Решение № 5832 от 15.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5832 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. А.А при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. А.А Административно наказателно дело № 20231110203934 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ц. С. Ц., с адрес гр. М, ул. “З З” № , против наказателно постановление № 22-4332-022924/10.11.2022г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата се твърди, че при издаването на наказателното постановление са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, като автомобилът бил с регистрационни табели, имало и издадени голям и малък талон за същия. Отделно от ова сочи, че собственикът на автомобила не е бил надлежно уведомен за дерегистрацията, поради което и водача не е действал умишлено. Поради това се застъпва, че поведението му е несъставомерно от субективна страна, тъй като вината подлежи на доказване, а не се презумира. Поддържа и че административнонаказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като не е преценил подаденото възражение от жалбоподателя и е издал А. Прави се искане наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

За проведеното на 15.11.2023 г. открито съдебно заседание наказващият орган е редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Жалбоподателят се представлява от адв.

В., който в дадения ход по същество поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено по съображенията, изложени в нея. Претендира 1 присъждане в полза на доверителя му на направените по делото разноски.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 20.05.2022г. около 00:02 ч. в гр. София, жалбоподателят Ц. управлявал лек автомобил „ Мерцедес“ Е270 ЦДИ, ДК № регистриран на „Интер фригомар“ ЕООД. Движел се по ул.

„Фармапарк“, с посока от с. “Казичене“ към с. „Бусманци“, като на връзката с ул.

“Околовръстен път” при извършена проверка от полицейските служители И В и С С се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.

10 от ЗДвП от дата 11.05.2022г., поради постъпило от Гаранционен фонд уведомление, че няма сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Предвид констатираното свид. В съставил срещу жалбоподателя А. С. GА № 224460/20.05.2020г., в който описал констатираните обстоятелства по извършени нарушения на разпоредбите на чл. 140, ал. 1, предл. 1 ЗДвП.

След окомплектоване на материалите по преписката, заведена под № 4332р-30820/2022 г. по описа на отдел “Пътна полиция”-СДВР, същата била изпратена в СРП под № 41457/2022г. за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

С постановление изх. № 107123/25.10.2022г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство по преписката, заведена по описа на СРП, поради липса на субективна страна на процесното деяние, и преписката била изпратена на Началника на ОПП-СДВР за преценка налице ли са основания за реализиране административнонаказателна отговорност спрямо Ц..

В резултат от това било издадено атакуваното наказателно постановление за извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му било наложено кумулативно административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите И В и С С, и писмени - постановление изх. № 107123/25.10.2022г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 41457/2022г.г. по описа на СРП; материали по пр. пр. № 41457/2022г. по описа на СРП; справка-картон на водач; заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.; заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.; справка от 23.10.2023г. от Областна дирекция МВР - Монтана; справка от 18.10.2023г. от отдел ПП - СДВР, както и всички други документи приобщени по реда на чл.

2

283 НПК.

Съдът кредитира депозираните от свидетелите В и С показания досежно констатираното при извършената проверка и обстоятелствата по съставяне на А., доколкото кореспондират с писмените доказателства. Посредством последните се установява, че към 20.05.2022 г. регистрацията на управлявания от Ц. лек автомобил била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 11.05.2022 г. - получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ. С оглед на това съдебният състав прие последното обстоятелство за изяснено безспорно. Същевременно нито от материалите по пр. пр. № 41457/2022г. по описа на СРП, нито посредством ангажираните от ОПП СДВР доказателства, се установява дали и в кой момент юридическото лице-собственик на автомобила, е било уведомено за служебната дерегистрация, респективно не се установи жалбоподателят в частност, като негов ползвател, да е имал знание за съответното обстоятелство към инкриминирания момент.

Материалната компетентност на свид. Владимиров по съставяне на А. и тази на административнонаказващия орган по издаване на НП следват от длъжностните им качества и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от представените заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

П. А. и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи, по надлежния ред, и са връчени редовно на санкционираното лице.

Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при което нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН не се констатират.

Същевременно атакуваното НП е материално незаконосъобразно, независимо от обективното установяване на факта, че на посочените в А. и НП време и място жалбоподателят Ц. е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради липса на валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Това е така, доколкото не се доказа собственикът на процесното МПС, както и жалбоподателят в частност като негов ползвател в процесния ден, да са били уведомени за служебното прекратяване на регистрацията. Следователно и поведението на Ц. е субективно несъставомерно, тъй като не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация. При това липсва виновно осъществено поведение от негова страна.

Горното мотивира извод в насока неправилност на издаденото наказателно постановление, което като незаконосъобразно и необосновано, подлежи на отмяна.

Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото e основателна и релевираната от процесуалния представител на жалбоподателя претенция за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д 3

ЗАНН. Претендираният размер от 500 лв. не е оспорен от въззиваемата страна, поради което искането следва да бъде уважено в цялост.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 89д, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-022924/10.11.2022г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Ц. С. Ц. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на Ц. С. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. М, ул. „З З“ № , сума в размер на 500 /петстотин/ лв. направени по делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4