Решение № 270 от 09.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Карлово, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320100628 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 26 ал.1 пр. І-во от ЗЗД.

Ищецът Л. П. М. с ЕГН **********, с адрес: *** твърди, че на 14.10.2022 г. сключил с ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД договор за потребителски кредит по силата на който му били предоставени заемни средства в размер на 2000 лева, с уговорен лихвен процент в размер на 40.44% и посочен ГПР в размер на 48.84 лева. В договора бил посочен общ размер на всички плащания в размер на 2700 лева.

На същата дата с ответника „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция.

Счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.44 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.

Счита, че съгласно съдебната практика, при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва.

При необезпечени заеми възнаградителната лихва следвало да не 1 надхвърля повече от три пъти законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва била в размер на 40.44% годишно надхвърлял повече от три пъти законната лихва, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.

Договорът за потребителски кредит нормативно бил уреден като възмезден (арг. от чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК), поради което нищожността на клаузата за договорна лихва (респ. на клаузата за ГПР), която бил съществен елемент на договорното съдържание имал за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка.

Не били спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договорът за потребителски кредит да е разписан действителния размер на годишния процент на разходите. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48.84% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за фирмата - гарант било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в §1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не включил в договорения ГПР от 49.72% разходите, които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата поръчител.

Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на 2

ГПР от 48.84% съставлявало невярна информация, която е заблудила потребителката относно действителния размер на разходите, които тя ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно увредил потребителя, който сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 48.84% ГПР. На ищеца не било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, за която той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните характеристики на услугата, той не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс.

Кредиторът не изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 2000 лева с посочен лихвен процент от 40.44 % и ГПР 48.84%, с общ размер на всички плащания 2700.00 лева. Поради това, че кредиторът не представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка.

Неговата неинформираност довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Кредиторът нарушил правата на потребителя, тъй като не включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР.

Принципът за обективност и прозрачност на уговорките по потребителските сделки, регламентирано в чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирано в чл.

147, ал. 1 от ЗЗП, съгласно договорните клаузи следва да се съставят на ясен и разбираем език е тълкувано с преюдициални заключения на Съда на ЕС и в практиката на ВКС. Според Съда на ЕС яснотата и разбираемостта не се отнася само формално и граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието на потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи

Посочвайки невярна стойност на ГПР в размер на 48.84 %, поради което и съобразно изведените критерии в дело С-453/10 кредиторът е внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като потребителят е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по - конкретно какъв е действителния размер на разходите, които ще направи.

На собствено основание е нищожен и сключения договор за предоставяне на гаранция от 14.10.2022г. и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не породила правни последици, поради следните съображения:

Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита 3 произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.

В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.

Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им (съображения 8, 9, 23, 24, 43, 45 от Директивата). В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27.03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.

Поради изложеното клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).

Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действал добросъвестно

Поради изложеното бил изпълнен общия фактически състав на чл.

143 от ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка (арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК) тази договорка следвало да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.

МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено, че договор за потребителски кредит № 202210140946520059 от 14.10.2022 г., сключен между „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от управителя - И. Н. Х.-С. и Л. П. М. с ЕГН **********, с адрес: ***, е НИЩОЖЕН като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено, че договор за гаранция от 14.10.2022 г. сключен между „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК 203107568, , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Лъчезар Станчев“ № 3, ет.11, представлявано от управител К.В.В. и Л. П. М.

4 с ЕГН **********, с адрес: *** във връзка с договор за потребителски кредит № 202210140946520059 от 14.10.2025 г., е НИЩОЖЕН като лишен от правно основание, уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка.