Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 12.02.2025, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 2495/2024
Вид
Решение № 71
Подписан
12.02.2025
В сила
26.08.2025
Състав
Марина Христова Христова Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Ямбол, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20242330102495 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба и уточнение предявена от В. В. П. против Д. М. Б. и Р. П. И. с искане ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищцата владението върху имот, находящ се в с. Х., подробно описан, върху който последната си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване.

В исковата молба се твърди, че с НА от 2017 год. ищцата и съпругът й се разпоредили със семейния си имот в полза на внука си Д. Б., като си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота . Ответниците живеели на семейни начала в имота много преди формалното му прехвърляне, т.е. имотът се ползвал съвместно от тях и ищцата, но това съжителство се оказало невъзможно, т.к. последната била подложена на постоянен психически тормоз, вербална агресия, заплахи, тормоз, отглеждане на кучета, от които ищцата се страхувала и др. Всичко това наложило ищцата да се изнесе в дома на дъщеря си. С нотариална покана от 02.08.2024 год. ищцата уведомила ответниците, че считано от 05.08.2024 год. желае владението върху имот да й бъде предадено. В отговор ответниците заявили, че са готови да предадат имота, но срокът е твърде кратък. И до настоящия момент владението не било предадено. С действията си ответниците пречели на ищцата да упражнява пълноценно ползването на имота, в който те били голи собственици.

Иска се ответниците да бъдат осъдени да й предадат владението върху имота.

Иска се и присъждане на разноски в производството.

1

В законоустановения срок е депозиран отговор, с който ответниците оспорват изцяло исковата претенция. На първо място посочват , че същата е недопустима и нередовна, за което излагат доводи. Оспорват изцяло изложените в ИМ твърдения в посока, че пречат на ищцата за спокойно ползване на имота. Твърдят, че се грижат, както за имота, така и за самата ищца, направили са основен ремонт ,кучета отглеждат по настояване на ищцата, не й пречат да ползва градината. Твърдят, че всъщност ищцата е тази, която рязко променила поведението си спрямо тях. Същата доброволно и без повод на 29.07.2024 год. напусната имота и била при дъщеря си в с. Х.. Освен изложеното ответниците правят възражение , че са придобили по давност правото на ползване върху имота, в това число върху втория етаж от сградата. От 1996 год. двамата ответници явно, непрекъснато и необезпокоявано ползвали етажа, дворното място и градината. Ищцата и съпругът й никога не се били противопоставяли на това ползване.На следващо място се прави възражение, че правото на ползване на ищцата е погасено по давност , на осн. чл. 59,ал.3 от ЗС поради неупражняването му , за което се излагат доводи.

Иска се претенцията като неоснователна присъждане на разноски.

В съдебно заседание представител на ищцата. исковата молба да бъде отхвърлена, както и се поддържа от процесуалния

Ответниците лично и чрез упълномощен адвокат оспорват иска.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С НА за покупко – продажба на недвижим имот *******23.03.2027 год. ищцата В. В. П. и Т. И. П. са се разпоредили посредством покупко – продажба в полза на ответника Д. М. Б. със собствения си недвижим имот – 690/700 ид.ч. от УПИ, находящо се в с. Х., заедно с построение в него МЖС с РЗП 170 кв.м. и гараж с площ 28 кв.м. и всички подобрения в имота, като продавачите си запазват правото на ползване върху описания имот, заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно.

Представена е покана , адресирана до двамата ответници, с която ищцата ги уведомява, че считано от 05.08.2024 год. желае владението на имота, който има право да ползва пожизнено и безвъзмездно да й бъде предадено. Поканата, видно от неоспорената обратна разписка е получена на 02.08.2024 год. от ответника Б..

Приет е и отговор на покана от двамата ответници, адресиран до ищцата.

Към отговора на ИМ ответниците са приложили ЕР на ТЕЛК от 01.12.2012 год. по отношение на Д. Б., Удостоверение за постоянен адрес от 20.09.2024 год.; Декларация , подписана и подпечатана от кмета на с. Х.; Молба вх. *******2024 год. до ЯРП и Постановление от 11.09.2024 год. за отказ за изготвяне на предложение за настаняване 2 по реда на ЗЗ на В. В. П..

Представени са и квитанции за заплатени – данъци върху недвижим имот, такса битови отпадъци за периода 2018 – 2024 год., в които е отбелязано, че плащането е извършени от Р. П. И.; Застрахователна полица за застраховка на имота от 12.03.2024 год.; Извлечение за заплащани суми към ЕВН – България и към Булсатком.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. И. – дъщеря на ищцата и майка на ответника Б. посочва, че майка й живее при нея от лятото на миналата година. Твърди, че преди това е останала да нощува в дома на страните и цяла нощ не е спала. В къщата се отглеждали малки кученца за разплод, които непрестанно лаели. Отглеждали се в отделна стая с електрическа печка, от която и станал пожарът. Освен проблема с кучетата посочва, че ответниците водели компании и вдигали прекалено много шум. Постоянно ходели нагоре – надолу, блъскали вратите. Снахата се държала прекалено арогантно.

Обвинявала ищцата за различни неща. Ищцата не била изгонена, но била принудена да напусне къщата, т.к. по цели нощи не била спала. Имало постоянен шум и отношението към нея било арогантно. Т.к. ищцата била възрастна не можела да ходи до Я. , з ада плаща данъци и такси, ответниците плащали, а когато се върнели им възстановявала сумата. Сама се грижела за себе си. Ищцата имала ответника като син и цял живот се била грижила за него и за Р.,и очаквала някаква благодарност за това.

Била добра когато им помагала и отглеждала животни, но когато им казала, че не може повече станала лоша. Никой не й пречел да влезе в имота, имала и вещи там, но взаимоотношенията им станали толкова влошени, че била принудена да напусне къщата. Когато живеела в имота ходела до третия етаж, където й била зимнината, естествено минавала и през втория, където имало нейни вещи до пожара миналото лято. Според свидетелката посоченият пожар се е служил от ел. печка, с която на втория етаж отвениците са отоплявали малките кученца, които развъждали. След като напуснала имота ищцата се опитала да се върне, но издържала едва три дни и се обадила на свидетелката отново да я прибере. От 1988 год. семейството живеело в къщата, а проблемите се появили около 1996 год., когато се появила снаха й Р..

Проблемите на страните започнали миналата година, когато ищцата заявила, че не може да помага повече.

Св. Г. посочва, че познава страните. Ищцата живеела на първия етаж от къщата, а отвениците на втория. Нямали никакви проблеми до 2024 год. Ходил е много пъти на гости. Винаги ,когато посещавали магазина, в който свидетелят работи ответниците звънели на ищцата, за да я попитат какво иска. Много се грижели за нея. В. нямала конфликти с тях. Тя сама напуснала имота. От ответниците знаел, че е отишла при дъщеря си. Постояла няколко дни и се обадила на М. да я прибере. Имотът и къщата поддържали младите. Откакто имали конфликти свидетелят не бил посещавал дома 3 им и не бил виждал В.. Ищцата имала мобилен телефон. Откакто живеели в къщата – 1996 година, свидетелят не бил чувал да има проблеми, някой да гони Р. и М. или да им оспорва. Имали големи кучета, който баба В. пожелала да вземат. Кучетата били в клетка.

При горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Иск с правно основание чл.108 ЗС,вр. чл. 56 ЗС,ал.1 и чл. 111 ЗС. С предявеният иск ищцата цели да установи правото си на ползване върху процесния недвижим имот и да бъдат осъдени ответниците да предадат фактическата власт върху имота /съобразно изложеното в молба – уточнение от 17.10.2024 год./.

Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че правото на ползване подлежи на петиторна защита , както правото на собственост, съгласно чл. 111 ЗС /така Решение № 561/26.06.2010 г. по гр. д. № 1201/2009 г. І гр. о. на ВКС и др./. Правото на ползване , като ограничено вещно право е уредено в чл. 56-62 от ЗС и като такова може да бъдат обект на самостоятелно придобиване, притежание и защита. По съдържание то включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното предназначение и по начин, че да не се променя съществено вещта и да се получават гражданските и естествени плодове от нея. /чл. 56 от ЗС/. Възможността това право да се притежава отделно от правото на собственост означава, че то може да бъде запазено при прехвърляне на голата собственост от прехвърлителя-собственик. Без значение за съдържанието и обема му е дали е учредено чрез правна сделка, или придобито по давност, или е запазено от собственика-прехвърлител. И в трите случая то се ползва с правна защита и задължава всички трети лица, включително и носителя на правото на собственост да се съобразява с него.С Решение № 735/03.11.2009 по гр. д. № 415/2008 г. ІІІ гр. о., изрично е прието, че когато вещното право на ползване е запазено от бившия собственик, той като праводател може да го защити с иск по чл. 108 ЗС, като иска от собственика предаване владението на имота и това не може да се третира като ограничение на правото на собственост.

Защитата на ограниченото вещно право с ревандикационен иск поставя установяване, от страна на ищеца - наличието на валидно учредено и съществуващо право на ползване по отношение на процесния имот, както и че ответниците владеят и/ или държат имота, върху който е учредено въпросното вещно право. В тежест на ответниците е да установят, че упражняват фактическа власт върху имота на годно правно основание.

Както се посочи ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения в закона ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е положението, когато 4 собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг член на семейството си. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не влизат в противоречие със закона и добрите нрави. По съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището /недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Не може да има спор, че ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем , както и под формата на заем за послужване и съответно да се упражнява правото си чрез другиго.

В процесния случай безспорно се установи , че по силата на договор за покупко – продажба , обективиран в НА *******23.03.2017 год. ищцата В. П. и съпругът й Т. П. са се разпоредили възмездно в полза на ответника Д. Б. със собствения си недвижим имот – дворно място, находящо се в с. Х., общ. Т., в едно с построените в него двуетажна МЖС с площ 170 кв. м. и гараж с площ 28 кв.м. и всички подобрения в имота, като продавачите са си запазили правото на ползване върху описания в НА недвижим имот , заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно. С оглед възраженията в отговора на ИМ, а именно, че правото на ползване се е погасило по смисъла на чл. 59,ал.3 от ЗС, съдът приема, че ответниците оспорват правото на ищцата.