Решение № 21908 от 03.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21908 гр. С., 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110140999 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И., срещу А. Г. Г., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. Г. Г. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 864,24 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.12.2023 г. до изплащане на вземането; 169,39 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г.; 17,70 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.12.2023 г. до изплащане на вземането; 6,07 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2021 г. до 04.12.2023 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.01.2024г. по ч.гр.д. № 71691/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 72, находящ се в гр. С., общ. „В.“, ж.к.

„В.-1“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 2, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

1

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна стрА.:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот НОМЕР, том I, рег. № ***, дело № ДАТА г., се установява, че на посочената дата А. Г. Г. придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 72, находящ се в гр. С., общ. „В.“, ж.к. „В.-1“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 2. По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. Отделно от изложеното, в проведеното на 21.11.2024г. открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че А. Г. Г. е собственик на процесния недвижим имот. Ето защо следва да се приеме, че ответникът e потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от 2

ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от стрА. на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушА. в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: отоплението в сградата е било спряно преди исковия период и в сградата е ползвА. само ТЕ за БГВ; в процесния имот има монтирани два броя водомери за топла вода, които са отчетени през 2021 г. и на 09.06.2022 г., като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на вещото лице; технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлофикационното дружество; топломерът е преминал метрологична проверка през 27 месеца, вместо през 24 месеца, но при проверките на същия не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

По отношение на общият размер на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза, същият възлиза на 897,52 лв., а претендирА.та от ищеца главница за топлинна енергия е в размер на 864,24 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответницата главница за ТЕ за процесния период (01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.) възлиза в размер на претендираните от ищеца 864,24 лв., както и сумата от 17,70 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

На следващо място, от ответника не са представени доказателства за извършени плащания за погасяване на суми по претендираните от ищеца главници.

При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените размери, следва да бъде разгледано наведеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът приема следното:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за 3 изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 28.12.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.

422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.

За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.12.2023 г. се явяват погасени по давност вземанията за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.11.2020 г. е възникнало 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася, поради което предвид датата на подаване на заявлението – 28.12.2023 г. давността за него не е изтекла.

Предвид гореизложеното, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г. От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушА. в настоящото производство съдебно-техническа експертиза се установява, че дължимата от ответника сума за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза в общ размер н а 701,93 лв. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответницата главница за ТЕ за посочения период (01.11.2020 г. – 30.04.2022 г.) възлиза в размер на 701,93 лв., до който размер предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 864,24 лв. следва да бъде отхвърлен.