Определение № 150 от 24.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Варна, 24.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Г. Н. Грънчев като разгледа докладваното от Г. Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20253000600192 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура Добрич срещу определение №182/29.05.2025 година/рег.№190/29.05.2025г./ по НОХД №129/2025 година на Добричкия окръжен съд. С атакуваното определение първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство на основание чл.248, ал.5, т.1 във вр. чл.249, ал.1 и ал.2 от НПК като приел, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, изразяващо ограничаване правото защита на подсъдимия да разбере в какво е обвинен.

Частният протест е подаден в предвидения от закона седмодневен срок, поради което е допустим. Разгледан по същество, същият е основателен.

В частния протест са изложени доводи за незаконосъобразност на постановеното определение. Прокурорът сочи, че обвинителният акт съдържа всички необходими и изискуеми от закона изисквания. Посочено е, че не е основателна приетата от съда неяснота относно това дали обвиняемият К. е приел сумата за да не бъде съставен констативен акт по член 224а, алинея 5 от ЗУТ или за да бъдат предприети действия по „узаконяване“ на незаконния строеж. Уточнено е, че обвиняемият не само, че не е изпълнил задължението си по служба, а е предприел действие по създаване на документи за „узаконяване“ на незаконния строеж.

В протеста се сочи, че макар и в обвинителния акт действително да не е описано дословно какви са били вътрешните представи на обвиняемия К., то описанието на фактическата обстановка позволява в достатъчна степен да се изведе неговия умисъл за извършване на престъпното деяние. Моли се определението на съда да бъде отменено.

Съставът на въззивния съд след като се запозна с материалите по делото и аргументите изложени в частния протест намира, че същият е основателен поради следните съображения:

1

В атакуваното определение окръжният съд и приел, че при описание на фактическата обстановка, прокурорът е допуснал неяснота дали паричната сума е приета от обвиняемия, за това да не състави констативен акт по член 224а, алинея 5 от ЗУТ или да се предприемат действие по документално оформяне на законността на изградения строеж.

На второ място, е посочено, че в обвинителния акт не са отразени факти, касаещи субективната страна на престъплението, а именно наличието на умисъл у обвиняемия К. да получи исканата парична сума срещу нарушаване от негова страна на служебните му задължения.

Изводите на окръжния съд са незаконосъобразни. Действително според Тълкувателно решение № 2 от 2002 година на Върховния касационен съд в обвинителния акт се изисква да бъдат посочени всички обективни и субективни признаци на престъплението.

В член 246 от НПК, алинея 2 и 3 са посочени изискванията на закона към прокуратурата при съставяне на обвинителен акт. Законодателят разграничава две части на обвинителния акт, а именно обстоятелствена част и заключителна част или диспозитив. Алинея втора на член 246 от НПК съдържа задължителните елементи, които е необходимо да бъдат посочени от прокурора при съставянето на обвинителния акт. Те са: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

От прегледа на обвинителния акт е видно, че е прокурорът подробно е описал обстоятелствата, установени при разследването и това е извършено от лист 4 до лист 10 на НОХД. Следва описание на доказателствените материали, от които се установява тази фактическа обстановка. След описание на доказателствата прокурорът е продължил изложението си с разяснения, касаещи обективната и субективна страна на престъплението, в което е обвинен К. като на лист 13-ти и 14-ти от НОХД са посочени обективните и субективни признаци на престъпното деяние. Внесени са и доводи относно субекта на престъплението. В тази част от обвинителни акт изрично е посочено и е изяснено, че обвиняемият К. е получил исканата сума в нарушение на службата си - да не състави констативен акт по член 224а, алинея 5 от ЗУТ, както и обстоятелството, че това е извършено умишлено, с цел да се получи паричната сума. Изложението в обстоятелствата част на обвинителния акт приключва с пълни данни за личността на обвиняемия и с посочване на смекчаващите отговорността обстоятелства.

В Република България са приети определени стандарти, установени от практиката, при изготвяне на обвинителния акт. Настоящият обвинителен акт не се различава от общоприетите критерии за неговото съдържание. Това, което може да се изтъкне е, че доказателствените материали са посочени веднага след изложение на фактическата обстановка, а не както е формулирано в член 246, ал. 2 от НПК на последно място при изложението на обстоятелствената част. Обстоятелство се посочва в с оглед на това, че е необходимо в обвинителния акт да бъдат отразени всички изискуеми от закона задължителни елементи на обстоятелствената част, а каква ще бъде тяхната поредност това зависи от начина на изложение на съставящият 2 обвинителния акт прокурор.

Обобщението на горните разсъждения е следното:

Обстоятелствена част на обвинителния акт е цялото изложение на прокурора преди заключителната част /диспозитив/. В нея - обстоятелствената част, следва да бъдат посочени всички обективни и субективни признаци на деянието, данни за субекта на престъплението, времето, мястото и начина на извършването му. На кое място в обстоятелствената част на обвинителния акт ще се намират тези признаци според законодателя е без значение, задължително е те да бъдат посочени. В конкретния случай, действително при хронологичното излагане на фактите в първата част на обвинителния акт прокурорът не е посочил, че обвиняемият е получил паричната сума за да наруши службата си и да не състави констативен акт по член 224а, алинея 5 от ЗУТ. Не е изрично посочено и какви са субективните представи на К. при извършване на това деяние. В по-нататъшното си изложение, обаче в обстоятелствената част прокурорът е добавил допълнителни факти, които подробно и ясно е разяснил. В изложението на обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени всички обективни и субективни признаци на престъплението, в което е обвинен К.. Обвинението е ясно и точно формулирано и това дава възможност на обвиняемия да разбере в какво точно престъпление е обвинен. Поради това не е налице съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на обвинителен акт, което да ограничава правото на защита на обвиняемия да разбере в какво престъпление е обвинен.

В заключение въззивният съд намира, че при съставянето на обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Следва да се приеме, че определението на първоинстанционният съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид изложеното и на основание чл.345 НПК, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №182/29.05.2025 година/рег.№190/29.05.2025г./ по НОХД №129/2025 година на Добричкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4