство.

За състоянието на „свръхзадълженост“ релевантно е съотношение между всички активи 4 на дружеството и всички негови парични задължения -изискуеми и неизискуеми.

„Свръхзадължеността“ по смисъла на чл.742 ТЗ има качеството на обективно икономическо състояние, когато е налице невъзможност на търговеца да покрие паричните си / не само изискуемите / задължения с наличното си / не само краткотрайни активи / имущество.

Състоянието на „свръхзадълженост“ като основание за откриване на производство по несъстоятелност цели да изпревари /освен когато съвпадне с него/ неминуемо следващото от същото състояние на неплатежоспособност, като осигури на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То се санкционира поради невъзможността търговецът да компенсира загубите с печалба от дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му. От значение за възникването на състоянието свръхзадълженост, макар и не само, е показателят "собствен капитал", участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост. Стойностите на същите следва да се съобразят, както и промяната им в рамките на целия изследван период, за да се обоснове или да се отрече възможността за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент. Това е така, защото зависимостта от привлечения за сметка на собствения капитал би могло да се окаже обременително и рисково за търговеца именно в дългосрочен план.

Разпечатката съдържа 32 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45143198-ec92-457e-bd2a-6eb66a056c99