Решение № 638 от 16.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20211100901799 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „К.“ ЕАД, срещу ответника „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност) по чл. 124, ал. 1, предл. трето, алтернатива втора ГПК.

Ищецът „К.“ ЕАД, представляван от адв. К. и адв. Ж., твърди на 22.11.2013 г. с ответника „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), наричан в последствие и КТБ, да е сключил Договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция, с който ответникът поел задължение да издаде покрита банкова контрагаранция за сума в размер на 5 515 061 евро. Ищецът твърди, че в производството по несъстоятелност са приети негови вземания в общ размер от 13 594 026, 80 лева, увеличени впоследствие със съдебно утвърдени вземания допълнително със сумата от 225 725, 90 лева. Ответникът отказал да изплати приспадащи му се суми според одобрени сметки за разпределение съответно в размер на 1 536 292, 14 лева, 1 177 282,12 лева и 694 270, 08 лева, позовавайки се на извършени прихващания със задължения на ищеца, произтичащи от служебно оформен кредит при условията на чл. 1.11 от Договора за гаранционна сделка. Твърди също така за обезпечаване на задълженията си на 22.11.2013 г. да е сключен договор за особен залог на вземания на ищеца. Сочи към 12.11.2014 г. по сметките му в КТБ да е била налична сума в размер на 5 515 061 евро. Освен това, с Договор за финансово обезпечение от 23.11.2013 г. ищецът прехвърлил на ответника всички вземания по депозитна сметка в размер на 1 000 000 евро, както и вземане в размер на 558 000 евро. Твърди и на 11.07.2014 г. да е внесъл по депозитната сметка и сума в размер на 3 315 061 евро, с което били достигнати 100 % от размера на издадената банкова контрагаранция от 5 515 061 евро. Било договорено, че КТБ може да се разпорежда с тези суми като дължи да ги върне в случай на окончателно издължаване по двата договора. Изрично било посочено, че при неизпълнение КТБ се удовлетворява от прехвърленото вземане. Поддържа теза, че запазеното действие на договора след откриване на производството по несъстоятелност предпоставя съблюдаване и на предписаните в него правила като наличните суми по сметки в банката бъдат използвани за погасяване на всички задължения, произтичащи от договора от 22.11.2013 г. При така очертаното съдържание на отношението навежда довод, че досежно платената от КТБ сума в размер на 2 757 530 евро е започнала да тече давност от 23.10.2015 г., като смята това вземане за погасено с изтичане на 5-годишен срок, поради което се иска да бъде признато, че 1 вземането не съществува.

Ищецът оспорва и противопоставените му вземания за възнаградителна лихва и наказателна надбавка да са възникнали. Застъпен е довод, че в противоречие на закона – чл.

13, ал. 1 ЗКИ, при отнет лиценз ответникът се възползва от предходно договорената възможност да оформя дължими суми като отпуснат банков кредит въпреки невъзможността да встъпва в нови кредитни правоотношения. Поддържа да е налице пречка за възникване на кредитно правоотношение и по силата на чл. 2, ал. 1 ЗБН. Изразена е теза, че утвърденото с чл. 31 ЗБН правомощие на синдиците е ограничено до съществуващи правоотношения и не включва възможност за създаване на нови. На това основание се иска да бъде признато за установено, че не съществува вземане в размер на 1 471 142 евро – начислена възнаградителна лихва по чл. 5, ал. 1 с наказателна надбавка по чл. 5, ал. 6 от Договора за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция.

При условията на евентуалност ищецът смята вземанията в общ размер от 1 471 142 евро - начислена възнаградителна лихва по чл. 5, ал. 1 с наказателна надбавка по чл. 5, ал. 6 от Договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция, за погасено по давност поради погасяване по давност на вземането за главницата.

При условията на евентуалност ищецът смята, че дори и преоформянето на задължението в кредит да се приеме за възможно, вземането за комисионни в размер от 724 761 евро, начислени за периода от 27.02.2015 г. до 11.09.2017 г., за периодично и следователно за погасено по давност с изтичане на тригодишна давност.

В отговор по исковата молба по съществото на спора ответникът КТБ признава, че по силата на договора от 22.11.2013 г. е учреден залог на налична сума по сметка на Commerzbank AG. На 10.09.2015 г. и 27.11.2017 г. ответникът е уведомен за постъпили искания за плащане от ICICI BANK LIMITED - банката, издала последната гаранция пред крайния бенефициер. Commerzbank AG е платила на ICICI BANK LIMITED, като с оглед предварително дадено съгласие от КТБ е дебитирала наличните суми в общ размер от 5 515 061 евро. Смята, че при тези обстоятелства е настъпило договореното условие за служебно оформяне на задължението в отделен целеви кредит в евро като главницата по заемната сметка е в размер на платената към бенефициера сума с краен срок на погасяване на кредита 3 дни, считано от датата на плащането на контрагаранцията. Сочи се, че произтеклата от договора комисионна е платима авансово на тримесечие или част от тримесечие, считано от датата на издаване на контрагаранцията. Ищецът не платил комисионна за тримесечни периоди като с оглед постъпила частична претенция в размер на 2 757 530, 50 евро комисионната е редуцирана по размер. Ответникът смята да е дължима за периода 27.02.2015 г. – 26.11.2017 г. в размер на 724 662,47 евро. Ответникът признава, че ищецът е включен в първата сметка за разпределение със сума в размер на 1 536 292, 14 лева, но твърди с изявление за прихващане с изх.№ 2909/01.10.2019 г., връчено на ищеца на 02.10.2019 г., синдикът да е извършил прихващане на това задължение на банката с вземанията по Договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013 г. и по още осем броя договори в общ размер от 6 259 773, 71 евро (в това число и 5 515 061 евро – главница по издадена и платена от банката сума и 744 712, 61 евро дължими такси и комисионни) и 8 883, 10 щ.долара – такси и комисионни по издадени банкови гаранции. Ответникът признава, че с втората и четвъртата частични сметки за разпределение за ищеца са предвидени вземания съответно в размер на 1 177 282, 12 лева и 694 270, 08 лева по отношение на които също са противопоставени изявления за прихващане съответно с изх.№ ЧСР II-5/27.01.2021 г., връчено на 29.01.2021 г. и изявление за прихващане изх.№ 906/19.05.2021 г. Застъпва теза, че изявленията за прихващане се включват в правомощието по чл. 31, ал. 1, т. 8 ЗБН, като смята за погасени при тези обстоятелства задължения за неустойки, такси и комисионни по оформения договор за банков кредит. Позовава се на съдебна практика, утвърждаваща обвързваща сила на договор за банкова гаранция и след отнемане на лиценза на банката.

В съдебно заседание по съществото на спора адв. К. поддържа вземанията да са погасени по давност както досежно главницата, така и по отношение на акцесорните вземания. Съответно поддържа се и довод, че банката не е имала право да преоформи кредита поради отнет й лиценз. Оспорва вземанията на ответника, въз основа на които се твърди да са били извършени прихващания да са ликвидни – нито са били признати от 2 ищеца, нито са установени със сила на пресъдено нещо. Оспорва и да е налице опасност за двойно плащане на една и съща сума като смята, че няма пречка банката да събере обезпечението. Претендират се разноски като е представен и списък. Наведени са доводи в писмени бележки.

Процесуалният представител на ответника юрк. В., оспорва иска. Навежда довод, че възникналото вземане е преоформено в кредит по силата на сключения между страните договор. Смята, че дори и да не бъде наречен банков кредит, налице е дълг, който подлежи на погасяване. Застъпена е теза, че при липса на лиценз банката не може да се удовлетвори от наличните суми по сметките на ищеца в банката. Същевременно сочи наличностите да са довели до преоформянето им като вземания на ищеца в производството по несъстоятелност, което също смята за изключващо възможността да се ползва за погасяване на дълга.

Адв. В. – също процесуален представител на ответника, застъпва теза, че банката е платила със свои налични средства в трето дружество, а предоставените от ищеца средства са били по сметки в банката. С отнемане лиценза тези суми придобили статут на вземане на ищеца като е застъпен довод, че при уважаване на иска ще се окаже, че банката трябва да плати двойно сумата – веднъж по гаранцията и втори път на ищеца. Претендира разноски за вещо лице. Наведени са доводи и в писмени бележки по делото.

Като обсъди по същество наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда и при условията на чл. 235 ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С Договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция, сключен между страните в процеса на 22.11.2013 г. и наричан впоследствие Договора/Договора от 22.11.2013 г. (л. 10 – л. 14 от делото) е договорено, че КТБ се задължава по нареждане на К. да издаде покрита банкова контрагаранция за сума в размер на 5 515 061 евро пред Commerzbank AG, Франкфурт на Майн, Германия, която от своя страна да издаде втора банкова гаранция пред банка ICICI BANK LIMITED Мумбай, Индия, с цел последната да издаде от своя страна банкова гаранция пред The President of India (Бенефициент) в обезпечение доброто изпълнение на сключен между К. и Бенефициента Договор № A/181229/23 ::/OS-6B/MGO/PPO-5/D (O-I) от 01.11.2013 г. Уговорено е и че за целта КТБ предоставя в Commerzbank AG парични средства в посочения размер за покритие на банковата контрагаранция. Посочено е, че контрагаранцията влиза в сила считано от датата на издаване на гаранцията в полза на Бенефициента. Изразено е и съгласие ответникът да заплаща 8 % върху размера на контраганцията, платима авансово на тримесечие или на част от тримесечие, считано от датата на издаването й; такси за текст, SWIFT, съобщения и други, съгласно тарифата на КТБ, платими в деня на извършването им; комисиона за издаване на втората банкова контрагаранция от Commerzbank AG, и банковата гаранция от ICICI BANK общо в размер на 1.425 % годишно върху размера й, платима авансово на тримесечие или на част от тримесечие, считано от издаване на втората контрагаранция. Уговорено е и в 2-дневен срок от съобщението ищецът да заплати всички такси и разходи, свързани с издаването на втората банкова контрагаранция, които Commerzbank AG поиска да бъдат платени от КТБ и всички следващи такси за регистрация, марки, уведомления, данъци и такси – сегашни и бъдещи, адвокатски хонорари, които биха могли да възникнат за банката; всички комисиони, такси и разноски, свързани с издаването на банковата гаранция, които ICICI BANK поиска пряко или чрез Commerzbank AG да бъдат платени от КТБ. Съгласно чл. 1/9/ ищецът е дал писмено съгласие КТБ служебно да използва наличните средства по сметките му при нея за заплащане на задълженията му към КТБ при прилагане на централния курс на БНБ и/или референтните курсове, които Европейската централна банка обявява за съответните валути, когато задълженията са в различна валута от наличните по сметките суми. Съгласно чл. 1/11/ в случай на плащане по банковата контрагаранция КТБ служебно оформя на К. отделен целеви кредит в евро като главницата по заемната сметка е в размер на платената към Бенефициента сума с краен срок на погасяване на кредита 3 дни, считано от датата на плащането по контрагаранцията. От момента на оформяне на кредита К. придобива качеството на кредитополучател.

В обезпечение на така поетото задължение на 22.11.2013 г. е договорен особен залог върху вземания на К., към КТБ по водените от банката сметки в това число и по договор за срочен депозит при първоначален размер от 2 200 000 евро при поето задължение от страна 3 на ищеца всяко плащане по обезпечения договор да внася допълнителни суми до постигане на обща сума от 5 515 061 евро. За разликата над наличните по сметките в банката суми е договорен особен залог и върху вземанията, произтичащи от договор, чието добро изпълнение е предмет на контрагаранцията.